Не че е точно недоразумение, но: Баба ми беше убедена, че кетчупа е "кепчук". При това тя беше учителка, ама къде ти на село да е виждала кетчуп, че да знае какво пише на шишето. Един ден (малко след промените) се зачете в етикета
- Ама тука има печатна грешка! Пише "кетчуп"!

Аз, крехко подготве в английска гимназия, съм абонирана в книжарницата на родния си Велинград за поредицата "Поети с китари" (имаше такава на издателство "Христо Г. Данов", книгите бяха придружени с плакат и малка грамофонна плоча) и с огромно нетърпение чакам да излезе книгата на Боб Дилън. По едно време се разчува, че излязла, аз звъня вкъщи и три пъти повтарям на баба ми някой да отиде до книжарницата и да я вземе. В събота се прибирам у дома в "домашен отпуск" (да, така се казваше, съвсем по казарменому!). Книга - йок. За сметка на това баба ми сварила голяма тенджера с боб - обадило се детето, че боб иска... 🤣

Когато бях малка,баба ми ме гледаше на село.Искам аз да пия компот или швепс със сламка. Викам и се тръшкам - Сламка,та сламка!
Така де, ама сламките,които мама ми е купила са в Казанлък, а на село естествено няма.
Татко набързо отива до плевнята и ми носи сламка от сламата   И аз доволна си изпих чашата!

Когато бях във възрастта на недоразуменията ми се случваха такива неща.
Бяхме на гости на маминия чичо в нейното село.Та той ме изпрати да купя "жарлан".
Докато стигнах до магазина вече бях забравила думата и въобще не бях наясно какво да купя....И мислих....мислих и взех един пакет ориз горе долу за същата цена.... Да, да -ама не! После пак ме върнаха да поправя грешката.
А то така казвали на олиото.

Аз съм на пет години. Есен е. Дядо ми ме води във Варна на Галата на нещо като екскурзия. С корабче. Там той си се грумка, лови миди, а аз вече син от студ покрай водата, решавам да му кажа че ми е студено и треперя.

-Тпея бе дядо! Типея!
-Добре, дядовото. Пей,пей.
-Не бе дядоооо! Тпея!Тпея!
-Хайде, пей ако ще пееш или ме остави на мира!
и така доста време докато накрая настивам.

Дядо имаше лозе и всяка година правеше вино. И редовно ми даваше да си топна пръста в чашата му.Толкоз, казваше той.Малките деца не пият. Видял го обаче баща ми и почва да се кара с него.

-Ти защо даваш на дето да пие!
аз се обаждам в подкрепа на дядо си,
пък и баща ми не е доразбрал явно.
-То само пъсчето бе!!!


Рошав заек, аз тая книга още си я имам:)

  Не зная, дали тук му е мястото на това недоразумение,но когато съм била малка 3-4годишна не съм ходила на детска градина и тогава е нямало места /затова пък сега хода все още всеки ден/и ме гледали в къщи....
Та един ден,когато кротко съм си играла съм докарала почти до инфаркт майка ми,
след като съм си вързала люлка на два пирона мушнати в...контакта.
Сигурно моят ангел не е бил в отпуск тогава.

Аз пък се сещам за един стар виц, който чух в ученическите си години.
Едно момиче /съвременно казано "тийнейджър" / отива на гости на баба си. Хвали се: "Ето бабо, имам дънки!" Старата и вероятно глуха бабичка я поглежда с едно око и се сопва: "Дренки ли?! Че ние ги берем на село в гората!", момичето минава на друга тема: " Виж, бабо, голяма съм и имам вече сенки на очите! Чудни цветове!" "Семки ли каза? Че ние ги печем в тава тука и ги ядем!" Отвръща невъзмутимо бабата. Момичето решава, че трябва да образова баба си и заявява:" Не, бе бабо, това е грим! На лицето го слагаме." "Грин ли?! Че Александър Грин е велик писател, що го слагате на лицето си!!!" 🙂

Ох, с виното на дядо ми е свързано едно друго недоразумение, в резултат на което се напих за пръв път в живота си на три години ...
Дядо ми, Бог да го прости, правеше хубаво домашно вино. Всяка вечер сядаше с кана вино на масата и си пийваше бавно и с кеф, и като преполовеше каната, почваше да пее. А на мен ми сипваше в малка чашка един пръст винце "за копаня", както казваше баба ми 😄.
Лятото това се прехвърляше на двора под лозницата.
Видяла ме комшийката леля Дана - махленската клюкарка, от чието зорко око нищо не оставаше скрито, а и си умираше да поучава децата. Спря ме тя на улицата и много строго ми обясни, че било грозно възрастните да гледат деца как пият.
Вечерта дядо пак си наточи вино и понечи да сипе и на мен. Аз съм впечатлена от изказването на лелката, но съм запомнила, че е грозно възрастните да гледат, а не децата да пият! Затова реших, че дядо не бива да ме гледа (а винцето, да си призная, ми се услаждаше... ). Посочих някъде зад гърба му и се провикнах:
- Дядооо, виж какво има там!
Дядо се обърна и почна да се чуди какво ли му показвам, а аз зад гърба му - гаврът, гаврът, няколко яки гълтока от каната...
После, разправят, съм била грозна гледка 😁
От тази случка обаче си взех голяма поука - не признавай за авторитет махленската клюкарка !!!

Дядо ми, бог да го прости, викаше "Кака Кола". На шега де.

Имаше една реклама на маратонки "Адидас Тоушън" - а дядо ми казваше Адидас Тошинг - сигурно Бай Тошо ги носи...

Много обичаше да казва на един братовчед Венцислав - "Винце Сладко"...

Адидас ТоРшън  беше 😏 (Adidas Torsion :)

Аз по този повод ужасно съжалявам, че не си пазя листата, на които в годините, когато почвах да уча английски (към 5 клас) съм сваляла текстове на песни по това, което се чува. Такъв смях щеше да падне, сигурна съм. Обаче не ги пазя........

НАЙ-ВЕРОЯТНО ФРАЗАТА Е  "ВИЖ ГО ТРЪПНЕЩО ИЗГАРЯ"...ОТКЪДЕ ЛИ МИ Е ПОЗНОТО... ПАНЧО ПАНАЙОТОВ...ОБИИИИЧ!!!АКО ВИДИТЕ ЧЕРНА ФЛАНЕЛКА С ГОТИЧЕСКИ НАДПИС НА ГЪРБА JUDAS PRIEST - АЗ СЪМ...

Може би някои от вас си спомнят, че през 70те се продаваха 300грамки. Ракии разни, основно плодова и гроздова, но и мастога в шишенца по 300 грама. не знам защо баща ми дълго време си вземаше именно от тях през лятото, имам пред вид мастиката. Та в един късен летен следобед, върналият се от работа татко установява, че е забравил да поднови 300грамката мастичка, свирва от балкона и грубо ме изважда от "народната": "Опи, бягай до комплекса (на нашата улица имаше само плод зеленчук) да вземеш 300 грама мастика".
До "комплекса" бегом отиване и връщане си беше отвсякъде половин загубен от "народната" час. Хуквам без опит за спор, който предварително беше ясно, че съм загубила, та затова веднага хуквам с пълна сила, за да съкратя минуите на загуба. В по близките Хранителни стоки се оказа, че 300грамките са свършили. Но на витрината видях "патрончета" - 50 грамки. Готово - вземам 6. Никога не разбрах защо татко ми се развика като му тръснах на масата 6те патрончета. Желязната ми логика, че 6 по 50 грама прави 300 грама успя да го разсмее чак на следващия ден.

Сетих се за забавна случка с баща ми. Предния ден бях ходила на детски рожден ден. Той ме пита:

- Мира какво подари на рожденичката?

- Една книга.

- Коя книга?

- "Да беше дошъл вчера".

- Какво?! Как тъй да бях дошъл вчера!!!

🤣 😁