Честито Благовещение,мили другарчета!Желая ви от сърце да сте много здрави и да имате повече вълшебства и благи вести!Днес е един от най-светлите празници-ден на майката.Мисля,че не е случайно,че точно днес се навършват девет месеца  от загубата на мама...Няма случайни неща в живота...Не искам да натъжавам Нашето детство...Искам само да споделя най-ценното,което пазя от моето детство и от мама.То е в една вълшебна кутийка... Ето я...

 Вълшебната кутийка!Това са плитките на мама и моите бебешки къдрички!Откакто се помня те стоят в тази вълшебна кутийка,в която често надзъртам.На горната снимка е мама с плитките,а на долната съм аз с къдричките. Вълшебната кутийка ми я даде мама и аз я пазя до днес.И ми е тъжно и мило.И вълшебно...Целувам плитките на мама и си представям,че е до мен...И не знам защо всеки път като ги гледам в главата ми  започва да се върти една песен на Емил Димитров от нашето детство...Сетихте ли се...?Каква невеста си била ти,мамо,мила мамо...Може би,защото мама ни обича най-силно като никой друг,защото е най-верният приятел на този свят,който никога няма да те предаде... Вечер гледам тъмното небе като едно време,но сега не чакам падаща звезда,а търся моите две звезди,най-ярките-мама и татко.Зная,че те са някъде там и не са ме изоставили.Някъде на едно по-добро място,където няма зло и болка.Място като Нашето детство...Прости ми за всичко,мамо!Обичам те безкрайно!Дълбок поклон!

  Простете ми за тъгата,приятелчета...Обещавам да се реванширам с много усмивки!