Ах, да, сериалите. 😄
Освен споменатите, сещам се още за:
- Арабела - чехословашки сериал. Хубавата новина е, че сега го дават по Диема Фемили; 🙂
- Пчеличката Мая - чудесен анимационен сериал;
- Ферди мравката - още един чудесен сериал;
- Имаше един чехословашки сериал, забравих му името, за едни плюшени мечета в гората - едното мече се казваше Куба. Много добър сериал;
- А историята за господин Тао, дето се телепортираше (или ставаше невидим) с едно специфично движение на двата пръста по периферията на бомбето, как се наричаше?
- И последно имаше отново един чехословашки сериал, където всеки епизод се разказваше за един от класическите музикални инструменти - фагот, валдхорн, чело, цигулка и т.н. За съжаление и неговото име забравих.

Някой помни ли имената? 🙂

Отново не мога да се въздаржа от коментар. Ще започна с някои допълнения: 1. Дебелата и добродушна негърка Жаноария е именно от "Робинята Изаура". 2. Филмът за плюшените мечета се казваше "Плюшените мечета" 😉 3. Спомням си този филм за музикалните инструменти. До колкото ми е вярна паметта даваха го една пролет точно преди обяд. Обядвах преди да изляза на училище и го гледах. Дори толкова късно го даваха, че понякога закъснявах за училище. Не си спомням името му, но до колкото мислим за един и същи филм, разказваше се за едно дете, което отива на гости на чичо си, който пък е директор на един замък-музей. В него имаше какви ли не чудесии: стари рицари, духове на аристократи и тайни свързани с тези музикални инструменти. Във всеки епизод момчето разкриваше по една тайна. Понякога действието ставаше доста страховито и вълнуващо. Направо ми настръваше косата. Плюшените мечете много ги обичах, и дори и сега си мечтая да ги гледам отново. Макар, че анимацията не беше рисувана, а направена от кукли и декори, героите и дейсвията бяха доста раздвижени, а гората беше толко уютна и романтична. А "Робинята Изаура" предизвика такова вълнение сред момиченцата заради дългите рокли със шумящи фусти и обръчи. Май тогава за първи път научихме и разгадахме всички части на дългите широкополи рокли. Такава мания ни обзе, че запчнахме да изваждаме от гардеробите старите пенюари и рокли на майките ни. С коланчето под тях прикрепяхме обръчи за художествена гимнастика и се разхождахме наперени. Имах две приятелки сестри. Тяхната майка беше по-вталена от моята и имаше повече пенюари и дълги рокли. Родителите ни също бяха приятели всеки петък или събота вечер се събирахме. Разбираше с нетърпение започвахме да играем на "Изаура". Първо трябваше да си заплюем роля. Най-много се карахме кой да бъде Кармен - една от покровителките на Изаура, много красива жена с излъчване на танцьорка на фламенко (поне в моите очи). Другите роли бяха Изаура и добрата и красива жена на Леонсио. След това трябваше да си разпределим робите, а ако още не сме се хванали за косите, почваше спор за роклите. Докато той свършеше вече със сигурност ставаше време да се прибираме. Ако случайно сме били благосклонни една към друга и изключително занимателните спорове са приключили по-рано, установявахме, че останалата част от играта - именно да играеш по сценария - никак не е интересна. Затова така променяхме истороията, че накрая всяка имаше по много роби и плантации, и все си намирахме причина да се скараме.

Ммм, аз пък се сещам и за "Синьо лято", за Панчо, русия не се сещам как се казваше; за Беа и Деса и, разбира се "...не бива вятърът да я докосва, защото болка той и причинява"...Сещам се за един анимационен, в който имаше смехурковци и сърдитковци, за един пак рисуван, един от героите се казваше Палчо и все си смучеше палеца... и имаше червена превръзка на главата. И за Хайди - едно момиченце, живееше в планината. Спеше май в таванската стая с наклонен покрив.

Благодаря, ЗВЕРЧЕ, за разясненията.
Да, за онзи замък с музикалните инструменти ставаше дума. А "Плюшените мечета"... някъде 88-89 трябва да е било.
БЯЛО, за Палчо не се сещам, обае помня "Макс и Мориц" по "Сънчо". Също и една японска анимация ми се върти из главата, имаше снегове и такива работи.
Синьо лято го помня добре, особено епизода дето влизаха в пещерата.
ЕЛИ, Бамзе беше също по "Сънчо". Приличаше на Попай моряка, само дето силата му не беше в спанака, а в лъжица мед - хапнеше ли ставаше много силен.
А как беше оня сериал със санбернарското куче и един доктор? Не Гимик, той беше от "Приключенията на мечето Ръкспин". ОЧЗ, Ел Би, Туиг,  помните ли ги? Май вървеше наскоро по Диема. 😏

Доколкото разбрах, в статията се говори само за недетските сериали. Сещам се за един такъв- "Жената зад щанда". Имаше там някаква леличка, в която беше влюбен един доста дебел чичко, май че се казваше Карел, който не знам защо, но ми беше много несимпатичен. Леличката нямаше мъж (или беше разведена), но имаше дъщеря, която не можеше да се примири с дебеличкия приятел на майка си. Друг известен сериал за възрастни беше "Болница на края на града", обаче от него не са ми остнали никакви спомени, освен че в един епизод умря един от главните герои и се скъсах да рева . А спомняте ли си "Дом за нашите деца"? Невероятно хубава семейна драма - имаше по нещо и за големи и за малки. Е някои сценки ( със симпатичната какичка журналистка и приятелят й, главния редактор на вестника) не бяха особено подходящи за деца...

    Ехааа, тръпки ме полазиха от клипчето; вярно че Хави беше русолявия, а стария морски вълк...бях го забравила.
Сещам се и за ОЧЗ-то; да, Туанг, аааа, Туизъл? Хахаха, Елби никога не улучваше името му от първия път.
Еееехххх... 

Това да не е филмът с "Аз, Ханко, от село Осеня, от ротата на (тук вече импровизирам, но така го помня от едно време, Кен ли ряпа да яде) багатур багаина Боян"? Много се чудех що за животно е това😄

E, eli, ти помниш повече. Аз само до селото Осеня можех да възпроизведа 😏. Но да, филмът е същият.

  В Шатовалон не произвеждаха ли вино, или беше бира... аз помня някакви лозя, дъъълги редици от гроздераждащи дървета...и някакъв дребен наперен човечец, който пиеше в неразумни количества от виното (предполагам вино е било). Т'ва жени и прически не се сещам. Помня, че имаше и коне в някой от тези филми...

  Леле, Надее, твойта памет направо засрами моята. Мога само да цъкам с език - тц тц тц тц...
В малка къща в прерията ли спеше някой до едно малко прозорче на таванския етаж? И все се блещеше една огромна луна зад прозореца. И девойките ходеха с хваната отстрани над ушите коса с едни шноли-гребенчета? Щото по онова време някъде една позната на нашите си дойде някъде от чужбинско и ми донесе такива шарени гребенчета, целите в едни дребни весели цветя...и бях като от едно такова детско филмче - все си мисля, че е от това... 
На Хайди освен заглавието май друго никой не помни - мисля че вече я споменавахме някъде...
Другите няма да ги коментирам...ама доста неща помниш....

Какви авторски права, вие ме скрихте в миша дупка! Вярно, че аз там писах само за сериали за "големи", но все пак... Малка къща в прерията ми беше много любим, бащата имаше навикът преди да каже нещо, да си поеме дълбоко дъх и се усмихне. Много се мъчих да го имитирам, ама изглеждах глупаво🙄 Хайде като че ли беше тъжно, имаше крави и Алпи и от готините островърхи шалета, друго като че ли не помня.

Еееех, колко години ме върнахте назад във времето...

От Седморката на Блек все се карахме кой да играе Джена. Но след като Кали беше на оная планета и взе да си контактува с живите камъни си я харесах повече и нямаше проблеми.
А колко бутилки от веро бяхме нарязали и затъкнали с пръчки за да имитираме лазерните оръжия от филма... Спомени, спомени

Синьо лято го имам като мелодийка в телефона си 😉

Вярно че малко по диагонала четох коментарите, ня някой спомена ли Смърфовете? А знаете ли че тази година им празнуват 50 години? 🙂 Като бях в Белгия през март на площада в Гент имаше голямо изложение 🙂

А от сапунените сериали - още в началото по Руската телевизия даваха "Богатите също плачат" 🙂 Що сълзи бяха....

Покрай Ланс Линк си спомних една друга анимация - Инч Хай Частен детектив (Inch High, The Private Eye). Дори си спомням как обичаше да хвърля ези-тура, когато се колебае. В единия епизод трябваше да избере левия или десния път, а монетата заседна изправена между едни бабунки пръст - извода - тръгнали са през гората 🙂 🙂 🙂

Дани, благодаря за линка към песничката от Шато Валон. И сега си спомням с какъв трепет очаквахме всеки следващ епизод. Как лошия искаше да наводни низината със замъка, но накрая се отказа, защото се оказа че и той е от семейството (надявам се не съм смесила пак филмите 😄 ) Ето и едно видео интро, което открих http://www.dailymotion.com/video/x4e6vb

А помните ли като даваха Фолти Тауърс?

От наследството на Гулденбургови все си представям лошата майка - блондинка, която като не искаше да подпише нещо слагаше кръстчета вместо подпис. Имаше един епизод (ако пак не бъркам филма), в който на едно парти пяха Мили Ванили.
А сега като се зарових из нета виждам че през април са започнали пак да го дават по бТВ http://www.24chasa.bg/Default.asp?statid=7464

А как с трепет чакахме в събота Студио Х - а и беше награда за добро поведение, защото започваше късно и трябваше да сме си легнали.
Още помня началото на един от епизодите на каратистката Линда - как и изсипаха нещо като доматен сок на главата от единстроеж и после хвърлиха и бутилката, а тя я хвана на нивото на коляното си 🙂 а после се качи на строежа и наби лошите 🙂

И за доста от другите заглавия си спомням, но май вече ми е време за сън, че пак мина 1 сутринта. А преди около час и половина имах смс от един приятел-норвежец да не стоя пак до 3 😉

Аз се сетих за едно детско филмче, май за лека нощ го даваха, имаше едно джудже Хаяско. Как се казваше и дали го има някъде? Малко не е по темата, sorry...