Ето линк към книгата на Марина Влади "Владимир или прекъснатият полет":

С творчеството на Владимир Висоцки ме запозна мама, която имаше огромното удоволствие да го познава, още през зимата '72 / '73 година след една командировка. Направо бях зашеметен от чутото - на една ролка Agfa бяха записани 15-тина негови песни на живо! Шум, пукот, но ВИСОЦКИ НА ЖИВО! Е - моментално им извадих текстовете (с грешки де - втори клас бях) и започнах "с грехом пополам" да ги припявам с детското си гласче, което отчаяно се мъчих да го докарам по-дрезгаво. След това въведение, нужно ли е да споменавам, че и досега непрекъснато слушам Висоцки...

Почти няма негова песен, която да не знам, ако не цялата, то поне по-голямата част.  Имам огромно колкичество негови записи, включително от частни колекции: на ролки,  на касетки, на плочи - включително на т.нар. "кости" - плочи, нелегално записани върху рентгенова снимка... Е - разбира се - старая се да намеря всичко и в електронен вид. Меракът ми е някой ден живот и здраве, да направя нещо повече, за да популяризирам един от малкото гениални творци на миналия век и пред сегашните деца...

Благодаря ти за хубавата статия, а темата Висоцки е просто безкрайна...

Furious_kid много съм впечатлена от тази нова мярка "огромно колкичество" -  явно става дума за толкова неопределимо много, та чак не се знае колко 🤣
Според мен и сегашните деца го харесват, както и ние, заради огромната енергия излизаща от песните му без, обаче, да поражда агресия.

Много го харесвам и аз. Един от хората задочно оказали влияние върху формирането  на моите ценности и лични правила.Между 4 и 7 клас имахме предмет в училище"Развитие речи" и класната(рускиня) ни караше да учим текстове от песни на Висоцки.Може би от тогава аз най-много харесвам "Песня о друге".

И за мен Висоцки е много специална тема. Поради което почти ми е невъзможно да пиша за него - когато нещо обичаш оставаш безмълвен или ако кажеш нещо, все ти се струва глупаво....
По-скоро ще ви разкажа как се запознахме с Дани, основния "виновник" за сайта. Някога се правеха "тематични вечери". Тъкмо бях влязъл в берковската гимназия, когато се състоя "Тематична вечер на руския език". На нея измежду другите "номера" :) беше и изпълнение на "Еще не вечер!". Излезе едно момче, раздрънка се (всъщност много добре си свиреше) и я запя (всъщност ужасно). Потресен, май не издържах докрай. Минаха година-две и беше невъзможно такива странни птици като нас двамата с Дани да не се открият (нали си знаете за "краставите магарета" и така нататък...). Още при един от първите ни разговори той подхвана темата за онази руска вечер:
- Там изпълняваха песен на Висоцки.
- Да бе, излезна един идиот... Идеше ми да го убия!
- Е, тоя идиот бях аз!
От тогава съм забранил на Дани да пее в мое присъствие (особено песни на Висоцки) :). Но от тогава започна и приятелството ни. А самия Висоцки си е една от любимите ни теми за разговор.

tkpopov,
БЛАГОДАРЯ!

И от мен ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ! Добре, че съм толкова уморена, защото иначе щях да се впусна в спомени и отиде, та се не видя! Само ще кажа, че на първата годишнина от смъртта му бях на първите си студентски археологически разкопки в с.Кабиле, Ямболско и нашата траурна вечер продължи до ранна утрин. Всички бяха с прегракнали гласове, двамата китаристи с изранени пръсти, и тогавашният шеф на разкопките като ни видя как слизаме на терена от автобуса, каза на шофьорите да изчакат...

Фюриус, какво значи "почти всички"? Спомням си едно интервю с Висоцки, в което той казва, че е написал над 600 песни. При твоята феноменална памет съм готова да повярвам, че знаеш над 500, ама като дойда в София ще искам доказаталство на яве. Може и да не пееш...

Е, браво , бе момчета! Дочакахме статия за Висоцки, та между другото да разберем за великото приятелство Влади-Дани!? Ще рапортувам на дружинната да наказва пред строя! (Е, не съм такъв човек, де...)

И аз го обичам и дума да не става! Но ми е трудно да говоря за него и за песните, не знам защо, предпочитам да си го преживявам... Но по този повод и аз се сетих една куриозна случка. може и да съм казвала учила съм в руска гимназия - "Михаил Иванович Калинин" се казваше. И като избухна демокрацията, но все пак май беше 1990 или 1991 г. в училище се разнесе предложението, учениците да даваме предложение как да се преименува училището, че то по демокрацията, Калинин бива ли... И нашият клас много гордо даде своето официално предложение да се казва "Вл. Висоцки". Не знам защо очаквахме овации и ръкопляскания - сигурно, щото то нашето училище си беше кажи-речи дисидентско руско училище, или да кажа - интелигентно руско училище - нямаше нищо общо с измислена дисциплина, идеология и прочие... С учителите четяхме "Огоньок" и обсъждахме "Литературная газета"... Мислехме си, всъщност - ето една консенсурна личност, културен деец, всепризнат, никакви политически фигури... Но, ръкопляскания на гениалното според нас предложение нямаше. Зашъткаха ни как не сме го помислили, какви са тия предложения, той всъщност бил не знам си каква личност (вероятно са имали предвид пристрастеността му към алкохола..). Защо въобще сме си дали официално предложението... И накрая работата с преименуването се разсъхна, а и удобно дойде времето на преименуването на ЕСПУ-тата в СОУ-та .. та просто си останахме едно СОУ с номер с преподаване на руски език :)

Един познат, доста по-голям от мен, разказа една история от времето когато работел в БалканТон. В статията не се споменава, но Висоцки пушеше доста, винаги е с цигара в уста. Та когато дошъл Висоцки да записват в студиото на Балкантон, пак запалил цигара вътре в това... абе там където се записва стаята, обаче му направили забележка "Тук не се пуши, загасете цигарата", на което Висоцки отвърнал "Ами тогава няма да правим записи", и тръгнал да си ходи. Все пак му позволили да пуши там, но само на него.

Все ми се струваше че статиите за музика в НД са малко, понеже за мен музиката винаги е била много важна част от общата картина на времето и от мен самия...Затова много се зарадвах на серията музикални в последно време... БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ АВТОРИ!!!
Повече от 30 години си купувам музика и много рядко го правя на сляпо-без да съм чувал и два такта от изпълнителя...Някъде през 1979 на сляпо си купих точно тази плоча, с която започва статията...Никога повече не ми се случи нещо подобно-в купената на сляпо плоча нямаше песен, която да не ми хареса... Е добре, ако се загледам във винила вероятно малко повече ще са износени ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР , ОН НЕ ВЕРНУЛСЯ ИЗ БОЯ И УТРЕННЯЯ ГИМНАСТИКА...
Има една песен, която не на Висоцки, а за Висоцки и ме разбива...
Нека звучи за всичи вас...
http://www.youtube.com/watch?v=6qsU9RNa28U&feature= PlayList&p=A20BF10916C856A1&playnext=1&playnext_from= PL&index=7

Един от любимите ми стихове на Висоцки (с превод). Вечна му памет! Благодарна съм на съдбата, че ме е срещала с него, макар тогава да не съм осъзнавала до такава степен какво ще означава по-късно за мен!

❤️ ❤️ ❤️
нищо друго не мога да кажа тук...