�� > �� > Недоразуменията между деца и възрастни

Веднъж бях направила една хартиена солничка, мисля че има снимана такава в сайта. Номерирах от горе всяко подразделие с цифрите от 1 до 4. От вътрешната й страна бях написала разни вископоставени особи – крал, кралица, принц, принцеса и т.н. Карах всеки, който се мернеше пред погледа ми да си избере едно число от 1 до 4 и после да каже един или два пъти да отворя солничката. И съответно тържествено обявявах: "Ти си принц.

Човекът ме погледна извънредно учудено:🙄 malee2

🙄

-Какво съм крал?! Кога съм крал?! И таз хубава, как така ще съм крал!🤪 frantic

Както неведнъж е споменавано в сайта дамите по време на нашето детство почти никога не носеха панталони. Когато вече навлизах в тийнейджърските си години постепенно всички представителки на нежния пол започнахме да се киприм изключително само с панталони и мнооого рядко с поли. Баба ми като човек от по-старото поколение някак си не приемаше новата модна вълна.:

- То зимата – разбирам – с пола е по-студено, ама това, дето лятото пак не сваляте панталона... hmmm

И така, бях си купила дъвка с картинка, вече не помня каква точно, само знам, че отпред беше нарисувано момченце. Показах картинката на баба, а тя възкликна:

- Аааа, тъй ли, ми де да ви знам – вий ся – все сте с гащи! hum-hum

🤪

И пак случка с баба. По време на соца думата СУПЕР се употребяваше единствено за съкращение на ‘супермаркет". (Поне в нашия край). После, по мои спомени малко преди да настъпи демокрацията въпросната дума започна да навлиза в речника на по-младите и с истинското си значение. Веднъж, не се сещам по какъв повод казах на баба: