За съжаление The Coca-Cola Company  унищожи добрите стари български безалкохолни а и погълна любимата от всички нас марка Schweppes..... А спомняте ли си "Лозина". Беше невероятно вкусна също.

Как да не я помня! Докато във Враца имаше ГИГАНТСКИ опашки за какво ли не, с баща ми ходехме до Ботевград, за да купим точно Лозина! Беше страхотна!

Ябълката беше моето любимо безалкохолно.

А дали нямаше и оранжада? А "Ябълката" беше невероятна! Не знам защо я свързвам със сегашния "Lift".

"Цитронадата" основно се продаваше в сладкарниците и с нея зареждаха кулдринк машините. В по-изисканите места за безалкохолна гастровакханалия, я предлагаха с ИСТИНСКА, увита в хартийка сламка...

УФФ-топик! ASHTREE ме размаза от кеф с този Маяковски! Бях го забравил!

Да, Ябълката беше наистина страхотна. Продаваше се и в бутилчици, подобни на малки бирени бутилки.

Бях забравила за тази чудна напитка Ябълка.
Но в моите спомени изплува една друга, която беше зелена на цвят и мисля че се казваше "Бреза". Някой да има спомен за нея? 🙂

Да и аз съвсем наскоро се сетих за "Бреза"-та, и то пак покрай тази "Ябълка"

А помните ли имаше една ябълка в малки шишенца, наподобяваха шишетата от олио, само че в умален модел и бяха бели, а не зелени?

Спомням си и "Ананас" -а, който няма нищо със сегашните. Спомням си и оранжадата и Златния портокал ...

👏 👏 👏 Гери ,мислех си ,че само аз си спомням "брезата"и шоколадчетата под формата на кукли/кухи отвътре/с много интересни станиолени обвивки... 👏 👏 👏

Любимото ми безалкохолно с истински вкус на ябълка ,имаше и "Лозина"-юг и бисер-с вкус на грозде. А любимият ми швепс беше ананас.

  Танасее, пак преби змея😁
А онази напитка "Искра", сещате ли се - бутилката беше лека имитация на шишето на кока-колата, беше със странен вкус

Искра не се сещам, сещам се за Бреза-та. С Етър и Алтай се черпехме след поредната победа на футбол срещу съседните блокове. Аз като една истинска руса дама, ритах с момчетата

А баба ми правеше страхотен сироп от розови листа (идея си нямам по каква технология) и от бъз. После ги разреждахме с обикновена или газирана вода. На роза не съм попадала, но Fanta Madness е бледо подобие на сока от бъз.

Да, Сайдер... винаги са ми били "роднини" - Алтай, Етър и Сайдер. После наизлязоха тея гъстите, разтворимите - всякакви химии в шишета. И гаражчетата - цехове за безалкохолно. Носиш си бутилката и ти я пълнят с нещо шарено там.

Ех, тоя Пацан, вече си го представям най-подробно!!! 😁

gamina, баща ми и леля ми все още си призвеждат сок от бъз. За разреждане. Мога да питам за технологията . Невероятен аромат!
А за розовия сироп (сиропа от рози де) - едни хора на село правеха такъв. Пак те правеха (и все още правят, даже вкъщи имам малко 😎 ) и нещо като розов ликьор. Не знам подробности около тези две напитки, но винаги съм си представяла, че розите се варят. Даже като малки бяхме "измислили" такава технология (тук в едно коментарче...), но не я осъществихме.

От всички гореизброени газирани безалкохолни, само "Искра"-та нищо не ми говори.  Но на село видях едно тъмнозелено шишенце с причудлива форма, подобно на кока-коленото - дали пък не е същото? Само че май пишеше на латиница, не на кирилица... Ще взема да го снимам.

Бъза е ясна технологията. Даже си имаме две "дървета" на село, но няма вече кой да се занимава :(. За розите ми е интересно, май наистина се варяха листата

Понеже от малка не обичам газирано, тази тема до сега не ме вълнуваше.

Обаче като се намеси сиропа от БЪЗ съм вътре с бабината лимонада с цвят от свирчовина. Намерих преди няколко месеца рецептата за тази неповторима лимонада, единственото газирано нещо,което пиех като дете. В едни по-късни години заобичах и още нещо газироно, но само в коминация с джин. Сещате се какво е, ама не е за тук.

Благодарение на едно другарче от НД наскоро научих, че свирчовината била не друго, ами бъз. Получих дори подарък от тоз велик сироп. 😎
Пробвах лимонадата на баба, като добавих малко от сиропа, щото не мога да чакам до напролет да цъфне свирчовината. Станаааааа! Същичката. Ето я:

6 цвята свирчовина (така де, бъз) или в моя зимен вариант 2-3 лъжици сироп от бъз,
3 нарязани лимона, 1 кг захар и 1 пакетче лимонтозу се заливат с 6 литра вода и се оставят 6 дни да "отлежават. После се отцеждат лимоните, и течността се налива в бутилки, в които са пуснати по 2-3 зърна ориз (за газиране). След няколко дни имате "ах, че вкусна лимонада"!
Реших, че баба е слагала лимонтозу, за да спести от лимони. Затова не сложих от него, а 10 лимона и половината захар. Харесах си лимонадата дори повече от бабината. Ама аз не обичам и сладки напитки. Та затова беше си тъкмо за моя вкус. Пробвайте, няма да сгрешите. А като цъфне свирчовината, който е наблизо да набере цветове и за мен, щото сега лимонадата ми стана малко виолетова.

Хех, и в моя край бъза е свирчовина, с ударение на О-то :) Имаме даже местност "свирковец".
Дядо ми правеше лимонада с лимонтозу, но без бъз. Правеше и "кола" - добавяше кафе 😉