С риск да стана досадна споделям една българска красота. За мен са вълшебство народните танци и носии. Някога бях в мандолинния състав на моето училище и по разни участия често се засичахме с детския ни танцов състав"Лудогорче"/Разград/.Танцовият състав в  родния ми град Попово пък се нарича "Северняче" В него играеше едно момченце от нашата махала и много му се възхищавах. Създават красота и обикалят света! Много съжалявам,че не съм била част и от това вълшебство.Спирам със съжаленията и започвам с родните ни красоти...  😊

Най-после дойде ред да ви запозная с Мимето! Не, не онова глезеното от Асен Босев. Мимето, за което ще ви разкажа е много послушно. 😄За първи път се видяхме на един селски събор, до една сергия. На толкова много събори ходехме тогава! В нашето село, по селата на роднини, на семейните приятели, на колеги и колежки на мама и татко...И да ме питате на кой,не си спомням точно... А и има ли значение? Те всички бяха вълшебни за децата от нашето детство. Мимето си лежеше съвсем голичка в едно жълто коритце. Имаше си нарисувана косичка. Веднага си я харесах и си я взех! Беше толкова мъничка, че спокойно се побра в шепата ми...

Така ми липсват храните от соц-времето, такава носталгия ме обзема като гледам опаковките им.

Шоколадовите бонбони - ммммм, можех да изям една кутия, спомнам си "Амфора", "Пълдин", "Ритон", "Диана", "Простор", "Лилия", "Черноморец" - на капака имаше рапани, охлюви, морско конче, "Тримонциум", "Сюрприз", "Крем ягода", "Крем вишна"- баха с бели кутии, "Южен плод", "Вишнев цвят", "Кафе крем", "Фини млечни" - бяха скъпички, "Космос" - онези дребните топчета, "Триадица", "Пияни вишни" и още много други, но съм ги позабравила.

Да, рожденичка съм и реших да празнувам с всички вас! Всъщност моите рождени дни са започнали така...

Помните ли летата от детството? Освен игрите по прашните улици и помощта към семейството в полската работа задължително беше и летния списък с книги, който беше доста дълъг и аз никога не успявах изцяло да прочета книгите от него 😊 но поне се стараех. Освен книгите от домашната библиотека задължително ходех и в градската библиотека и от там вземах купчина книги.

В 1- 2 клас да си призная май само ги вземах, разглеждах им картинките и ги връщах, ако прочетях 1,2 беше постижение.

Първата сериозна книга която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" - не беше моя , бях я взела от една приятелка. Като цяло мъчно четях, после с годините видях , че не толкова лошо, но тогава като видех дебела книга и ми беше доста тягосно. 

Сега разбира се с удоволствие бих си чела по цял ден увлекателни книжки, ех къде са онези безгрижни лета, с дебелата сянка, хубавите картинки и интересните истории от книжките.....

Реших да ви припомня заглавията на някои вълшебни книжки, доста от които са ми още на сърце:

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

Здравейте! Търся детска книжка, която майка ми ми четеше. В нея или самата книжка се казваше мисля - "Златен портокал". Стихотворението беше нещо такова:

"Аз съм сладък (златен) портокал. 

Много път съм извървял -

чак от топлите страни,

да ме хапнеш сладко ти."

Имаше нарисуван един голям портокал, банан, маймуна... Ще се радвам ако някой я има да я снима.

  Здравейте на всички в Детството.
  Днес имах шанса и щастието да се свържа с Владко Василев, познат от кино филма "Тигърчето" (1973) (р.Мариана Евстатиева).
  Благодарение на спомените на Бате Румен, че той изиграва малкия Вилм преди омагьосването му, реших днес да видя какво мога да намеря за него и евентуално да се свържа с него. Не знам как, но нещата се получиха мигновено и буквално 60 мин след като търсих информация... вече си говорех по телефона с него.
  Беше нещо нереалистично за мен. Изведнъж този човек оживя пред мен и започна да ми разказва за Теофана Преславска и снимките на телевизионната драматизация "Джуджето Дългоноско" по Вилхелм Хауф.
  Ето какво ми разкри той за тази толкова тайнствена и издирвана от нас и руснаците тв постановка.