Пуц, Жълтурко и... много наши приятели

Главна » Архивите са живи » Галерия » Пуц, Жълтурко и... много наши приятели

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Октомври 2026 (1)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

Пуц, Жълтурко и... много наши приятели

28-07-2008, 00:01 | Автор: isi | Категория: Галерия / Приказки

И аз бях решила да припомня плочите с детски приказки. Най-добрият начин естествено е да чуем тези приказки! Затова marulka ни е върнала по чудесен начин в този приказен свят! Все пак, нека добавя малко образ от миналото към красивия въображаем свят, породен от приказките. Естествено, този образ не е толкова съвършен, колкото в представите на всеки един от нас. Но за тези от вас, които са слушали точно тези плочи и са държали в ръце точно тези обложки, образите върху тях отключват "рояка спомени свещени".

Засега открих само тези обложки. Липсват ми редица и то много важни за мен, като тези на "Червената шапчица", "Пепеляшка", "Храбрият шивач"... И все пак ето малко снимки:

Започнах с "Пуц, Жълтурко и техните приятели" не само заради marulka и нейната статия, но и заради това, че това е любимата плоча-приказка на съпруга ми. Той ми я пусна за първи път преди 9-10 години. Песнички от плочата мъжът ми все още припява и твърди, че е знаел приказката дословно!

Но да продължим:

Това специално е симфонична приказка! Представям си как ни е звучало това като малки! Такива май слушахме в часовете по музика, дори може би само там? Тази обложка е двойна и съдържа 2 плочи. На всичкото отгоре симфоничната приказка е и дълга!

Оставих тази плоча за най-накрая заради гърба на обложката и. Като малка не бях обръщала внимание на текста, изписан отзад върху обложките. Сега се впечатлих, особено от този: (увеличете изображението и мисля, че ще можете да го прочетете)

На гърбовете на другите плочи видях част от биографията на Марк Твен, цитати от Андерсен, обръщения към децата от авторите на приказките.

Както и да е - това е четиво за големи, за малките са самите приказки и техния прекрасен свят!

П.П. Аз самата ще се радвам страшно много на снимки на други обложки на плочи-приказки. Може би така ще открия измежду вашите снимки моите изгубени плочи!

ЕТИКЕТИ: приятели, много, Жълтурко

Последна редакция: 28-07-2008, 00:01
Страницата е видяна: 6 519 пъти
ID на статията: 509
Брой коментари: 14 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: eli (28 юли 2008 01:48)

Взимам си думите назад - "Аленото цвете", Андерсенови приказки и "Спящата красавица" ги имах и аз. Обложката не успях да разчета (не съм пяла в хор, но както съм споделяла много пъти, ами... късогледа съм) но на гърба винаги имаше подробности за автора или аргументи защо трябва да изслушаме точно тази приказка.
Нилс Холгерсон съм го пропуснала като плоча, но ми беше любима книга, години наред кръщавах куклите си Уте и мечтаех животът да ме сблъска с гъска. Но той всъщност май беше лошо момче podsmruk

Сега вече наистина се върнах в детските години

№2 от: freja (28 юли 2008 02:37)

Е, тия дни чудесните приказни новини една след друга се редят! 😉 Браво на вашето семейство, isi!

Tекстът от гърба на плочата е великолепен! Мисля, че трябва да се сложи в отделна статия.

№3 от: ive (28 юли 2008 10:12)

Прекрасни приказки, Isi, обещавам да потърся сред моите плочи дали имам други.

№4 от: Бяло (28 юли 2008 14:09)

Еееее, как съм забравила Снежната кралица, много бях впечатлена как Герда обещаваше новите си обувки на реката, ако я заведе при Кай, още чувам гласа и как кънти като в каньон и има ехо след тях...
И Том Сойер го имахме. А грамофонът още е жив, даже работи, само потенциометърът му пращи и трудно се нагласява на необходимата височина на звучене, но работи! И плочи имам, ще погледна да видя какви...

№5 от: neural (28 юли 2008 23:21)

При мен са останали, за съжаление само две плочи с приказки. Скоро ще пусна снимките им в статия

№6 от: Теменужка (29 юли 2008 17:44)

Развълнувах се, като видях снимката на " Снежната царица " . И досега звучат в съзнанието ми думите на Герда , когато Кай е омагьосан и не може да я познае ... " Кай , миличък Кай , аз съм Герда , не ме ли помниш ..." Всеки път ми се доплакваше на този момент. А от смразяващия глас на царицата направо изтръпвах, беше ме страх да си пускам плочата , когато съм сама . И дълго, дълго време много внимавах да не счупя някое огледало, че току - виж някое мъничко стъкълце от него да не попадне в очите ми ... А като се замисля сега , приказките са били малко по- различни от оригиналния текст , явно драматизирани .
И още един спомен - аз имах плоча Буратино. Разказваше се за Дон Домат , Репичка , Лукчо ... А и една шегичка , която сега казвам на децата си : " Имало едно време една баба , един дядо , едно мече иииии - няма вече ... Каква приказка , а , тъкмо се приготвиш да слушаш и тя свършва ... " и следва звучния смях на героя от плочата ...
Ех , спомени !

№7 от: Надя (29 юли 2008 18:14)

Изглежда май само аз не съм слушала приказки на грамофона

Даже малко се срамувам за това, като слушам колко всички сте впечатлени. Моя спомен за приказките е от телефона, не знам дали някой от вас си спомня, но имаше номер на който да се обадиш и да слушаш приказки, даже подозирам

че това са били приказките от плочите, но пускани на телефона.
Извън: По телефона се обаждах и за точно време и за прогнозата, изобщо като малка много обичах телефонния апарат. 😉

№8 от: ive (29 юли 2008 18:56)

Съвсем бях забравила за телефонните приказки. 🙂
А телефона и аз го обичах. С часове говорех по него с приятелки. Какво ли сме си говорили?

№9 от: isi (29 юли 2008 19:35)

Ей, yess вие ме подсетихте за друг вариант на слушане на плочите с приказки - по радио-точките в стаите на почивната станция т.е. ПВЦ (което не е дограма 😏 , почивно-възстановителен център), където работеше баща ми! В тази станция ние със сестра ми прекарвахме доста от почивните дни и ваканциите си! (Тя самата е тема на друга статия, особено сега, когато я изоставиха и е пред продажба!)
Та, имаше едно време, когато станцията беше пълна с деца, когато имаше назначен културно-масовик, тогава имаше и специална огромна стая с надпис "Библиотека"! В тази Библиотека е имало, предполагам, книги за възрастни, със сигурност имаше книги за деца, със сигурност имаше детски игри - "Не се сърди човече", "Дама", една игра с пулове, дето прескачат други пулове, карти "Черен Петър"... Имаше и отделна длъжност - библиотекар (всъщност една чудесна леля Валя)! Но в тази Библиотека имаше и грамофон и много плочи с приказки! Слушахме ги в Библиотеката, но основно по стаите в почивката от 2 до 4 часа следобед! След обяда, когато наближеше времето за сън, всички хуквахме към стаите си за да слушаме приказката! Пускаха ги на грамофона, но той някак беше свързан с радио-точките по стаите! Не че сме обичали да спим, но така май се лъжехме, пък и най-важното - мирувахме за да имат мира и възрастните! Понякога плочата почваше да повтаря и ако няма никой край грамофона, магията се разваляше! Но аз и сестра ми, като вътрешни хора, ходехме да търсим някой да я оправи!
И така - това е още един хубав спомен, свързан с плочи с приказки, за който ме подсетиха телефонните приказки!
А и приказки по телефона сме слушали, но май от служебните телефони на майка ми и баща ми, когато сме били "на работа" с тях!
извън: Джани Родари помните ли!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№10 от: donaddt (29 юли 2008 22:17)

Аз само да уточня, че телефонът за приказките беше 177.
193 беше програма на телевизията, а 194 - полезни съвети за домакинята. На мен ми беше тъпо, че приказката по телефона свършваше на средата. А телефонния апарат - е това вече е просто друга тема. И някой ден може да напиша за него, за добрия стар телефонен апарат с шайба.

№11 от: dani (29 юли 2008 22:48)

"Джани Родари помните ли" От няколко дена чета "Приказки по телефона"- по една-две след като се прибера от работа. Някои са доста поучителни дори и за възрастни ok2

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№12 от: freja (30 юли 2008 02:07)

Приказките по телефона аз ги слушах нелегално... Ами едно обаждане на тези специални телефонни номера беше 50 ст., ако си спомням добре. А това не беше добре за сметката и най-вече за дядо ми, който я плащаше. Обаче аз от време на време се затварях в хола, тиииихичко започвах да въртя шайбата, придържайки я, докато се връщаше - за да не се чува щракането й - и... слушах. Нищо не помня от приказките обаче, даже подозирам, че не са ми били много интересни, понеже постоянно четях всичко, което става за четене и книгите наистина ми даваха много (да не кажа достатъчно).

№13 от: boysta3 (8 април 2010 00:07)

уаааааааааааа "Пу жълтурко и техните приятели" ги имах на аудио касетка .... боже страхотни бяха имах и "4ело коте книжки" и "Жабокът пътешественик" ... май беше ... хора ако щете ми вярвайте ама сега седя и пиша ревейки 🙄 🙄

№14 от: Цонка (8 април 2010 15:15)

meloony,
така се зарадвах като прочетох, че си фенка на "Жабче пътешественик". Знам я наизуст /с малки пропуски, но то е от възрастта/. Много поучителна приказка. Аз си пазя всички плочи и допреди няколко години ги пусках вечер на сина ми, така че той също порасна с моите детски грамофонни приказки. А "Клин чорба" от "Народни приказки" я разигравахме двамата като пиеска.
"Бърборино" - песничките от тази плоча са ми качени на телефона и често ги пеем с двете ми племеннички близначки на две и половина годинки.

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: