В далечната 1888 Цар Фердинанд създава първия зоопарк в България, първи и на Балканския полуостров.

В далечната 1980 моята скромна и изключително злояда личност често биваше водена в зоопарка, като почти единствен начин да поема някаква храна. Майка ми много се смееше на маймунджолъците на маймуните. За нейно разочарование, те изобщо не ми бяха интересни. Аз заставах в ступор пред ... кокошките. И така вече 30 години... ;)

Зоопарковете в анимационните филмчета имат специфичен уют - клетките са 2Х2 м и са разположени близо една до друга. Така рисуваното момиченце с панделки, балон и сладолед "ескимо" може да си разговаря едновременно с лъва, маймуната и хипопотама. Подобен картинен уют имаше стария софийски зоопарк.

Наскоро докато подреждах нещо като "семеен архив" попаднах на 30-тина цветни диапозитива. Може би на ipod-ите това не им говори нищо, но в моето детство снимките бяха предимно черно-бели, а гъзарията на епохата бяха цветните диапозитиви, които се прожектираха на специални прожекционни апарати (от ГДР-то), за които крушките ОСРАМ бяха кът...

Няма начин да не сте си играли поне веднъж в живота със сенки. Като малък, особено когато имаше режим на тока, да си правя "театър" чрез сенки от ръце ми беше страшно забавно.

За това как да се получи сполучливо сянка на "нещо си" ми помагаше една картинка, която си бях изрязал от сп. "Весёлые картинки" (или "Мурзилка"; може би са я препечатвали и другаде). Изрезката, разбира се, съм я загубил някъде, но скоро ми попадна в интернет - така и се зарадвах! И се позабавлявах, като в доброто старо време - на свещ, че дава една такава "топлина" на играта. :). Опитайте и вие!

Когато бях дете този филм и тази песен преобърнаха света ми... Сигурно тогава не съм разбирал кой знае какво, сигурно и сега не разбирам много. Но съм сигурен - героите от миналото не си отиват, а се превръщат в бели жерави!

Продължаваме изследването на любимото анимационно...

Сцена 1. Явно звучи музика на някакво танго, но кое ли ще да е?