Ето как се случват случайно случайните случки.
Вървя аз по булеварда в посока към центъра на София и при подлеза на Университета нещо много познато ми попадна в ъгълчето на погледа. Спирам се. Една леличка е наредила на перваза на стълбището разни „неща”: боядисани мидички, плетени покривчици, няколко стари чантички и портмонета или нещо подобно и ... Това, което ми хвана погледа съвсем периферно: пластмасов пакет, в него кутийка, а в нея диапозитиви. А отстрани една друга пластмасова кутийка, с лупа от едната страна.
Направо не вярвам на очите си.

Понякога хубавите неща се появяват без съвсем да очакваш.

Първото хубаво събитие се случи вчера и в началото никак не изглеждаше да носи нещо хубаво със себе си. А събитието беше , че пак ме стегна дископатията. Уредих си нещата с болничния и отсъствието ми от работа и като полежах почти цял ден, накрая се поразмърдах из квартирата ми. И от нямане какво да правя, се заврях в килера, където хазяите бяха забутали разни непотребни стари вещи. Зарових се в прашлясалите кашони и кутии с мисълта: "дали пък няма да намеря..."

И разбира се, намерих. Ето тези хубави неща. ...

Здравейте, другарчета и честита първа есен! 🙂

Първа есен означава, че трябва да сме подготвени за лошо време. А това обикновено означава, че трябва да прибягваме до услугите на един стар наш познайник - автомобила.

През лятото посетих в Шумен първия по рода си в България Музей на детската градина, бях чула отпреди за него и ми беше много интересно. Повечето от вещите ги свързвам с моето детство затова ви ги показвам, чувствах се сякаш съм се върнала с машината на времето в моята предучилищна група и отново съм на 6:

Здравейте на всички от Нашето детство.

Днес, влизам в Спортал и гледам червен надпис вървящ над главните новини... Не го прочетох, но ми се мерна нещо "Аладжов"... Казах си, това да не е нашия човек... И бам, точно Кирил Аладжов ще представя книгата си... Естествено бях на 90% сигурен че става въпрос за Игрите...

И добре че бе към 14.30, а пресконференцията започваше в 15 по Спортал ТВ.

Ето и какво успях да запиша, въпреки десетките сривове на предавания сигнал с ХД от пресконференцията през сайта им...

Здравейте, другарчета 🙂

Предлагам ви да се пренесем 30 години назад във времето, за да видим как се вършеха работите в социалистическото селско стопанство.

С края на социализма дойде и краят на моето детство. Е поне биологичното, иначе вътрешно си оставам дете. Следващите снимки са от 1991 и 1992 г., когато вече бях станал на 16-17 г. и ми бяха последните лета на море и на Жеравна съответно с родителите, баба и дядо.

След известно прекъсване днес ще продължа разказа в снимки, който временно беше спрял след снимките от 1982 г.

Здравейте, другарчета

В днешната петъчна киновчер съм ви приготвил телевизионният спектакъл „Хобит“ по романа на Дж.Р. Р. Толкин. 😄

Здравейте, другарчета

Мисля, че във всеки български дом трябва да е останала по някоя дамаджана или гарафа от нашето детство. За другите съм направил няколко снимки, за да си ги припомнят.