Мили другарчета,

От висотата на житейския си опит и години, от стремежа да постигна своята най-върховна точка на некомпетентност и с ясното съзнание, че ще ви споделя нещо, което момчетата не правят, пиша следващите редове.

Не знам защо, но от малък кухнята ме привлича. Трябва да се знае, че съм си момченце още от най-невръстна възраст. Надничах под полите на момиченцата, за да разбера защо няма това, което аз имах и да видя какво си имат. Но това е тема за сексуалното ограмотяване през годините на моето детство. Ще ви споделям друг път.

Та, за кухнята. Знам най-важното: "Трябва да си приятел с готвача!". Мъжете, които са посетили казармата, могат да го потвърдят. Та и аз от малък съм приятел с готвача. А сега искам да ви разкажа за моите първи кулинарни опити.

Някъде преди около около моята четиригодишнина моите майка и татко, които тогава са били млади хора и доста по-малки от мен сега, решават да ме оставят на една моя леля да ме гледа. Тя живееше у нас под наем. Беше сестра на вуйна ми. И като ме оставят и казват, че аз съм непретенциозно дете. Просто да ми чукне две яйца и да ме нахрани. Филийка хляб и съм готов. А дори, да си изпържи и на себе си яйца.

Речено - сторено. Младите щастливи излизат на разходка, гости или каквото там са правили. Аз си играя спокоен и щастлив с всичко у дома. След някое време съм забравен от лелята. Трябва да отбележа, че за нея времето и пространството бяха излишни измерения. Тя си се оправяше чудесно и без тях. Та тя ме остави да си се развивам самостоятелно и необезпокояван от нищо и никой. Седеше си в нейната стая на втория етаж. Аз си бях у дома на първия и. . .така. Когато става време за вечеря ( тук се сещам, че може би съм бил четири и половина годишен, защото вече съм познавал основните места на стрелките на часовника и особено тези за храна ), аз се качвам на втория етаж и гордо заявявам:"Лельо Ете ( Лельо Весе), вечерята е сервирана! Заповядай!". Следва усмивка с елементи на снизхождение и умиление. Слизаме на долния етаж и аз тържествено я водя в кухнята. Там я чакат сервирани вилици, хляб и две метални чинии с пържени яйца. По две на човек. Отбелязвам, че хляба не е нарязан. Не умеех тогава. Тук започва веселата част. Освен, че времето и пространството бяха излишни измерения според леля ми Весе, то също така възможността да разсъждаваш без да се паникьосаш от нещо дребно, също не беше в приоритетите на тази ми леля. Но има и още нещо, което трябва да знаете, за да разберете ужаса в очите на бедната жена, когато разбира, че четири, не повече от четири и половина годишно момченце е включил котлона и на два пъти е изпържил по две яйца в чиния пълна с гореща мазнина.

На около две години и половина в град Бургас, от където е моята майка, лятото бяхме заедно с нея при баба ми. Тя работеше все още. Мама си ме гледаше у дома. Готвеше боб, който аз до ден днешен обожавам. Докато миеше нещо на "мийката" ( трябва да отбележа, че кухнята е по-скоро бокс ), аз се надигам и посягам към врящата тенджера с боб. Леко започвам да я придърпвам към себе си. Нали се сещате, печката ми се е виждала огромно страшилище и Хензел и Гретел съвсем спокойно са си влизали във фурната! В момента, когато тенджерата вече е на ръба и врящия боб лека полека се накланя към моята нищо неподозираща детска главичка, майка ми се обръща. Бие едно "карате" на тенджерата и тя полита не върху мен, а върху мен и леглото до печката. Това спасява красивата ми детска главичка от обезобразяване и "разкрасява само лявата ми ръка и коремчето. До тук с историята за "първата ми среща с печката и боба". Но след това си представете леля ми Весе, която ме намира вече "сготвил" и какво е преживяла жената! Какви ли мисли са се появили в главата й!? Та така. Това е първият ми кулинарен опит, при това съвсем съзнателен!

След години, под вещото ръководство на възрастна моя родственица правих щрудел. Някъде към 4-ти или 5-ти клас. След това в 6-ти клас споделих с мой съученик тази рецепта. С огромна почуда установих, че не съм единственото момче, което има увлечение към кухнята и то в нашия клас. Той ми сподели рецепта за кекс. Познайте какво направих, като се върнах у дома? КЕКС! ;) Нещо повече, личеше си още от входната врата на къщата. Имаше и пудра захар и брашно и всичко! В къщата миришеше на нещо възкисело. Аз ядох от кекса. Не беше лош!!! Но никой друг не посмя. Може би защото творческите ми търсения ме отведоха към едни по-тъмни нюанси на кафявото или пък защото моя съученик бе пропуснал да ми каже, че содата не е една лъжица, а една чаена лъжичка. Де да знам. . . Но аз първо му съобщих, грешката и после се опитах да го почерпя. За мое огромно съжаление той не посмя да опита.

Сега, в днешно време, когато съм щастливо женен, у дома САМО аз готвя. Правя го бързо и качествено. Но това не е детство, а сбъдната детска мечта - да готвиш на воля и всички да ти харесват гозбите!

Ако някой се интересува мога да му споделя някои мои рецепти. Тази за щрудела още я помня!!!