Тук сигурно вече е споменавано това списание, но нека отново си го припомним. Пазя един единствен брой, който ми е много скъп. Списание "Пламъче". С какъв трепет очаквах всеки брой. Четях с удоволстие стиховете, защото и аз се опитвах да пиша такива. Прелиствах страниците и затаявах дъх над рубриката "Влюбих се". Тук всеки можеше да сподели своите първи трепети или разочарования. Публикуваха деликатно съвети да не се бърза, да се премисли по-сериозната интимност, но без назидание, без укори, с малките се говореше така, сякаш вече са големи. А страниците с детски хумор? "Пионер се смее" - толкова простички, непринудени и достъпни смешки или "вицове" за деца. И не на последно място забавните страници - задачки, главоблъсканици, ребуси и рубриката "Направи си сам". Толкова много спомени, събрани в една тънка книжка - списание "Пламъче"!

Като примерно чавдарче съм наредила прилежно календарчетата в албум :)

  Това е моята скромна колекция от значки,оцеляла до днес. :) Сигурна съм,че имаше и още. Ако случайно изнамеря нещо ще документирам.Мигащата значка с маймунката на най-долния ред между чавдарчето и братя Аргирови я намерих при игра на нещотърсач.За съжаление не с Пипи Дългото Чорапче/любимката от детството ми :) /,а с една приятелка.Колко неща съм намирала и колко съкровища съм носила на моите мили родители/светла им памет...:( /

  Каква тръпка си беше само...:) По-нататък ще продължа с календарчета.При тях има много повече оцелели :)

Ще си позволя да пусна снимки от личния архив на един шуменски журналист, който е едно от децата от снимките, правени в Шумен и околностите му през лятото на 1982 г. Толкова слънчеви, светли и топли, като спомените в сърцата на всички нас - децата от онези години. Рукокосото момче е поляче, било е на гости в Шумен, а той е открил тези снимки, когато му е ходил на гости преди 1-2 години в Полша, тогава момчето е извадило албума с тези снимки и той ги е видял  едва сега след повече от 35 години за пръв път.

Всички тези красиви старинни сгради на заден план вече ги няма. В жълтата имаше Филателия, от там редовно си купувах марки за колекцията.

Ето го букварчето което търся...

Представям на вашето внимание архивен 5-минутен запис от детски рожден ден, на който бях поканен преди почти 30 години. Рожденият ден беше у един приятел, сестра му имаше рожден ден на 4 септември 1988 г., записът е от тогава. Баща им имаше навика тайничко да включва голямото Хитачи, покрито с найлон, и да ни записва така, че да не разберем.

Върнах се в отпуска от странство и отидох снощи у баща им, казах му, че много искам да намерим запис от онези рождени дни, намерихме само тези 5 минути, може би има и още, но и така е по-добре, отколкото нищо...

Понеже Коледа чука на вратата, реших да се върна назад в годините - тогава Коледа беше "табу", а ние имахме ДЯДО МРАЗ. Първо вярвахме в него, после - не, а накрая самите ние бяхме Дядо Мраз (самият аз няколко пъти). Снимката е от 1982-83г., а аз съм точно до рамото на учителката.

Много приятен запис е запечатал живота в София през есента на 1988 г. През последната мирна, спокойна и благополучна есен за България. Преди да започне разграбването на всичко съградено. И преди младите хора да са напуснали прокудени родината си. Стана ми много едно такова носталгично. Точно такова спокойствие и канализираност на живота лъха от това видео. Съдейки по пожълтелите листа този запис е направен през октомври 1988 г. Златната за България Олимпиада в Сеул се провеждаше точно по същото време, през октомври и всеки ден имахме повод за национална гордост. Такива дънки, като на много от хората във видеото, имах и аз тогава. А музиката направо оформя очарованието на видеозаписа.

Радвам се, че сайтът отново е онлайн и благодаря на тези, които го върнаха към живот. Попадна ми едно видео от живота на деца в едно село, заснето през лятото на 1988 г. Като машина на времето връщане в онова спокойно време на детството на селската улица, при баба и дядо. Без сателитна ТВ, компютри и смартфони. Идилия.

Кратък коментар: и моят дядо имаше такава, но със сива дръжка. А също така и една по-малка с тирбушон.

(Ако ви дразни коментатора, можете да пробвате със заглушаване на звука.)