Пръстенче с гъбка » Нашето детство

Главна » Архивите са живи » Галерия » Пръстенче с гъбка

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Октомври 2026 (9)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

Пръстенче с гъбка

16-03-2009, 01:29 | Автор: freja | Категория: Архивите са живи / Галерия

Пръстенче-гъбка! Че коя принцеса не е дърпала татко си по панаирите, да й го купи?! То е един безценен царски накит, без който царуването просто не е пълноценно!

Пръстенчето-гъбка има само един конкурент и това е пръстенчето-калинка! Но нямам такова в моята съкровищница. Може би някоя друга принцеса си го пази? printzesa2

ЕТИКЕТИ: гъбка, Пръстенче, Галерия

Последна редакция: 16-03-2009, 01:29
Страницата е видяна: 5 730 пъти
ID на статията: 1490
Брой коментари: 19 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: felice puba (16 март 2009 08:47)

Много е красиво, Freja! 👏 Аз си нямах пръстенче гъбка, нито калинка, защото не носех

Иначе сега се сещам, че от Германия братовчедите ми бяха донесли две красиви пръстенчета като този, но с истински бляскави камъчета-едното червено, другото -зелено. Истински хит си бяха, но аз ги подарих на две мои приятелки, понеже те бяха луди по тях, а аз изобщо не се представях да сложа такова нещо за ужас на майка ми 😄 . Сега като се замисля, дъщеря ми се радва много на такива нещица и можеше да ги носи, ако ги пазех, но не съжалявам за нищо, което съм направила в детството си.🙂

--------------------

"...когато първото бебе се засмяло за първи път, усмивката му се пръснала на хиляди късове и те се разскачали наоколо. Така произлезли първите феи.... сега децата знаят много и рано престават да вярват, че има феи. И всеки път, когато едно дете каже: „Не вярвам във феи“, една фея пада и умира. " /Джеймз М.Бари "Питър Пан" /

№2 от: ive (16 март 2009 09:09)

Ама как само ги намираш тези неща! Много е сладко. 🙂

Аз носех понякога пръстенчета, купени от разни сергии на някой панаир или събор. Много ги губех, а пък и лесно се чупеха.

№3 от: mia.yaneva (16 март 2009 11:15)

Ама, Фрея ти си неизчерпаема! сега остава и едни треперушки да намерим - аз никога не съм имала.

№4 от: freja (16 март 2009 13:58)

О, не знаех, че някой би се заинтересувал от треперушки! Ще ги имаш, mia, само трябва да ги открия.

№5 от: Надя (16 март 2009 15:13)

Хех и аз се интересувам от треперушки:) Много искам да ги видя, моите ги претопихме, а иначе бяха на ушите на почти всичките ми съученички.
Такова пръстенче съм виждала, но не съм имала, обичах да си слагам пластмасовите пръстени на мама, които ми се струваха ужасно старомодни, а сега..хммм...отнова са на мода 😄

№6 от: isi (16 март 2009 15:40)

Аз имах пръстенче с калинка, сигурна съм! Ако не съм била аз, значи пък е била сестра ми, а аз може би съм имала това с гъбката! Нямам представа къде са, така че благодаря, freja!
За моите треперушки току що разпитах мама. И моите са претопени, но още в детството ми. Мама ми обясни, че са били "поизядени" и затова от тях са ни направили следващите ни златни обички - във вид на малки кошнички - също бяха много популярни. Още се пазят.

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№7 от: Krista (17 март 2009 13:29)

Спомням си много добре тези две пръстенчета, разбира се, че съм имала, но и аз много често ги губех... А за треперушките си спомням, че именно защото ги носеше всяко момиченце, аз исках да имам нещо различно и моите първи златни обички бяха едни топчета. На днешно време не съм виждала някое дете да носи треперушки, а всъщност биха били интересни обички - именно защото не се срещат...

№8 от: gamina (17 март 2009 15:09)

Аз пръстенчета нямах... не съм и горяла от желание да нося, помня че в предучилищната един Бисер ми подари някакво пръстенче, ама после се скарахме нещо и си го взе 🤣
А и треперушки не съм имала, носех едни сребърни обички със синьо камъче. Даже може и да се пазят. Като се замисля все още не нося злато и май никога не съм носила hmmm

№9 от: zaharisa (17 март 2009 15:41)

Толкова завиждах на всички с треперушки

никога не ми разрешиха. И такова пръстенче не ми разрешиха. Майка ми ми купи сребърно, с три цветенца, много стилно от сегашна гледна точка. Но тогава бях малка и завинаги усвоих урока за желаното и нежеланото...

№10 от: mia.yaneva (17 март 2009 15:59)

Що ли аз като Захарица... Ти ме подсети за първото сребърно пръстенче с три цветенца едно до друго.. Въобще бях забравила. Май сме имали едно и също пръстенче, но къде е отишло... А и на мен първите ми обици бяха сребърни със сини камъчета като на Гамина... Какво да се прави, родителите ни са ни възпитавали още като малки в стилното. Затова сигурно и досега ми се иска да видя треперушки :)

№11 от: Чудакът от 6-ти Б (17 март 2009 16:19)

Аз пък имах три сребърни пръстенчета с различни камъчета: синьо, жълто и червено. Бяха ми ги донесли от Чехия. Много бяха красиви и привлекателни, та един ден реших да ги опитам и ги схрусках....
Що се отнася до треперушките, моето семейство беше още по-радикално: никакви дупки по ушите!

№12 от: regina (17 март 2009 16:24)

Да доразвия горните две тези...а на абитуриентската вечер, с изчистена свръхстилна пепеляво сиво-зелена рокля с античен сребърен колан за бижу тя беше толкова "не на място", че въобще не остана за втората вечер. Да се прибави към статията на Дона, "предназначена за хора със здрави нерви".
И аз като Л.Н. взех да говоря за себе си в 3 л.ед.ч.

№13 от: isi (17 март 2009 17:28)

Ами... вие сте били по-така 😄 , по-стилно, явно.
А пък ние - селянчетата - с треперушки и с тенекиени пръстенчета от сбора ... 😄
Казвам го с хубаво - за всички ни! И с умиление!

И аз днес не нося никакви обици, не обичам златото и дори халката ми е сребърна.
Но си обичам детските обички и снимките с тях!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№14 от: donaddt (17 март 2009 20:37)

Аз пък не ги харесвах треперушките. То не че имах дупки на ушите. Баща ми не беше разрешил да ме тормозят и завинаги ми бе спестен ужасът от пробиване с игли и конци по ушите. Обици имах за пръв път в гимназията, тогава ми пробиха ушите с пистолет и обичките ми бяха топчета. Беше разрешено да се носят обици - топчета и обици - малки халки в училище. Не ни даваха да носим висящи обици. Но сега пък нося всякакви висящи обици - напоследък с камъни.

№15 от: zaharisa (18 март 2009 12:47)

Не! Не! Не! никакво делене на панаирджийски,селски деца и градски деца, аз от това само съм загубила и понякога се чувствам като извънземно pustinya

Разрешиха да си пробивам ушите едва когато се появи т.нар. пистолет в козметичния център, за сметка на това го направих два пъти 😁
Примерът на Чудака е много точен - всяко дете харесва цветните блестящи и грабващи окото и мисълта украшения и никое дете не е виновно, че част от тях са кич. Моят (и на Мия) белезникав плосък пръстен в 5 годишните ми очи нищо не струваше пред тенекиения с огромен червен камък и треперушките на едно друго момиченце. И никаква култура и естетика не могат да ми възстановят изгубеното, макар и само за момента самочуствие.

№16 от: mia.yaneva (18 март 2009 14:23)

А, моля, моля! И аз не съм съгласна с това деление, което аз май подадох неволно и от което и аз съм страдала много пъти, както съм писала и тук няколко пъти :) Просто исках да кажа, че поради разбиранията на моите родители за красиво и стилно и аз бях лишена от пръстенчета с гъбки, с калинки, ластичета с черешки, треперушки и фибички с лъскави стъкалца... Е, баба ми даваше тайно пари (една фибичка беше цели 0,50 ст.!) и аз си ги слагах тайно зад ъгъла, но не беше същото... но пуберитетът ми си го върна - тогава ходех с кокали и част от собствените си зъби на врата, в следствие на което мама ходеше по другия тротоар :) но явно толкова са ми харесвали шаренийките, че като видях скоро една спортна жена на моята възраст с треперушки и ми се прииска и аз да си сложа, ма да бяха поне сребърни... Неизживяно детство :)

№17 от: zverche (19 март 2009 12:06)

Фрея, това пръстенче е безценно съкровище. Не го давай на никого. pirat

Аз имах и от двата вида, много гривнички, фибички и панделки.
Продупчиха ми ушите в детската градина. Една леля Пепа или Спаска (не си спомням вече) от хирургическия кабинет. Беше много опитна и докато ми говореше, направо ми закачи обиците на ухото без игли, без конци, без кръв, без сълзи. Нищо не разбрах. Бяха едни страхотни сребърни филигранени детелинки, които все още нося понякога, когато искам да впечатля някоя баба.
Носила съм и треперушки, но те лесно се чупеха, пък и после се оказа, че ушите ми са алергични и приемат само сребро.
Вече не е така, защото съм ги тренирала. Нося всякакви шарении и цигании - герданчета, ибици, гривни и пръстени рядко. Дори венчалната ми халка е сребърна и купена от такава сергийка, като някогашните. tantz

№18 от: ive (19 март 2009 16:49)

😁 И моите обици бяха топчета, а аз исках да имам треперушки като другите.
А за да ми продупчат ушите ходихме два пъти. Първият беше с игла и така се разревах, че ми се размина. На втория - с пистолет, пак се разревах, но ми ги продупчиха.

№19 от: Simpra (24 януари 2010 00:50)

Освен гъбките и калинките, имаше пръстенчета с четирилистни детелини, наподобяващи камък (естествено от прозрачна пластмаса). Виждала съм зелени и червени. А помни ли някой сребърните (май имаше и тенекета) гривни, дето се продаваха главно по морето и се носеха по много на едната ръка. Как хубаво дрънкаха!.. Замених три такива в училище за една пластмасова електриково зелена, когато на мода излязоха многото шарени пластмасови гривни - някъде по времето на шарените ластици (сестрата на дядо ми ми ги беше донесла от Македония - точно в тон с цветните гривни). А ластиците се носеха по много на главата - правиш едно кукуригу, после го прихвашаш към второ и така ставаше нещо като плитка отзад с много шарени ластици...

--------------------

Отговорите на всички въпроси са навсякъде.
...
Felix qui potuit rerum cognoscere causas.

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?