Здравейте на всички в Детството.
  Днес имах шанса и щастието да се свържа с Владко Василев, познат от кино филма "Тигърчето" (1973) (р.Мариана Евстатиева).
  Благодарение на спомените на Бате Румен, че той изиграва малкия Вилм преди омагьосването му, реших днес да видя какво мога да намеря за него и евентуално да се свържа с него. Не знам как, но нещата се получиха мигновено и буквално 60 мин след като търсих информация... вече си говорех по телефона с него.
  Беше нещо нереалистично за мен. Изведнъж този човек оживя пред мен и започна да ми разказва за Теофана Преславска и снимките на телевизионната драматизация "Джуджето Дългоноско" по Вилхелм Хауф.
  Ето какво ми разкри той за тази толкова тайнствена и издирвана от нас и руснаците тв постановка.

 
  Той участва в нея като малкия Вилм, преди омагьосването му. Епизода не е толкова голям и вероятно е заснет за един ден, въпреки че той си спомня, че е бил поне 5-6 пъти там по време на снимките. Неговата сценка е с майка му, която се изиграва от Жана Стоянович. Това което си спомня са някакви увехнали, спаружени марули, които бабата магьосница е пипала и обиждала стоката , че била некачествена.
  Бабата магьосница е изиграна от голямата наша актриса Татяна Лолова. Също много добре направен грим, тънък, гърбав нос с брадавица на върха му. Бабата е имала гърбица, направена от дунапрен. Всичко е било толкова добре направено, че отблизо като ги е гледал актьорите сякаш това си е била тяхната кожа.
  Вървенето към къщата на бабата в гората е снимано на блубокс (на зелен/син фон вероятно, не го питах), но е трябвало да се имитира ходене на едно място, а това е било голямо изпитание, предвид факта, че ако се закачи фона, той се набръчква и стават някакви райета на екрана, т.е. стане ли фал, се снима наново. Отделно е имало толкова силни прожектори, заради изискването за добра осветеност, че буквално след 30 сек. щом застанеш под тях, почваш да се потиш отвсякъде и веднага са тичали гримьори да попиват с разни гъбички избилата пот.
  Също Владко описа и омагьосаният Вилм, изигран чудесно от Коста Карагеоргиев. Имал е много страшен тежък грим. Голям крив гърбав нос, гърбица, направена от дунапрен, като специално отбеляза, че той е допълнил образа като е накуцвал с единия крак. Толкова е бил страшен, че когато го погледнал отблизо, всичко сякаш си е било част неговата плът и дори на живо човек трудно би повярвал, че това е грим.
  Интересен бе и факта, че след размагьосването си, Вилм е бил изигран от трети човек, неизвестен за него наш млад актьор, вероятно студент от ВИТИЗ, както и Мими, гъската, омагьосаното момиче, също след размагьосването си, била също наша млада красива актриса, толкова красива, че човек просто загубвал ума и дума. По мои догадки, това е могло да бъде красивата и много ползвана като красавица в родното кино - Елена Димитрова.
  Владко си спомни и за погледа на бабата, когато те влизат в къщата й, малко преди да заспи и го омагьоса, тя го погледнала отблизо и се усмихнала ехидно, сякаш му казала с погледа си - вече си мой, няма къде да ходиш, ще видиш сега в какво ще се превърнеш.
  Кошницата със подправки и зеленчуци е била плетена, с две капачета отгоре, която е била подплатена отдолу с някаква слама или дунапрен, а отгоре са били наредени различните зеленчуци, коренчета и подправки, преливащи отгоре и показващи се навън от нея, но явно за малкия Владко е било трудно да носи тази кошница, ако е била наистина пълна с реални зеленчуци.
  Спомни си и за двамата благородници - Иван Цветарски и Никола Анастасов. По-специално за Иван Цветарски - направил е истински фурор по време на снимките, изключително присъствие и хумористични диалози по време на дегустацията на баницата "Сюзерена". Владко не е участвал в тези епизоди, разбираемо, но е гледал отстрани със захлас и отворени очи, попиващи изявите на нашите големи талантливи актьори.
  Снимките са били в сградата на БНТ сега и дори тъкмо по време на снимките са им казвали да минават през новия вход откъм Сан Стефано. Това го казвам, защото по-следващата година - 1977 г., вече "Приказки от един живот" са го снимали в Орландовци в някакво читалище наето под наем. А пък самия Владко е играл още от 1973 г. в кратки драматизации в поредицата "В света на книгите", където водещия чичо Петьо (Петър Пейков актьор) в домашна обстановка е обсъждал с деца дадена нова излязла книга за деца, след което е следвал кратка сценка представяща интересна част от сюжета на книгата, около 10-12 мин. Та, когато е снимал в Телевизията тези си първи драматизации при Теофана Преславска, входа е бил само един, откъм ул.Тулово (сега казваща се така, но преди е имала друго име). Да кажем сезон 73-74 и 74-75 се е влизало откъм малакта уличка Тулово, а от 1975 г, явно вече с откриване официално на Втора програма, се е открил представителен вход откъм Сан Стефано.
  *Има лека поправка на спомените. Всъщност още през 1975 г. "Джуджето Дългоноско" е снимано в цветното студио в Орландовци. Вероятно още от септември 1974 г. е било открито това ново цветно студио с блубокс (снимане на син фон). Така че, всички тези ефекти в приказките по Вилхелм Хауф - "Джуджето Дългоноско" и "Студеното сърце" са снимани в студиото в Орландовци.
  След тези разкрития от кухнята на самата снимачна площадка, мога на 99% да кажа, че тайнствена, търсена от руснаците страшна и реалистична постановка на Джуджето Дългоноско е продукция на Българска Телевизия!!! Трябва да сме горди като българи, че сме създали нещо толкова професионално, истинско, вълшебно и запомнящо се, че да предизвика у един руснак 40 години да не го забрави и издирва в днешните времена, когато уж всичко е на една ръка разстояние. Но се оказа, че сегашната институция, наследник на онази Благрска Телевизия, няма и помен и една буква, загатваща, че това си е наше родно съкровище! Може само да се надяваме, че под думата бракувано!!! не означава закопано, изгорено или изхвърлено на бунището... Лошия късмет на постановката е, че последното й излъчване е на 17 фев 1980 г. неделя, току преди Всяка неделя от 16.20 до 17.30 ч. 
  Самия Владко държи да отбележа, че всички тези красоти, са създавани въпреки режима, т.е. въпреки всички онези невидими и неспоменавани хора и пречки в творческата работа на режисьори, сценаристи и артисти. Вероятно става въпрос за онези номенклатурчици, наети да следят за посланията във всяко едно предаване по Телевизията, както и тези за децата, особено както са били сериите във "В света на книгите", където са се представяли нови книги с партизанска, комунистическа, ленинска и всякак подобна тематика. Така че, освен приказния свят на Хауф и други приказки е трябвало да се правят и подобни кратки драматизации.
  Вече мога да си отдъхна и да умра в мир и спокойствие на духа, след като вече съм наясно, че това си е наша продукция. Сега остава само да се открият кадри от нея или поне снимки, или дори секунди с кадри от нея. Все пак говорим за пълнометражна продукция, цветна и то историческа такава за Българска Телевизия, с много ефекти, много тежък сложен грим, истинско изкуство на световно ниво, показано от нашите гримьори-художници и художници по костюмите, особено и факта, че са се съобразявали с блубокса и избирането на дрехи изключващи определени цветове, както и райето в дрехите, което кара картината да ври или пък да не се появява контур на фигурите.
  По-надолу ще опиша със снимки кой кой е в ролите, като използвам снимки на артистите, снимали се в този период 1974-1975 г.

  Тази информация и статия нямаше да е факт, ако не бяха:

1. руснака Андрей писал ми на лични, и търсел номерата (макар и невалидни) на Теофана Преславска и Олга Кръстева през 2019 г.; същия той ако не бе пуснал статия за Джуджето Дългоноско на 3 март 2021 (каква дата само се е случила!), която да възобнови интереса ми след октомври 2019 г.;

2. към края на март вече добих увереност да реша да преровя вестниците, дали наистина няма нищо за тая бг постановка, в която не вярвах че съществува, защото тогава 2019г и Олга Кръстева, и Меглена Караламбова отричаха да са участвали и да са чували такава постановка, то е ясно сега - Меглена участва само в радиопиесата за Балкантон на плоча през 1973 г., а пък Олга Кръстева е сценарист на постановка на Теофана чак от 1977 г. с биографията на Ханс Кристиан Андерсен "Приказки от един живот". Считам че сценарист на "Джуджето Дългоноско" е Виолета Илиева, която е в надписите на "Студеното сърце" пак по Вилхелм Хауф сниман година по-късно - 1976;

3. Бате Румен!!! който се включи в Детството, може би случайно, точно сега и ни разказа своите спомени за Джуджето и факта, че малкия Владко Василев (Тигърчето) е изиграл малкия, неомагьосан Вилм.

4. другото, както казват е просто история...

Благодаря на всички останали не споменати със спомени за Теофана Преславска и други факти около нея и постановките й, скоро ще има и статия за нея... защото смятам, че това е най-малкото, което тя заслужава с творчеството и таланта, който ни е завещала.

-----------------------------

  КОЙ КОЙ Е В ДЖУДЖЕТО ДЪЛГОНОСКО (1975):

  1. Татяна Лолова като бабата магьосница

ето кадри от филма "Щурец в ухото" (1976) сниман лятото на 1975г. почти по същото време когато са снимките на Джуджето. Мисля, че няма друг наш актьор, който да изиграе чрез мимиките на лицето си по-ужасяваща и лукава бабка... да имаш Татяна Лолова е направо щастие за всеки режисьор... За съжаление на Таня през 1970г пак изиграва една грозновата кралица в Гоя (1971) копродукция на ГДР, Югославия и България. Кадри от филма "Щуреца в ухото" от 27 мин:

  Виждате какво умение при работата с лицевите мускули и колко различни състояния на настроение може да сменя Таня за части от секундата.

  Ето и кадри от "Гоя или Тежкият път на познанието" (1971) - кралица Мария Луиза Бурбонска

Кадри и от "Топло" (1978) от 53 мин, където тя е със силен грим, очна линия и червило. 

Видео с Татяна Лолова и Домна Ганева в ТТ "Нос" (1975) (р.Павел Павлов), сниман същата година на "Джуджето Дългоноско" (1975), а пък й партнира Д. Ганева, която играе в "Студеното сърце" (1976):
[video=
]

Видео с Татяна Лолова и Коста Карагеоргиев в ТТ "Краят на всяка игра" (1970):

[video=
]

  2. Владко Василев като малкия Вилм, преди омагьосването

  За съжаление имаме кадри с малкия Владко на 7 годинки, когато снима "Тигърчето" (лято 1972 г) и на 11 г (пролет 1977 г) от "Приказки от един живот". Вероятно снимките на "Джуджето Дългоноско" са в периода април-юни 1975 г., когато Владко е на 9г, малко преди да навърши 10г.

  3. Жана Стоянович като майката на Вилм

  Кадрите са от "Някой трябва да бъде трупът" (1978) (ГДР), "Нако Дако Цако - моряци (1974) и от "Игрек 17" (1973)

  4. Коста Карагеоргиев като омагьосания Вилм
  Изиграва основна роля в това, тази постановка да е толкова силно въздействаща! Намерих откъс 4 мин. от негова роля във филма "Автостоп" (1971) (р.Никола Петков) (5 години преди Джуджето), където се вижда колко е пластичен, танцува доста умело. Слабичък е, нисичък, в отделни моменти прави различни гримаси и смяна на мимиките за кратко време.

[video=

]

Ето и снимки от участията му в Новогодишни програми на БТ 1975 и 1976 г и сериал от април 1978 г.

Видео с Коста Карагеоргиев в Новогодишната програма "Гамбринус'75", Пеещи каруци, песен "Черният Джембо", сниман ноември 1974г:
[video=
]

Видео с Коста Карагеоргиев в Новогодишната програма "Гамбринус'75", Пеещи каруци, песен "Свирете цигани", сниман ноември 1974г
[video=
]

  5. Иван Цветарски като херцога (назначил Джуджето за готвач), опитващ баницата "Сюзеренa"

  Кадри от филмите: "Снаха" (1976), сниман вероятно 1975 г. по времето на Джуджето и от ТТ "Зех тъ Радке" (1976) вероятно сниман 1976г за Новогодишната програма за Новата 1977г.

Видео с Иван Цветарски в ТТ Тайната на младостта (1972) (р. Богдан Сърчаджиев) само 2,5 г преди снимките на Джуджето:

[video=
]

Видео с Иван Цветарски във филма "Оркестър без име" (сниман 1980 г.)
[video=
]

  6. Никола Анастасов като херцога (гост), опитващ баницата "Сюзеренa"

  Използвам кадри от ТТ "Вражалец" (1976) (част 2), вероятно сниман 1976г, а може и 1975г за Новата 1976г. Вижда се, че неговия образ допълва карикатуристичния ироничен вид на предния благородник Иван Цветарски, и двамата са явно част от разведряващата комедийна част в постановката.

  7. Веселина Попова като Мими гъската, размагьосаното момиче.

  Това е второто ми предположение за красива млада актриса, взета да изиграе красивата Мими. Тя е на 21 г. през 1975 г. и учи във ВИТИЗ, може би трети курс. Русокоса е, каквато е използвана като типаж и актрисата във версията на ГДР през 1978 г. Снимката е от фев 1978 г. с около 3г по-възрастна, на 24 г.

  Елена Димитрова като Мими гъската, размагьосаното момиче

  Засега нямам потвърждение за нея, а единствено, че момичето е било страшно красиво. Аз за друга българска актриса, толкова красива на около 20 години по това време не се сещам, още повече, че Теофана Преславска я вика и 2г по-късно в "Приказки от един живот" като госпожица Риборг, с която младия Ханс Кристиан излиза на разходки в парка.  Смятам всеки човек възпитан да цени красотата и естетиката, няма как да не оцени нейните фини черти и чистотата на погледа и усмивката.

  *ПП: В петък (02.07.2021 г) се чух с г-жа Димитрова и тя каза, че не е участвала в Джуджето, а само в постановката за Андерсен (1977). Така че - НЕ е тя, някоя друга млада наша актриса ще да е, вероятно от НАТФИЗ по това време, влезнала там 1972-1974 г. (1-2 курс, а може и 3ти). Когато се снима Джуджето, Елена Димитрова е на 18 години.

  Ползвам кадри от филмите: "Годеницата с най-красивите очи" (1977) (от 53 мин) (Чехословакия) и "Този истински мъж" (1974).

  8. неизвестен актьор, млад, около 20г, като Вилм размагьосания

  Засега нямаме информация кой е този наш млад актьор изиграл ролята.

==================

ДОПЪЛНЕНИЯ - ФАКТИ:

1. Цветана Платиканова разказва 1975 г. и влизането й в телевизията в детското предаване "Две ръчички - десет пръста". Избира я режисьора на предаването - Ангелина Делкова, която е била съпруга на Коста Карагеоргиев, който пък изиграва омагьосаният Вилм.

[video=
]

Видео из сайта на БНТ - 55 години от вашия живот, 22.04.2014, от 18:35 мин

  (анонс) Детските предавания - "Не се сърди човече", "При нас е весело", "Две ръчички десет пръста", "Гледай с мама, гледай с татко", "По-чудно от приказка", "Умните играчки". Днешните 50-годишни, които през 75-та са все още деца, помнят състезанията между отбори от детските градини. Разказани по удивителен начин приказки, забавните и поучителни истории за законите на физиката, и за природните явления. Куклите и предметите, изработвани пред очите им от хартия с ножица и лепило, и много фантазия.
  Нашият колега Румен Николов разказва, че по онова време като сценаристи на "Две ръчички десет пръста" са работили драматурга Маргарит Минкови поетът Кръстьо Пастухов, които обаче са се подписвали със други имена, защото... и без това са си имали проблеми с властта. Бил съм малък и няма как да знам, но ако ме питат кого помня от екрана, винаги ще отговаря - Цветана Платиканова, която в едно от любимите ми детски, играеше едновременно и двете вълшебници - добрата и лошата, "Хоп ла ла" и "Джаста праста".

Цветана Платиканова гост:

  - ... Вътрешно съм същата... Всичко това, което съм дала за децата, съм го направила, защото не съм преставала да бъда дете през цялото време. От съвсем малка до съвсем голяма.
  - Как стана така че Телевизията избра Вас и толкова много години, и толкова много предавания, неизменно останахте верни една на друга, защото има много актриси, много детски предавания със участието на други актриси, но Цветана Платиканова е една, и нейните изяви на екрана са продължили чак до 89-та?
  - Да. Чист късмет. Това беше... Аз бях млада артистка в Сатиричния театър, от 74-та година и 75-та... на мой колега - Коста Карагеоргиев, бог да го прости, прекрасен човек, жена му - Ангелина Делкова, беше режисьорка във Телевизията. И една вечер, както седим долу във кафенето, тя дойде и ми каза... Изглежда така, визуално просто е видяла, че съм живак, така, бих могла нещо да направяи и ме попита, без да се познаваме... "Ти можеш ли да участваш в едно предаване, където нещо трябва да се реже, да се лепи, да се това..." Викам: "Ма как ме уцели, аз цял живот само режа и лепя". Действително от съвсем малка...
  - Не, наистина ли, защото аз толкова пъти се опитвах да повтарям пред екрана Вашите действия - да изрязвам от хартия, да лепя, какви ли не неща. Дори се пробвах да шия, защото "Хоп ла ла" - добрата вълшебница, много често бродираше и зашиваше някакви копчета, с които украсяваше предмети и дрехи, но не ми се получаваше толкова добре, колкото на Вас.
  - Но не само това, аз през цялото това време, когато хората се оплакваха, че нямаме много дрехи във магазините, аз си шиех абсолютно сама. И елегантните, и официалните, и обикновените дрехи т.е. тия неща ми вървят някак си.

===================

2. Диафилм "Джуджето Дългоноско" (производство на Студия за аудиовизуални средства) (източник: diafilm baoc eu, Написана от @tang,  16 Март 2018)

[video=
]

Сценарий: М. Ханне
Художник: М. Савова
Редактор: Ем. Драганов
Художествен редактор: Кр. Кръстев
Монтаж: Ив. Василев