Вече писах за двата сборни албума Greatest Hits I и Greatest Hits II, но ще постна целият текст тук, за да не се губи нишката.

Поля е имала в предвид двата официални сборни албума на Куийн - Greatest Hits I и Greatest Hits II, докато търсихме онази касетка от 90-те, която тя е имала като малка. Естествено, имаш пиратски касетки, или поне едната, а другата много ми прилича на презаписа и обложка, правена на пишеща машина (и с правописни грешки). Обложката на GH I показва друго трико, с което е Фреди, а не това, което беше показала в предният пост. Това трико е от концертите в Рио през 1985, Rock in Rio. Фестивалът е огромен и всички големи рок и хеви са там – Мейдън, Уайтснейк, Скорпиънз, AC/DC, Ози, Род Стюърт, Йес и много много други големи. Куийн са хедлайнери първата вечер (преди тях са Мейдън и Снейк) и седмица по-късно на митичния стадион Маракана. Първата вече е посетена от 250000 души, но на вторият гиг се сбират под 100000, защото бойкотират Куийн заради изпълнението на I Want to Break Free. Фреди излиза както е на клипа и с огромни изкуствени бомби, които също си показва под блузката. Вече го е правил месец по-рано в Япония и е прието радушно. Не е очаквал, че така ще се приеме в Бразилия, след като тази страна е добре позната със свободните си нрави и сексуална освободеност – не е само фестивала. Травестити и транссексуални има в тази страна много повече откъде и да е друго място по света. Но нещо му се ядосват и  бойкотират втората вечер. Фреди е с това трико, което е на обложката. Видеоконцертът е само един час и е сборен от двата гига, като естествено IWTBF изпълнението е от втората вечер, когато Фреди не си позволява повече експерименти. Между другото, нито песента, нито клипът имат нещо общо с хомосексуалността, а са пародия на една британска сапунена опера от това време. Песента е на Джон Дийкън, а идеята за клипа идва от Роджър.

Greatest Hits II беше много по-харесвания сборен, защото беше с по-нови неща и саундът на 80-те. Излиза през 1991, седмица след смъртта на Фред, а не през 1992, както ти са го напечатали на листчето. Харесваше ми митичната обложка, която беше черна с класическия дизайн на Фреди от 70-те – животните спрямо зодиите на членовете на групата. Яд ме е, че не си я купих от Унисон тогава, те копираха всичко 1 към 1 с оригиналните касети. Откъде да знаем, че и те били пирати и нищо не са давали на музикантите. Добре се бяха ояли 5-6 години, докато не влезе в сила закона за авторските права. Но си беше велико време, времето на Унисон и магазините им. От пиле мляко имаше! Все пак, най-продаванията албум на Куийн си остава GH I. Той е сглобен насила, против желанието на бандата през 1981 от EMI, защото имат пауза между 1980 и 1982. Даже не се и стараят много за обложка и правят групова снимка за двойната плоча, на която Фреди е за първи път с мустак. Издадена е и от Балкантон същата година, и почти всяко семейство с познания в областа на рок музиката я имаше във фонотеката си. Обаче съм сигурен, че нашите по време на соца нито лев не са дали за авторски права, защото и Балкантон си беше пиратски, макар и официализиран от режима. Те на българските музиканти не са давали пари от продажби на плочите, какво остава за световните звезди. В тази връзка – Ал Бано  и  Ромина осъждат България през 1985, че са издали на плоча концерта им от София през 1984 (и тази плоча имам), та тогава нашите тарикати може би добре са се ръснали с държавни пари да плащат.Някой ден ще ти пиша повече за клиповете им, ако имаш желание. Но те са много дълга история, а аз за съжаление имам много паразитна информация в главата си за Куийн, и не само. Не мога просто така да я изтрия, а бих искал да я заместя с полезни знания, а не интересни клюкини и факти около живота на известните.

Питър Фрийстоун е личният асистент на Фред от 1980 до края на живота му. Умира в ръцете му. Говорих с него няколко пъти в Монтрьо и вече ме и познава, няма да ме подмине ако се видим. Даде ми и неговата готварска книга с любимите рецепти на Фреди (с автограф, ама на Питър, не на Фреди). Ще се видим вероятно пак през септември там, по време на честванията за рождения ден. Вече казах, че посещавам курорта 3-4 пъти годишно и го знам наизуст. Не е само град на Куийн и Smoke on the Water, но за туристите е голяма атракция да обикалят именно тези места. Тази година съм планирал две летни посещения през май и юли с гости от България, именно заради Фреди, че са големи фенове и за това си мечтаят. Но да се върна на Питър - той и Фреди посещават имението Невърленд за записи с Майкъл през 1982. MJ си има зоопарк отвън и предлага да видят животните първо. Но е валяло здраво предния ден и е кално, а Фреди е предимно в бяло, със светли джинси. Да не си изцапа белите адидаски, подскача внимателно по пътечките и като минават през ламите, едната го наплюва, защото е уплашена от подскоците му. Това му съсипва донякъде деня. Докато се преоблича, Питър играе един час с Майкъл видеоигри. После записват три парчета, едното на Майкъл, едното на Фреди – „There Must Be More To Life Than This“, което в негово изпълнение влиза в студийния му албум Mr. Bad Guy. Но първо се пее от Майкъл и в Тубата може да се намери и тази версия. Последното парче е световно извесното "State of Shock", написано от двамата. Обаче Фреди не си довършва партиите, довършва ги Мик Джагър и го издават с Майкъл. И те обират позитивите от това – чартове, пари, права.  State of Shock е включена в една от плочите на Тома Спространов „Пулсиращи Ноти“. Фреди не се сърди, но мисля, че това го отдалечава от Майкъл. Допреди 1982 Майкъл им е бил даже нещо като роади на Куийн и непрекъснато ги е следвал на концертите им в САЩ.

Последният им концерт в Небуърт не е планиран. Той е направен извънредно през Август след края на Меджик Тур, заради големия интерес от страна на феновете, те са молили за още един гиг и Фреди решава да им го даде. Още повече, че се събират много хора, които стадион няма да побере. Целият концерт го има заснет от любителска камера, има го в Ютюб. Но е лошо качество, особено картината. Нямам представа защо не го заснемат професионално, за мен е голям пропуск. С хубаво качество са само пристигането с хеликоптера и излизането на Фреди на One Vision, после още три парчета - Radio Gaga, Is this the world we created и финалната We are the Champions. Но и трите не са заснети цели, а само откъси, вероятно за някой кратък документален репортаж, после и във филми за Куийн.

Концертът Ла Нит в Барселона не е концерт, а плейбек изява, последната на сцена за Фреди. Три парчета - How Can I Go On, The Golden Boy, Barcelona. Фреди мрази плейбек и демонстративно го показва винаги, когато го карат да си отваря устата и да свири записа, примери - в Сан Ремо и Монтрьо фестивалите. Обаче след диагнозата си през 1987 си променя възгледа, понеже това го щади. В периода 1987-1988 учавства само в четири събития на живо – за едно германско шоу с Great Pretender (плейбек), първото изпълнение пред публика на Barcelona с Монтсерат през 1987 (плейбек), въпросния Ла Нит (плейбек) в края на 1988 и едно участвие в мюзикъла Time през април 1988, където пее на живо заедно с Клиф Ричард, и за последен път – три парчета, едното е In My defence. Единственият запис е едно аудио, записано от някой в публиката, с ужасно качество.

Винаги съм се чудел, защо Фреди изглежда толкова добре на видеото на Ла Нит. Изглежда добре, достатъчно „пълен“, никакви белези на влошено здраве. А след това има записи с лошо качество от приема след този мини „концерт“. Дори и с лошо качество, а Фреди седнал на маса с Монтсерат, и не говори – но си личи колко е отслабнал и стресиран. Ушите му щръкнали, бузите изпити, никаква прилика с това на сцената. А със сигурност е бил с грим и на вечерята. И това се вижда дори и на лошия запис, който е само 2 минутки. Очевидно професионалното заснема създава този ефект, монтажната дейност, ъгъла на заснемане, знам ли.

Знам, че имаш и други въпроси, но трябва да спирам, че имам други неща да свърша, професионални. Друг път ще продължим, да не дразним другите с чести повторения на темата.