Гостенка от... улицата! » Нашето детство

№1 от: zaharisa (5 юни 2009 11:36)

Да си призная и аз съм сънувала този сън, но поне мишката беше бяла (лабораторна) и беше дадена за награда на брат ми от кръжока по Зоология
Пак същият млад зоолог веднъж донесе пухкав чуруликащ жълтък, който беше съвестно подслонен и отгледан с гордото име Орелът Гошо. Това беше най-огромния и красив петел живял дълго и достойно и допринесъл за много поколения в кв.Симеоново. Имаше и чувство за хумор от малък!

№2 от: Pavlina Iossifova (5 юни 2009 12:34)

На нас мама никога не ни разреши да внесем животно в къщи. Животните трябвало да живеят навън, на широко, на свобода. Пък и ние много не сме настоявали, нали винаги около нас, (блокът ни в Габрово беше на баир, след който започваха къщи и поляни) е имало всякакви животни. Въпреки това дълго време носих и чак в зрелите си години преодолях една детска травма с коте. Била съм 3-4 годишна, на едни съседи, живеещи в къща, се роди многобройна котешка челяд. Тогава, слава богу не знаех как собствениците на майката-котка "се отървават" от котетата, на които не намират стопани. Така или иначе, поисках си едно коте, хората ми дадоха, а аз от страх да кажа на мама, оставих котето първо в мазата с купичка вода и мляко. И докато да кажа на мама, явно съм забравила да напоя и нахраня клетото. Ами 3-4 годишна! Но ужасът, срамът и съзнанието "аз убих котето", когато го намерих в мазата, носейки му вече ненужните вода и мляко, ме държаха и много по-късно. Години наред се "страхувах" да погаля и да си поиграя с котка.

--------------------

-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.

№3 от: freja (6 юни 2009 04:22)

В крайна сметка гларусчето речна чайка ли се оказа? 😄 mig_mig

Нашето семейство миналата година имаше подобен опит. На покрива на съседната къща, след неуспешен първи опит за летене, се строполи (от по-висок покрив) едно гларусче. Не знам дали ядат чуждите яйца, обаче родителите на въпросния дребосък определено се отнесоха много мащехски (от "мащеха") към него. Продължиха да си се грижат за останалите два питомеца, а този буквално зарязаха. Злополучният покрив е на няколко метра от терасата ни и докато обикалях разни птичи и животински форуми и тръбях "Помогнете ми, не знам какво да го правя, не искам да умира!" (така и не получих адекватен съвет), предприехме спешни мерки. А именно да го храним с... хляб. Обилно напоен във вода, понеже умно решихме, че друг начин да му даваме вода просто няма. А вода трябваше да му даваме, не само защото му е жизнено необходима, ами и защото бяха адски жеги, а гларусчето се печеше по цял ден на горещия покрив. И му хвърляхме вода и хляб 2-в-1, и след по-малко от 10-тина дни то отлетя!!! 😉 По него време установих, че все пак съм способна да изпитвам чувства към тези грабливи и крадливи птици, за които по-рано даже не знаех къде точно си строят гнездата... или в каквото там живеят. Като резултат, нашето гларусче, след като отлетя, по навик се връщаше на съседния покрив всяка вечер - точно по времето, когато се връщахме от работа, защото по него време го хранехме с 2-в-1. После започна да разрежда посещенията си, а след есента вече не се и мяркаше. Нормално - все пак то порасна, нека да си живее собствения живот. Пък и да го видя, къде ще го позная - то вече си беше сменило окраската с по-възрастна... И така до преди месец, когато една вечер излязох на терасата и го видях! Веднага го познах, макар да не беше вече онова сиво, грозновато пернато, а млад бял красавец (защо решихме пък, че е мъжко? 😄 ). Чакаше на най-горната керемидка и като ме забеляза, веднага се разбърза към мястото, на което му хвърляхме хляба. Изпитах такава огромна радост, че то също ни помни... дори и само в гладните си моменти 😏 .

Ники, да пишеш, когато твоята гостенка отлети! 🙂

А след дългото си отклонение, сега ще дам линк към статията на eli "Котки", която ми е много любима. Там също има различни детски истории с животинки, които сме си припомняли.

№4 от: bat_mitco (6 юни 2009 20:49)

"Ах! Ден проклет! С каква злина
ме гледаха и стар и млад!
Те Албатроса мъртъв вместо кръст
провесиха на моя врат."

Коко, онези не са чели Коулридж и Айрън Мейдън не слушат...Ти обаче си! Даже си диез!!!

--------------------

"I am a mirror. i am a mirror. looking at me you see yourself
I am a mirror. i am a mirror. every face is someone else.
Look at me smile and you're the clown. and if i dance you turn around.
Look in my eyes and see your tears until the music disappears."

№5 от: mia.yaneva (9 юни 2009 13:06)

Това е страхотна история, Фрея! Браво, Ники, на малките злосторници да им се дава урок, да се учат!

И аз така като дете се сдобих с папагал. С брат ми бяхме гледали хамстери няколко броя, заек в апартамента, но папагали никога, защото аз не ги обичах и ме беше страх. И досега ме е леко страх от птици. Та веднъж както си учех през лятото на бюрото до отворения прозорец и си гледах завеяно в двора (то аз затова и толкова учех :) и на перваза кацна едно синьо-зелено папагалче. Ясно е, че е избягало от някъде. И не литва. Страх, не страх, дожаля ми, не мога да го оставя така, то си е декоративна птица, ще умре само навън. Не помня как го вкарахме в къщи, дали и само не влезе, спешно намерхме клетка от приятелката ми от другия блок, която си гледаше папагали по едно време и така папагалчето живя с нас две години. Явно си беше палаво, защото си изкърти от едната страна две спици от решетката и само си излизаше и хвъркаше из стаята. И както ме беше страх, така по кандидат-студентските ми изпити аз си учех, а то се разхождаше по учебниците ми, по главата и рамената ми. Но сега не мога да се сетя как го бяхме кръстили...

№6 от: Ники (9 юни 2009 20:24)

Това са най-новите кадри от живота на Пипи. Храненето вече не е проблем - доказателството е плющенето на уши, което се чува на записа. 😄

http://www.youtube.com/watch?v=IS4GbD-nPow

--------------------

Понеделник сутрин.

№7 от: freja (10 юни 2009 00:37)

О, много е сладка!!!

Ти все пак сигурен ли си, че не е именно гларусче? Като го гледам и сравнявам с мъниците отсреща (тазгодишното поколение на нашето завеяно гларуско семейство - дано тази година си водят уроците по летене по-кадърно 😄 ), та си мисля, че много си приличат. По всичко, може би само с изключение на нюансите на оперението - "нашите" са лееееко кафеникави, но това е почти незабележимо.

№8 от: furious_kid (10 юни 2009 00:56)

Толкова ми е хубаво затова, че партизанстващата птица с кодово име "Пипи" ('дето не си казва името) те е намерила, Ники! А ти намери нас, за да ни върнеш поне малко от вярата , че беззащитността има своите рицари да я пазят! Това толкова много ни е нужно...

Чета постинга на бат' Митко (браво за Мейдън и Коулридж, сър!) и не мога да не ви цитирам едно от любимите ми съвременни стихотворения. Написал го е един от най-добрите ни поети-маринисти, военен моряк и гордост за България като военноморски (и изобщо морски) историк и летописец - Чони Чонев.

КУРОРТНА ЕКОЛОГИЯ

Добрата стара къща е съборена...
Над мястото самотен гларус крачи.
Наследниците ще извадят с корена
и спомена за минали моряци...

И ще разчистят до треска обшивката,
до камъче - темелите... А утре
ще вдигнат дом, ще настанят почиващи
и ще живеят в летните си кухни.

Домът ще бъде по-добър от стария
(най-важното е, че ще носи доходи).
Ще се обърне в гроба си рибарят.
Прибоят сам ще си надвика грохота.

А после пак ще дойдат курортистите
с(ъс) мрежите на новите си флиртове.
Ще хвърлят хляб на гларуса усмихнати,
а той ще се отдръпне под смокинята...

...и ще крещи! За да запази спомена
за онзи дом, просмукан с дъх на чирози.
Отгоре ще изкъшкат по бездомника,
ще го прогонят надалеч, завинаги...

И ще си легнат, неразбрали крясъка,
една дузина гости и стопаните...

А сутринта на плажа върху пясъка
децата ще намерят мъртъв гларуса.

"Лодки от хартия" ©1999

Още веднаж - сполай ти, Ники! Гларуси, чайки - живинка щом е - жива ни трябва! За да сме със живи души и ние!

№9 от: mia.yaneva (10 юни 2009 12:09)

furious, чудно стихотворение!

И боли...

№10 от: bat_mitco (12 юни 2009 16:56)

Благодаря ти за титлата, furious,
но истинският рицар е приятелят ми Коко, известен още като Ники... А иначе стихотворението е много силно.За пръв път чувам този поет, но много ми хареса. Предлагам още едно стихотворение за антологията "За птиците и хората"

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

/Валери Петров/

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

--------------------

№11 от: isi (12 юни 2009 17:16)

Ей! Благодаря ви! Исках да ви разкажа тук нещо, но просто... просто май простих на гларусите. Въпреки че няма какво да им прощавам. Те са си просто птици, не са хора. Може някой ден да поясня какво имам предвид, но не и сега след тези стихове...
Сега просто се радвам , че ви има, защото точно оня ден ми се наложи да присъствам на разговор, от който изводът ме натъжи : Пъдете "градските" животните, не ги хранете, не ги спасявайте, не се грижете за тях, така ги въдите излишно... Може и да имаше основателни аргументите, но нямаше никаква любов към животните (ставаше дума за котета) и като цяло ми стана ясно защо децата причиняват това на животните - учат се от възрастните.

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№12 от: Ники (12 юни 2009 21:41)

Огромни благодарности на всички, които проявиха интерес към съдбата на Пипи, а най-голям "аферим" на FK и бат Митко за прекрасните стихове. Аз, като един умерен любител на поезията, естествено не съм запознат с въпросните произведения, но не мога да отрека силното им въздействие. Хубаво е, че не залитаме само към въздишки по позабравени вещи. За мен животинките са като децата, които никога не сме имали. То и затова нито един уличен "приятел" не остава подминат и на всеки един лично му се "говори" колко е хубав и, да речем, каква приятна "тортичка" е сътворил точно на средата на тротоара.

По въпроса какво точно е Пипи - не мога да отговоря. Мисля си, че е гларус, но като нищо ще излезе я чайка някаква, я друг елемент от орнитологията. Когато искам да му се "скарам" ( само наужким, разбира се ) му викам токачка или юрдечка. Той и без това вече демонстрира симптоми на синдрома "Годзила", т.е. расте с дни и часове! Каквото и да е, на мен си ми харесва и свикнах с него. Не искам да си мисля, че след някоя и друга седмица ще трябва да го върна където му е мястото - обратно сред градската природа.

И в заключение, да не забравя: с мощното съдействие на гореспоменатия бат Мытко, попаднахме на следните торенти, които са задължителни за всеки абонат на този сайт:

http://www.zamunda.net/details.php?id=13114&hit=1
http://www.zamunda.net/details.php?id=13116&hit=1

Тегли народе и слушай силно!

--------------------

Понеделник сутрин.