А от мен - здраво сурвакане за здраве!
По здрава ви гърбина!
С моята здрава дрянова сурвачка!
Бъдедете здрави и щастливи, приятели!
Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!
СУРВАКАРИ - Йордан Стубел
Хей, другари сурвакари!
Хей, юнаци със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
С чудно хубава премяна:
Всяка клонка позлатена,
Всяка пъпка посребрена
С бял варак и мразовина.
Сурва весела година!...
Едро жито по хамбари,
Тлъсти агнета в кошари,
Тучно вино по мазите,
Мед и восък по пчелите;
Пълна къща със имане –
Мир и обич да настане,
Да живеят като братя
Всички хора по земята,
Че земята е градина...
Сурва, весела година,
до година, до амина...
СУРВА, СУРВА ГОДИНА - Ран Босилек
Сурва, сурва година!
Път дай, Снежко, да мина -
да обходя къщята,
да зарадвам децата.
Сурва, сурва година!
със засмяна дружина
ред по редом да ходим,
вредом радост да водим.
Сурва, сурва година!
Плод нечуван в градина,
стада гойни в полята,
чисто злато в нивята!
Сурва, сурва година!
да похапнем от млина,
да сме здрави и сити
и доволни, честити!
МЕЧЕТО СУРВАКА - Йордан Стубел
Сиво мече дрян насече.
Нашари го, накичи го
с януарска мразовина
и със алена коприна.
Па отблизо и далече
провикна се сиво мече:
"Сурва, сурва до година,
до година, до амина!...
Зелен здравец по горите,
сладко грозде по лозите,
жълто жито по хамбари,
бяло стадо по кошари,
пълни ракли със имане
за стопанки и стопани.
А на малките дечица
в пошовете по жълтица,
да растат и таз година
като ябълки в градина"
СУРВАКИ – Чичо Стоян
Сурва, сурва година,
Да ви е честита!
И от днеска до амина
Радост до насита!
Изобилен плод в градини,
Пшеница по ниви,
А в кошари все близнета –
Агнета игриви!
Китна пролет, здраво лято,
Плодовита есен!
СУРВАКАРСКА ПЕСНЧКА – Стоян Дринов
Дъб се дига сред полето,
Връх му стига чак небето;
Клони свежда до земята
И нарежда със листата:
"Колко цвете из полето,
Толкоз радост на сърцето!
Живо, здраво до година,
до година, до амина"
СРЕЩУ НОВАТА ГОДИНА – Ран Босилек
Гарван грачи на комин.
Кума Лиса точи млин.
Кумчо Вълчо от гората
Носи за пещта дървата.
Зайо Байо пещта пали
и на другите се хвали:
- Работлив съм за шестима.
Аз съм майсторът на млина!
Без пещ хубав млин не става!
- Мълчи, Зайо! – вика Лиса –
Тъй не думай, засрами се!
Че без моите ръчичики
ще преглъщаш сухи трички!
- А дървата кой донесе? –
Кумчо Вълчо се намеси.
Но за млин не се придиря,
пък и род сме най подире!
Гарван грачи на комин
Лиса носи топъл млин.
На софрата го поставя,
кани Вълча, кани Зая.
И залапват трима млина,
срещу Новата година.
Гарван грачи на комин:
- И аз искам топъл млин!
Кума Лиса му отвръща:
- Заповядай в наш’та къща!
И Гарванчо долетява,
Наготово се гощава,
Па за Новата година,
Както му е обичая,
Дига тънка дреновица,
Удря Вълча, Лиса, Зая –
Ред по редом ги изрежда,
Суровака и нарежда:
- Сурва, сурва година
по Вълчова гърбина,
по Лисини краченца,
по Зайови ушенца –
да ги злото забрави,
да сме живи и здрави,
до година, до амина –
да похапнем пак от млина!
|