Добавих тук снимка на две сурвакнички, с които две мои съвсем малки приятелчета - сурвакарчета  ме "заздравиха" за тази година, че и до амина. 😄
А ето ТУК моето миналогодишно сурвакане за вас, както и в коментарите  - "паричния проблем" около него 😏 😁

Да е здрава и щастлива!

В последните дни от старата 2009 забелязах доста места, на които  продават истински сурвачки. Цената беше твърдо 5 лв. А някога се продаваха единствено ИЗКУСТВЕНИ сурвачки, истинските - с вълна, пуканки и пр.- ги правехме ние. В училище си беше традиция около Нова година всеки да прави сурвачка, а след това най-хубавите от всеки клас отиваха на училищната изложба. Може и награди да са давали за "най-добре измайсторена сурвачка". Колко важно беше да си набавя от село истинска вълна, царевица за пуканки, орехи и сухи чушки, сушени плодове на резенчета. Баща ми отсичаше пръчка от някой храст в парка - задължително трябваше да е с две успоредно разклонени клончета по средата, които после да завържа около пръчката на буква "ф". Така завиждах на децата, на чиито сурвачки в училище имаше кравайчета - като по телевизионните новогодишни предавания. Майка ми или не можеше , или не й се занимаваше с печене на кравайчета. Колкото и да бяха хубави саморъчно направените сурвакници, обаче голямата ми любов бяха изкуствените, с цветен станиол и разни хартиени финтифлюшки. И сега, като мина покрай някой уличен търговец, продаващ изкуствени сурвачки, нещо ме кара да спра на място. Стоя и си ги гледам, а през главта ми минава топлия вятър на детските спомени... Не си купувам, защото знам, че няма да е същото. Не знам дали тук, или в друг сайт написах как преди две години на берковския площад ме свариха едни познати дечица-сурвакари. В очите им блестеше оня много познат ми хъс: сега да те сурвакаме и да видим колко парички ще дадеш😄  Тоя път аз бях "подлагащия гърбина"... ами така е, всичко на тоя свят един ден се връща, боят също
Прочее СУРВА ВЕСЕЛА 2010 - до амина.
(Пожалете обаче аДмина. Представям си как се е свил зад монитора и се стряска при всеки коментар, в които има израза "до амина", с надежда това да не е правописна грешка. И за всичко впрочем е виновна Донна:)))

Шарени или не, изкуствени или истински, трябва традицията да се спазва, наистина. Защото всъщност радостта идва със сурвачките, но смисъла е да не излиза от дома, както гласят пожеланията. В тях е вплетена магията за доброто и не е важно чии ръце са ги правили, а чии ръце ги държат. Аз си бях приготвила традиционните дарове за сурвакарчета, но никой не дойде и така си и останаха... Както вече казах, не се спазват вече обичаите. Тъжно, нали?  Като бях дете, харесваше ми да сурвакам. Определено не съм си мислела за паричките, които ще събера - на мене дядо и баба ми даваха достатъчно винаги. По ми беше интересно да отворя торбичките, да видя с непресъхващото детско любопитство какво са скрили там, нищо, че после съвсем по детски ги захвърлях настрани. Сега знам, че е ПО-ВАЖНО да дойде в дома ти сурвакарче-тогава не съм осъзнавала радостта, която съм носела. А може така да е било по традиция и на хората просто да не им е правело впечатление, не знам. Но СЕГА определено им прави впечатление, знам, чете се в очите им! И ако мога да възкреся частица щастие сега, с помощта на дребното ми сурвакарче, понеже на мене вече не ми приляга естествено, то значи и аз съм щастлива. 🙂