Freja, етикета на Пролетарий много ме зарадва, 🙂 Там сме изработвали трудодните си от пионерските поръчения. Рязали сме конци или сме разтваряли пликове. После леличките ни подаряваха по някоя лепенка, да си залепим с ютия на бяла тениска. Е, не ставаше като готовата тениска от магазина, но пък си беше страхотно да си си я направил сам,
ПАК е полиамидна коприна, а ВИК - вискозна изкуствена коприна, ВИК малко повече се мачка, ама се правеха разработки срещу намачкването. Тия подробности ги научих скоро от Интернет, защото търсех какво е ПЕК - полиестерна коприна. 🙂

Ха, а точно с бяла  кърпичка на мама, една от тези от  последния луксозен комплект, представен тук от freja, татко ме изведе като булка :))) 
И нея се канех да добавя към сватбарските :))) Само че "моята" е бяла, а бродерията й е като на другата тук :)) (всъщност ще проверя по-добре )
Ей, такава подробна класификация не съм и мислила, че може да бъде направена :)) Браво, freja! За всичките кърпички! Ама вие да не би да сте ги колекционирали? Семейно? 😄 И май детските ви нослета изобщо не са били сополиви :))) 🙄

А какви точно кърпички се поставяха в горното джобче на сакото, с леко пказано връхче? За красота... Аз знам, че при жените - от тези нежните,  ръчно наплетени по края на една кука.

Добавих три дамски кърпички от ГАЛЯ ДАВИДОВА, а ето и нейният коментар:

Цитат: ГАЛЯ ДАВИДОВА

Здравейте, приятели.
Пиша Ви от Истанбул.
Съвсем случайно попаднах на сайта, като търсих вестник "Септемврийче" в google. И така повече от година, всеки ден съм в сайта "Нашето Детство". Всеки ден с нетърпение чакам да  видя какво (старо) ново има :))) и всеки път намирам по частица от своето детсво, за което Ви благодаря много. Наистина много ми харесва  да съм с вас. Реших да потърся какво мога да пусна и аз от нашето време... и ето какво намерих като за начало - няколко кърпички от 80-те.

isi, не сме ги колекционирали 😄 , ама имахме неизчерпаеми запаси - все се намираше повод да те изненада някой я с рожден ден, я с нещо друго, и тогава към подаръка винаги се слагаше и по една кърпичка 🙂 . Разбира се, не само за подаръци са служили, а бяха задължителен аксесоар за всеки, който аксесоар често влизаше в употреба (особено през зимата ).

И още три прекрасни кърпички от felice puba 🙂 .

И в тази колекция си имаме няколко нови неща - от Гергана! 🙂 Гледам ги тези плетеници по края и си мисля колко ли труд отива за направата само на една кърпичка...

freja, ами зависи, по някога за няколко часа, по някога за един ден.🙂

Гери, това значи ли, че и тези кърпички не са купени?... (Защо ли се учудвам, подозирах аз нещо такова - след онези бродерии... 😏 )

freja, Тези кърпички са плетени от мен. Само последната е спомен от милата ми баба. Тя ме научи да държа куката още в 4-ти клас, но и аз имах голямо желание.🙂 Бях много горда тогава, защото когато мама се научи да плете на една кука беше на 40 години, а аз вече го умеех много преди нея.

  Браво Гери страшни са,заслужаваш 👏 👏
Аз така и не се научих да плета на една кука.Просто не исках достатъчно много.
Но, може би има още време....