Благодаря, че сподели с нас тази прекрасна история за любимата си кукла, Айви! Като гледам първата снимка, ми се струва, че доста е тежала Дияна... Малко сте потънали в земята... Обаче сте големи сладурчета двечките!

" Татко ми донесе кукла от Москва,

тя е с поглед весел и върти глава.

Кукло моя мила ,весела бъди,

във Москва ме заведи...! 👏

Мила Айви!!!
Безкрайно ми беше приятно да се запозная с Дияна Малчева Филипова, по прякор "човека Гого"! 😁
Между другото, коя от двете кукли на снимките е Дияна? Тази със зелената рокличка на точки или другата, с лилавата рокличка и жилетката? 😄
Навярно вашите са били по-щастливи и от теб самата, заради радостта, която са ти доставили... Неслучайно са ти се навивали и са светвали лампата...
Искали са да видят куклата...
Много мила история! Благодаря ти, че ни показа другарката Дияна Филипова и нейната приятелка!

Не съм чела/чувала по-прекрасни думи от момиченце за кукла. Това наистина е по-скоро разказ за приятел от детството. Много ти благодаря, Айви!

Аз ви благодаря за хубавите думи, приятели! 🙂

tivesto,

Не бях се замисляла досега, но действително беше от по-плътна пластмаса. На другите кукли понякога петите им доста изтъняваха А като се вземе предвид и размера й (наред с моя тогава), наистина си е била предизвикателство за моята тригодишна персона 😁, но нищо не бе в състояние да ме спре... 😄

😁 😁

Много оригинално хрумване, Цоне! Никога не съм погледжала на въпроса от тази страна!😁

Както казва Емил за чичо Манчо: И на него му се вози, да не мислиш... /1:05:00, ако не зареди директно/

Много хубава статия, същите чувства имам и аз ...

Още си пазя моята дебела кукла Дунда. Обещавам да й издиря дрехите, да я изкъпя, че горката е цялата черна, и да я снимам, за да я видите. Много е красива ... и много странна, защото има чисто бяла коса, вързана на 2 опашки. Като малка недоумявах как така малко момиченце, каквато е Дунда, може да има бяла коса, но така си я възприех и вече не ми беше чудно. Мама ми я подари като бях на около 6. След това й се радвах още няколко години само, защото като порЕснах малко, братовчедка ми, която е със 7 г. по-малка от мен, изяви желание да й дам Дунда да си поиграе. Никак, никак не ми се даваше, исках да й дам всичките си други играчки, но не и нея. Много ми беше мъчно, но ме накараха ... Нали знаете как: "Хайде де, ти си по-голяма, трябва да отстъпиш". Това винаги е било нещо много нечестно за мен, но как да се бориш с толкова възрастни?!?! Дадох й я. Уж за малко, а остана в нея години наред. Всеки път си я исках, тя все не ми я връщаше, и така докато бях 20 и няколко годишна вече и един ден й казах: "Крайно време е да ми върнеш Дунда". А тя моля ви се каза: "Ооо, да не мислиш, че знам къде е, иди в баба и я потърси, сигурно е някъде в гардероба". Накрая баба я изрови отнякъде и ако щете ми вярвайте - сълзи ми тръгнаха като я видях ... Да не мислите, че братовчедка ми обичаше Дунда повече от мен??? Съмнявам се даже, че изобщо я е обичала.

И така ... Дунда вече си е на мястото, при мен. Само дето моят син пипа навсякъде, натика й дрехите някъде на скришно място вкъщи, отъркаля я на няколко пъти по земята и сега Дунда е прибрана да си почива, докато издиря синята рокличка - сукманче, жълтата блузка и черните обувки. След това ще я изкъпя, наглася и ще ви запозная ... 🙂

Айви, благодаря ти и аз за прекрасно разказаната история за куклата ти от далечен СССР. Покрай твоята статия си припомних за пореден път напоследък (след железните играчки от Унгария) един друг мой герой - Палячото. Подарък ми бе пак от леля ми от Пловдив. Беше ми много любим. В детската имахме две мечета, които майка поставяше на кревата на брат ми, а на моя палячото.Мисля само лицето му бе палстмасово, а останалите части от плат. Имаше много хубави цветове и бе много добре направен. Мечетата бяха също много сладки с очи и уста едни черни пластмасови като копчета неща, кръгли. Единия мечо бе по-рунтав (дългокосмест), а дългия бе по слабичък, и като без косми, само плат, малко като грапав такъв... Слабичкия бе по-светло кафяв, а другия по-тъмно кафяв до към черно.
Много хубав спомен... Радвам се че се откриват малко по малко изгубените ми , оказва се, десетки играчки... тук благодарение на децата на НД.

Boysta3, Палячо го има цветен тук, в случай че не си го забелязал още.

Лицето му беше по-скоро гумено, и наистина бе много колоритен. Виждала съм различни разцветки, но най-си харесвах моя - основно в оранжево и лилаво.

Бяха страхотна двойка с Дидето 😁, пък и на ръст си подхождаха.

Айви, благодаря за цветната снимка и пояснение. Да, наистина, беше по-скоро гумено, а написах пластмасово, в смисъл на изкуствена материя различна от плата. Моят обаче в по-различно облекло. Като размери , глава, лице, ръце и крака е същия, със същите дантели покрай китките, краката и шията. Мисля че бе син (светло) и розово-червеникави съчетания...
Мога да кажа , че със сигурност не бе в зелено, но лицето бе абсолютно същото. И не беше на цветчета...

Колко кошмари с този палячо горе, само че моят беше Стефчо, оранжев. След години Стивън Кинг си намести всичко на мястото, мдаа.
А любимата ми кукла се казваше Мими, май съм писала за нея. Обичах я, защото беше с черна коса и мургавичка, сиреч различна. И тя пострада, разхождаше се боса по червения радиатор, а после я и подстригах