Гостенка от... улицата!

4-06-2009, 09:15. ��: Ники

Всъщност, поводът да се сетя за детските си прояви на безгранично благородство е подобен случай от преди... два дни! Вървейки си по главната улица на родния крайдунавски град, идведнъж попаднах на зловеща картинка - двама тинейджъри си "играеха" с една безпомощна птица, като единият я държеше за крилата, а другият се опитваше да и направи нещо с една пръчка. Пореден пример за "безупречно" домашно възпитание от 21-и век! Сърцето ми се сви, и като един истински птичи Робин Худ, се хвърлих да спасявам нещастното създание. Не беше трудно, предвид разликата във възрастта и заплашителния ми тон, да "убедя" младите говеда ( цитат от "Инспекторът и нощта" ) да оставят птицата и да духнат яко дим. Дотук - добре, ами сега накъде? С помощта на един кашон за пренасяне на пострадали животни хуквам по ветеринарните лаборатории. В първата, неуспешно кръстена "Д-р Дулитъл", ми обясниха, че това е гларусче, обаче понеже е птица-вредител ( яде яйцата на други птици ), та най-добре да я оставя в някоя градинка и "тя сама ще се оправи"! Гениално! Как не се сетих сам?! Във втората ветеринарна клиника поне пожелаха да ми вземат парите за преглед и 24-часов стационар на животното. Оказа се, че било речна чайка и е твърде малко, за да лети, а си е контузило и крачето, та не може и да ходи. Вчера Пипи ( импровизирано име; обектът не си каза истинското име ) благополучно пристигна вкъщи за период на заякване преди да се върне сред своите събратя по брега на Дунава. Прилагам снимка.

Сега - обратно към детството. Трябва да съм бил около 12-13 годишен и очевидно в период на крайно състрадание, когато един ден, играейки си с приятели в тревата край блока, изведнъж нещо пропълзя от вътрешната страна на крачола на панталонките ми. След щателно претърсване беше открит един дребен сив мишок! Понеже сестра ми току-що се беше разделила скоропостижно с поредния си хамстер ( то не бе декоративни рибки, не бе хамстери - колко животинки е уморила - чет нямат ), та реших че ще се радва да си има... поне една полска мишка! И тъй като никой не беше ми казал, че мишките скачат много по-силно от хамстерите, слагаме госта в един буркан и лягаме да спим. На сутринта - бурканът празен! Сестра ми разказваше, че сънувала как нещо се разхожда по носа и... Доста реалистичен сън ще да е било, мен да питате. Няколко дни по-късно, пак играейки си някъде из квартала, попаднах на друг един екземпляр - малко гущерче! И той избра да ни погостува в апартамента на осмия етаж. Този път бях решил да не го пускам в стаята, затова излязох на балкона. Е да де, ама като излезе от буркана, нашият ми гущер се шмугна в стаята и не го видях повече! Дори не успях да му се порадвам. Няма как - наложи се да известим родителското тяло, иначе съществуваше реалната опасност да си завъдим домашна менажерия от диви животни. След едно разместване на секции и ръчкане с дъски, баща ми и вуйчо ми успяха да "отстранят" мишока, но от гущера нямаше и следа! Вуйчо ми, военен по онова време ( но хората казват, че "военен е за цял живот" ), пусна една от "онези" шеги, че мишката сигурно е изяла гущера. След тези два инцидента ми беше забранено да се занимавам с каквито и да е животни и светът на зоологията изгуби един велик учен.

��