Главна » Всички статии на потребителя zverche » Страница 2 |
|
|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Напоследък, откакто изпълзя пролетта, все ми се натрапват едни мисли… Колко близо е детето до природата! Когато си дребен и нисък, всичко около теб е голямо, понякога даже великанско, но можеш да го видиш и усетиш, да го почувстваш. Ние не беряхме маргаритки и глухарчета. Ние плувахме в море от маргаритки и глухарчета, детелина, живовлак, лайка, камбанки, бял равнец, теменужки и разни други цветя и треви, чието "специално" приложение все още помня, но никога не научих имената им. Децата пулсират заедно с природата. Забелязват и чувстват промените в нея.
|
|
|
|
Статията на Ели ми припомни една прозаична случка от училище, но с много смешен и абсурден край.
В края на ваканцията преди да започна трети клас
майка ми започна да ме подготвя за началото на учебната година. Учебници и
помагала се набавяха лесно. Но дрехите бяха проблем при вечния дефицит, особено
в един малък град. Имах си пуловери и един дебел памучен тъмно син панталон.
Не обичах да нося вълнени панталони, защото ме боцкаха. Затова майка ми реши да
ме заведе в едно ателие в битовия комбинат и там да ми ушият индигово-син
джинсов панталон. Просто в момента имаха само такъв цвят. И без копчета! Хич не ги
обичам. Имах си зимно яке, което ми купиха лятото от някой голям град по време
на почивката. Ботушките ми бях гумени апрезки, които майка ми донесе от
Германия и по-кокетни червени боти, купени от тетка ми от Чехия. Но си нямах
обувки за есента. След обикаляне по магазините в нашия град, в огръжния град и
в София най-накрая ми купиха едни винени маратонки от изкуствен велур. Вече
можех спокойно да започна новата учебна година. Но...
|
|
|
|
|
Още в най-ранната ми възраст майка ми непрекъснато
ми внушаваше, че трябва да помня красотите на природата и всяко приключение или
събитие, което изживявам. Е, никога не съм си водила тефтерче със списък на
тайни и събития, както правеше една от героините от филма "История с куче без
куче", но се стараех да складирам всичко в главата си. Животът ми минаваше в
игри с приятели от квартала или градината, но тъй като нямах брат или сестра
съзерцаването на света около мен се превърна в най-любимата ми игра, особено в
зимните дни, когато оголените дървета разкриваха гледка на забързани минувачи по
оживената улица.
Никога не можех да остана сама, защото
непрекъснато фантазирах...
|
|
|
|
Ето че, дойде време да сложа край на нашата викторина.
Има само един човек, който е познал "правилния" отговор и това е valdemar_bg.
Обратното на лъва е тигъра.
Сигурно се чудите каква е логиката? Мога да ви отговоря по два начина.
Единият е, като се опитам да обясня. Когато бях малка си мислех, че тигърът е "обратното" животно на лъва, защото и двамата са най-силните, най-могъщите и най-страховитите животни, които непрекъснато си съперничат, макар че по-късно разбрах, че двамата не споделят една и съща територия. Другата причина беше, защото не можех сама да преценя кой е по-по-по-страшен и по-голям хищник.
И най-накрая ще кажа, че все пак това беше въпрос, поставен от едно десет-годишно момиченце. За да разберем как мислят децата вчера, днес и утре, трябда да си спомним какви бяхме ние, когато бяхме деца. Едва ли толкова сме се променили от тогава и едва ли днешните деца са толкова по-различни от нас.
Честито на победителя! За награда получава бонбони "Карамел Му".
П.П. Тези от посетителите, които не разбират за какво става на въпрос, могат да погледнат статията "Ние, децата на 30 и..." от 27 март, 2008 г.
|
|
|
|
Когато бях на 4 години, мама и тати ме заведоха на първото ми съзнателно море. Ходила съм и на 2 годишна възраст, но от тогава нищо не си спомнях, така че не се брои. Нощта преди да тръгнем не можех да заспя от вълнение, а когато потеглихме на сутринта по тъмно, стомахът ми се беше свил нервно. Пътувахме в една кола с наши приятели – баща и син. Не ми беше много удобно, защото не можех да се изтегна на задната седалка. Но затова пък за мен имаше цяла кутия с шоколадови бонбони, които се бяха напекли на слънцето на задното стъкло. Спомням си ги много добре, защото скоро след това прекратиха производството им, а кутията ми беше много интересна – разделена на много квадратчета с различин животинчета в тях.
От това пътуване ми е останала представата, че щом започнат да се редят широкополите тополи една след друга, а платната на пътя са разделени от чимширени храсти, значи морето наближава!!! Единственото нещо, което си спомням от самото пътуване, е че спряхме на един такъв път, за да си налеем вода от една ниска каменна чешма.
Аз бях нетърпелива да стигнем морето колкото се може по-скоро. Отвъд пътя и наредените покрай него тополи имаше само поле. Отидох с майка ми до чешмата, и докато се бях навела да пия вода, тя се беше отдалечила на десетина метра до колата. Откъм гърба ми някой каза: ....
|
|
|
|
В последните две години имам удоволствието да работя с деца на различна възраст - от предучилищна до "юношеска". 😄
Един ден се случи нещо незначително, но то ме накара да се замисля доколко сме запазили детското си мислене, представи и въображение. Разговаряхме за животните. Децата трябваше да изредят всички животни, които знаят.
Едно момиченце ме попита (цитат): "Кое (животно) беше обратното на лъва?" Аз отговорих на въпроса й без да се замислям, без да налучквам, като че ли знаех отговора, който тя очакваше. И наистина познах. Това ме накара да изпитвам сладкото удоволствие, че съм "на един акъл" с нея - детето. 😉
След това зададох този въпрос на приятели и колеги, но само още един човек позна "правилния" отговор.
Сега реших да провокирам и вас. И така, можете ли да отговорите на въпроса:
"Кое (животно) e обратното на лъва?"
.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
