Наистина много приятен запис!

Няма телефони, няма рекламни надписи- от "кока кола" до "доктор Енчев",няма задръстване по пътя (едва ли е бил неделен ден), няма... няма...

Майсторът, с който работих това лято, веднъж ми каза (по повод плочките, дето трябваше да ги лепим на един обект): "Знаеш ли, едно време имаше само три цвята плочки: сини, бели и жълти." "Значи е било по-лошо от сега" - го подръчнах аз. "О, не, не, точно обратното, много добре си беше"

Беше.

Омайващи безгрижни кадри. В стъклата се оглеждат сгради, толкова спретнато красиви. За разлика от днес - масова безразборна натруфеност, всеки апартамент със своя си шарения. А външните витрини по тротоарите на "Витошка" - отдавна исках пак да ги видя. Като малка много ме впечатляваха. Едно от няколкото неща, които изобщо помня от детските си посещения в София. И ето ги най-после отново. Благодаря, yogimax.

dani, не е бил неделен ден, защото магазините работят 😉

В неделя не работеше нищо, верно бе

А аз бях 7 клас по време на този запис. Няколко месеца преди това през юни 1988 бях на училищна екскурзия в София с класа. Двата руски класа 6а и 6б. Имам ярки спомени от нея, защото не мина без премеждия.
С автобус от Шумен пристигнахме вечерта в Сливница, където ни беше нощувката. Тогава се откриваше европейското първенство по футбол в Германия и гледахме мача на откриването ФРГ-Италия.
На другата сутрин ни заведоха в София и първата точка в програмата беше да се наредим на опашка пред мавзолея на Георги Димитров.
След това бяхме в природонаучния музей, а след него ни заведоха в катедралата "Александър Невски". Там някои съученици си купиха кръстчета, но учителките им се скараха и ги изтръгнаха от вратовете им, хвърляйки ги в кошчето. Трябваше да изсллушаме поредната порция морал.
Следобед ни пуснаха за 2 часа разходка около ЦУМа. Един съученик изяде 7 сладоледа през това кратко време. Беше сладолед "Ескимо". Аз влязох в ЦУМ и купих карти за игра и хилка за тенис на маса. Това бяха дефицитни стоки, затова веднага си купих, без да мисля колко пари ще отидат. Защото години преди това в Шумен въобще никъде не можеше да се намерят карти за игра. След покупките установих, че са ми останали само стотинки. Не си бях направил правилно сметката. Хилката струваше 4.90 лева, а картите 2.40 лева. А имахме още два дни екскурзия. Нямахме осигурена храна. Следващата нощ нощувахме на Рилския манастир. Вечерта ме забелязаха, че не се храня. Но аз казах, че сиренето в садвича ми се е развалило. Понечиха да ми дадат кренвирши, обаче аз ги отказах, казах, че не ям месо, което си и беше така. На следващата сутрин от фурната там си купих цял топъл хляб за 40 ст. Така възнамерявах да убия глада и смятах, че съм намерил решение. Стараех се да не казвам на никого, че съм останал без пари. Следобяд пристигнахме в Сандански. Там също ни пуснаха на разходка из центъра. Аз обаче вече имах само 37 ст. Тъкмо стигаха за сладолед, но не и за нормална вечеря. Един съученик забеляза неловката ситуация, в която бях изпаднал и гледам ми носи по едно време цяла пица. Купил я за мен. Останах очарован, но ми беше неловко, чувствах се гузен, че не съм си направил правилно сметката. Та такива спомени имам от онези години.

Страхотно!

Благодаря ти, yogimax. 😊

Моля 😄

Леко го допълних и коригирах, след като се прибрах вкъщи, защото го писах от таблета в метрото на връщане от работа в Хамбург и трябваше да слизам вече.

Интересното е, че на отиване в автобуса бях на седалки заедно с едно момче от другия клас, което беше отличник, лидер на класа си и много го уважавах. А и не само аз. Теодоси се казваше. Чувствах го като голяма чест да седя до него през целия път и да си говорим.

Сега той живее във Ванкувър.

По едно време толкова бяхме превърнали автобуса в хаос с тичане из автобуса и закачане, че ни се скараха, че смущаваме шофьора, много весело беше в автобуса. Най-хубавите години от детството на човек.

Да, доброто старо време, когато всичко беше не толкова цветно, но пък много спокойно и безгрижно, винаги ще копнея по онези години, сякаш хората бяха доста по- задружни и отзивчиви и се живееше доста по-лесно от сега.