Девочки, книга для вас! » Нашето детство

№1 от: Цонка (26 април 2011 22:39)

Имах една книжка със занимателни задачи по математика 🤪 С такъв ентусиазъм я разгръщах и се захващах да решавам... Интересното беше в това, че всеки път отварях на едно и също място и се захващах да решавам една и съща задача, която така и не реших, защото не можех, а не смеех да питам, щото като почнеха да ми обясняват възрастните надълго и наширокооо... интересът ми съвсем се изпаряваше. Тая задача беше за Гъливер и лилипутите, дето искали да му сглобят постеля от техните си мънички дюшечета с дадени размери и т.н. и т.н.
Докато четях книжката за девочки се сетих за тази нерешена от мен задача и за това, колко непоследователно и несъсредоточено дете съм била. em_104 Ако съм имала тогава тази книжка, сигурно съм щяла да я започвам поне 4000 пъти и да стигам все до едно и също място, най-вероятно до мисълта на Леонардо Да Винчи от девета страница. 😁
Днес, обаче гледам по съвсем различен начин на нещата: ще омеся тестото едно към едно с упътването. em_20
Regina, em_125 !

--------------------

― Тоя пък взел мекици. Следващия път да донесеш баница!
"С деца на море"

№2 от: Simpra (26 април 2011 23:12)

И до ден днешен събирам парченца от разни такива книги. Когато баба ми имаше една подобна книга и един готварски тефтер, майка ми след нея също, сега аз имам събрани по няколко от тях двете и собствен тефтер, разбира се... Чудила съм се дали накой ден ще успея да подредя всичко, за да може естествено традицията да продължи. Замисляйки се обаче, къде свършва научаването и започва рутината, се уверих в старата истина, че простите неща са най-успешни. След многото изпробвани разновидности на рецепта за баклава например, направих една от онези, дето хвърляш някакви продукти (в случая 5 ореха, пакет кори и захарен сироп - нищо повече) и нещата се получават сами - тавата изчезва за минути. Някой скоро беше споделил учудването си, как баба му е успява да да докара неповторим вкус на някаква манджа (не помня каква) с нищо и никакви продукти, която сега няма онзи вкус. Причината не е във въздуха, а в онзи миг, в който елементите се събират в главата на бабата, в името разбира се на това например да види доволните физиономии на внуците, които лакомо нагъват примерно баницата.

--------------------

Отговорите на всички въпроси са навсякъде.
...
Felix qui potuit rerum cognoscere causas.

№3 от: regina (27 април 2011 10:50)

Цоне, това е изпитаната рецепта за най-обикновено тесто, плюс указания, които готварските книги често пропускат...ще се убедиш колко лесно СТАВА.

Забравих да напиша в статията - а всъщност може би това е най-важното! - че към днешна дата се отнасям към тази книжка със същата любов, както и тогава...става ми някак уютно с нея.

Симпра, и аз се захласвам по простички работи, които искат "майсторлък": тесто с мая, мляко с ориз, крем карамел - неща, които е нужно да си съсредоточен, докато приготвяш...може би затова стават толкова вкусни накрая - поели са голяма част от енергията на готвача:)
Впрочем същото важи и за чертането на ръка, но това е друга тема.

№4 от: nomane (27 април 2011 11:01)

Впечатлих се от книжката.За сведение има ново издание на книжката

№5 от: regina (27 април 2011 11:31)

Благодаря ти, nomane, че ме подсети да проверя нета на тази тема ... да, книжката непрекъснато се преиздава, а е написана в далечната 1962 година от Софья Абрамовна Могилевская /1903 - 1981/ - известна детска писателка.

№6 от: mchukanov (27 април 2011 17:15)

Регинааа em_83

, а где книжками для малчишками

😄

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№7 от: катя милушева (27 април 2011 19:56)

Какая красата! em_83

Благодаря REGINA!

№8 от: Цонка (27 април 2011 21:29)

Е, няма такива питки!!! Благодаря ти, Regina!
За малко да ги оплескам. Извадих ги рано. Видях ги красиви и усмихнати и ги извадих. Пък те вътре течни. Айде обратно в огъня. След допичането - великолепие. Направо се топят. А коричката хрупкава... 🐷
След девочкините питки може би е редно да измия и пода, ама няма. Едно време баба ми все опяваше да внимаваме да не капне водичка на паркета, че ставали петна. Пък като гледах в руските филми, ми то нямаше филм, в който да не мият дъсчения под. em_94

Отново благодаря! Обичам, когато ми се получава добре нещо препоръчано от другарче.
em_102

--------------------

― Тоя пък взел мекици. Следващия път да донесеш баница!
"С деца на море"

№9 от: катя милушева (27 април 2011 21:51)

Цитат: Цонка

Ако съм имала тогава тази книжка, сигурно съм щяла да я започвам поне 4000 пъти и да стигам все до едно и също място, най-вероятно до мисълта на Леонардо Да Винчи от девета страница. 😁

Всяка книга на различна възраст се чете различно, както "Малкият принц"!

№10 от: regina (27 април 2011 22:11)

Цоне, направо съм щастлива за твоите питки! С един замах реши всички задачи!!!
Впрочем в книжката не се споменава, че подът е дървен - само става дума дали е боядисан или не...явно се подразбира. И аз съм забелязвала тези дървени подове - но не по филмите, а в илюстрациите на съветските книжки. Правеха ми впечатление. Бях много изненадана, когато при едни ремонт се оказа, че под килима и балатума и ние имаме такъв в къщи...

№11 от: Simpra (27 април 2011 22:32)

Цитат: regina

Бях много изненадана, когато при едни ремонт се оказа, че под килима и балатума и ние имаме такъв в къщи...

Повечето стари къщи са с такива дървени подове, включително и нашата кооперация. По същия начин под балатума в кухнята открих дъски 🙂

--------------------

Отговорите на всички въпроси са навсякъде.
...
Felix qui potuit rerum cognoscere causas.

№12 от: tivesto (27 април 2011 22:38)

Продължавайте все така! Погледнете и под дъските! Може пък там наистина да се крие някое съкровище!

--------------------

Най-грубата грешка!? Да прескочиш пропаст на два скока!

Твърд Източник на Водородни Естествени Съчетания и Тенденции в Океанологията

№13 от: катя милушева (27 април 2011 22:42)

Който търси - намира! em_18

Ама откъде ги вадите тези страхотни емотиконки?!

№14 от: mchukanov (27 април 2011 22:46)

Искам Книжката за Малчишкитееее, искам!, пък! 🤬
... ако не - ще наснимам Вислоцка em_41

--------------------

№15 от: regina (27 април 2011 23:01)

mchukanov Эта книга для вас тоже:)
Где твой передник? Где твоя косынка? Попробуй-ка стряпать:):):)

№16 от: a4koto (28 април 2011 09:50)

mchukanov,
Правилно задаваш въпроса.Моите деца са близнаци
(

момче и

момиче) Когато купих малка ютийка на дъшеря ми и се заехме двете да гладим,аз с голямата-тя с малката,синът ми беше безкрайно нещастен,че за него няма такава. Един приятел сподели с мен,че когато от една екскурзия избирали подаръци за децата си(съшо момче и момиче),купили на синът им меч(тук някъде го има),а за дъщеря им...също меч.Прибрали се в къщи,показали на момчето меча,а момичето попитало"А моят?".Така,че ...момчета,четете тази книжка!

--------------------

В душата още съм дете!

№17 от: bat_mitco (28 април 2011 11:03)

Цитат: regina

Где твой передник? Где твоя косынка? Попробуй-ка стряпать:):):)

ЕЕЕЕЕЕХ...МАЯ,МАЯ И ТИ БАТЯ ЧУКАНОВ...ОПИТВАМ СЕ ДА ДОКАРАМ ХРИП...МАКАР ДА ЗНАМ, ЧЕ НИКОЙ ГО НЕ МОЖЕ...

" Где твои семнадцать лет на Большом Каретном
Где твои семнадцать бед на Большом Каретном а где твой черный пистолет на Большом Каретном а где тебя сегодня нет на Большом Каретном..."

--------------------

"I am a mirror. i am a mirror. looking at me you see yourself
I am a mirror. i am a mirror. every face is someone else.
Look at me smile and you're the clown. and if i dance you turn around.
Look in my eyes and see your tears until the music disappears."

№18 от: Pavlina Iossifova (28 април 2011 17:03)

Люблю кашу маннуюююююю em_67

Люблю!

Регина, ама че изненада! Направо я изгълтах ей сега тази книжка, е това, което си ни поднесла. И не спирам да се чудя как така до сега никога не ми е попадала под ръка. Но като изчетох всичко, ми стана ясно, че всичките ми съветски дружки са расли и ставали домакини с тази книжка. Просто дума по дума някои правила са ми ги казвали като нещо "само собой подразумевающеееся", докато домакинствахме в студентското общежитие. Та първата каша, кояро ме научиха да варя беше каша манная. До тогава не знаех, че кашата от грис може да бъде толкова вкусна. Към днешна дата тя ми е любимата храна (заедно с елдовата каша и детската попара със сирене, поръсена с червен пипер), когато на душата ми е криво или пък много хубаво. Някак си тези тринки и добринки са ми не само храна за тялото, ами и за душата. А когато ми е особено хубаво, на каша манная (все не мога да й кажа "от грис", може би защото наистина за мен тя е манна небесная) слагам накрая и 2 разбити жълтъка. На това ме научи едно българско другарче, тръгнало на училище в Москва. С тая каша изсуших и сълзите на сестра ми, когато просто вече не знаеше как да накара злоядия ми племенник да хапне нещо!

Младене, "стряпать" идва от трепать(ся) - правя, върша, суетя се, демек върша много неща едновременно, абе тука е и домакинствам, и живея. Велик глагол, който в свършен вид е станал "сготвям храна". Тъй че не знам дали книжката е за девочками, em_87

ама ти със сигурност си едно от момченцата, на които "стряпать" и "трепаться" им е и ежедневие и житейска философия. А "тряпка" ще дойде от глагола, затова е парцалче, което ти помага навсякъде. За пренебрежителния аспект на значението тряпка тука не става дума, и хайде да го забравим сега. Започвам да издирвам книжката с надеждата да я намеря до рожденния ти ден. em_46

А пък за подовете от дюшеме. За мен няма по-добър под от дюшемето. Иначе, старите руски подове, включително и от съветско време в строежите до 60-те години бяха или дъсчени (дюшеме) или от широк паркет, който по направа беше усъвършенстван дъсчен и принципиално не се лакираше, а се търкаше с четка, миеше се по описания начин и накрая се лъскаше с паркетин. Миенето на пода в оная страна си беше Преживяване, често колективно! Само как ухаеше на измито и излъскано дърво!!! Обичам тази миризма!

Майче, познай какво ще има у дома за вечеря? em_45

--------------------

-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.

№19 от: regina (28 април 2011 17:39)

Ха-ха Поли, аз НАИСТИНА варях на брат ми грис-каша, съвсем по собствена инициатива! Спомням си някакъв хумористичен разказ от Николай Носов, където ставаше дума за две МОМЧЕТА, които варят грис-каша - накрая тя излиза от тенджерата и плъзва по цялата къща...все тоя разказ ми е в главата, като стане дума за грис. Да му мисли Младен Ч! Останалите видове "крупа" по онова време ми бяха много мътни - вярно, в речника ги имаше, но никога не ги бях виждала наживо...например с елдата се запознах едва преди няколко години.
В книгата има рецепти за ЩИ, ЕРАЛАШ ЗИМНИЙ, ЕРАЛАШ ЛЕТНИЙ и много други типично руски понятия, които в далечна Швейцария може би звучат направо екзотично:):):)

П.С. Името на разказа от Николай Носов /бащата на "Незнайко"/ е "Мишкина каша". Поставям линка, защото току-що го прочетох отново. Мнооого смешен!

№20 от: Pavlina Iossifova (28 април 2011 17:57)

Мая, Младен няколко пъти е споделял тук, че грис-кашата много я уважава. Само дето мрънка като спомена за жълтъци в нея, ама никой пък не го кара той да слага жълтъци, нали така ;)

А далечна Швейцария по каши и "крупы" е по-близо до Русия от България. Само звученето им е екзотично. Тук си намирам всички видове на един рафт в супера, всяка в няколко разновидности, а в България ми трябват "тайни" знания и подсказки къде какво да намеря.

--------------------