За първи път през 1954г. се появява първото съобщение на БТА за телевизията в България – тя е създадена в чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция и опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състояло на 7 ноември в 22:00 часа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. След това през април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори "Опера" в софийския завод "Ворошилов".

 
През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължават телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са и няколко живи предавания - две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант "Балкан", манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им.
Първото неофициално предаване от новата телевизионна кула е на 1 ноември 1959 г. е осъществено, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на "Левски" (София) и "Рапид" (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно.

Официалното откриване на Българската Телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад "9 септември" (днес "Александър Батемберг") през 1959 г. С думите на говорителя в 9:45 ч. "Внимание, излъчваме в ефир", се поставя началото на професионалната телевизия в България. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. Три основни блока съставят първия програмен ден на Българскат телевизия. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветския игрален филм "В навечерието".
През 1960 г. програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч., а на 20 юли 1960 г. е излъчена първата емисия на информационната емисия "По света и у нас" в 20:00 ч., за да изпреварят новините на Българското радио, предавани по традиция в 20:30 часа. Глобусът - запазената марка на "По света и у нас", тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият, и останал дълги години говорител на "По света и у нас" е Никола Филипов. От 1961 година стартира ежеседмичната репортажна рубрика "Спортен eкран", водено от първият хоноруван нещатен сътрудник - Цветан Алипиев.
Едно наше детско предаване започва от 24 април 1961 г. - "Педя човек - лакът брада", а на 7 септември 1964 г. стартира и рубриката "Лека нощ, деца!".

1962 г. се излъчва първият телевизионен сигнал на рубриката "Телевизионен театър", тази година на работа в телевизията постъпва Анахид Тачева, която води в продължение на 30 години емисиите "По света и у нас". В 1963 г. е създадена редакция "Спорт" към Главна редакция "Информация". 1963 г. е въведена в редовна екслплоатация радиорелейната линия Москва - Букурещ - София, осигуряваща транлация на телевизионни програми от Съветския съюз, страните на Интервизията и Евровизията.
През 1964 г. се предава олимпиядата от Япония и информационните емисии се увеличават на три - централна новинарска "По света и у нас" и две емисии "Новини" в началото и края на всеки програмен ден.
От 1965 г., когато се ражда батко ми Българската телевизия излъчва ежедневни програми. От лятото на 1965 г. в програмата на родната ни телевизия е обособен съветски програмен петък.1966 г. за директор на БТ е назначена Леда Милева, същата 1966 г. в студиото на Българската телевизия гостува и дава интервю първият космонавт в света Юрий Гагарин, телевизията отразява за първи път световното първенство по футбол във Великобритания. Коментатори на състезанието са Борис Симеонов и Димитър Джаров, с подсигуряващ от студиото в София Николай Колев, станал известен като "Мичмана".
1968 г. на екрана се появяват предаванията "Мелодия на годината" и "Атлас". На 15 юни 1968 г. прозвучава за първи път сигналът на седмичното обзорно политическо предаване "Панорама", създадено по идея на генералния директор Леда Милева и на аналогичната рубрика на Би Би Си. Негови водещи са изтъкнати български журналисти като: Димитри Иванов, Тома Томов, Александър Алексиев, адимир Костов, Николай Конакчиев, Васил Марков, Иван Гарелов и др. На 10 октомври 1969 г. започва емблематичното детско-юношеско състезание "Бързи, смели, сръчни". 13-серийният филм "На всеки километър" през 1969 г. е довел до изключителен бум на зрителската аудитория от този период - 99.60%. БТ излъчва на живо на 21 юли 1969 г първата стъпка на човек на луната. През същата година започват и първите пробни цветни предавания.

В края на 1970 г. Българската телевизия излъчва ежедневно всяка сутрин, без понеделник и следобед своята програма.
От 1972 г. генерален директор на Българската телевизия е Иван Славков. В следващите десет години, когато той е директор настъпва разцвета за Българската Телевизия.

През 1972 г. БТ започва експериментални излъчвания на специализирана програма "Лято'72" за чуждестранните туристи по Черноморието - всеки ден от 17:00 до 18:00 часа на руски, немски и английски език на честотите на Първа програма за Бургаски (7-ми канал), Варненски (9-ти канал) и Толбухински (12-ти канал) окръзи.
Първото редовно цветно предаване у нас е деветосептемврийската манифестанция през 1972 г. Първата изцяло цветна програма е излъчена на 1 май 1973 г. от новото Студио 6 на БТ, а до 1980 г. 80% от всички програми са цветни.
От 1973 г. "съветският петък" включва специално програмирани за България предавания, като единствено централната информационна емисия "Время" се излъчва директно. През 1974 г., когато съм се родила аз, са подготвени 28 очерка, посветени на всеки един от окръзите в страната с продължителност 50-60 минути. Те са излъчени в рубриката "Хора и дела", тогава се излъчва и "Криворазбраната цивилизация" - режисирана от Хачо Бояджиев, която е бисер на телевизионното творчество.
На 9 септември 1975 г. започват редовните излъчвания на Втора програма, но само за София три пъти седмично - във вторник, четвъртък и събота - от 19:00 до 22:30 ч. Основните цели на новата програма са развитие на духовните потребности на личността, като се набляга на научно-образователните програми и програмите за култура и изкуство.
Трета програма така и не са осъществени, а през 1986 г. на канала, предвиден за нея, започва излъчването на Съветската телевизия в България.

1975 г. децата са привлечени от "Не се сърди, човече!", "Детски ТВ стадион" и "При нас е весело" (състезание между отборите на малчуганите от детските градини в страната).
През 1976 г. на телевизионния екран се появява нова ежеседмична рубрика - "Гледища" за актуални обществени проблеми. На народните обичаи, спазвани на Трифон Зарезан, Заговездни и Гергьовден, са посветени част от фолклорните предавания на медиата.
. 1977 г. прозвучава новото политическо коментарно предаване "Светът в действие".
През 1978 г. новите рубрики на Българска телевизия са "Имам идея" и "Икономическа политика", "ТВ енциклопедия", "ТВ обектив" и "Информационен дневник". Велика дата - 7 януари 1979 г. на екран се появява емблематичната блокова рубрика "Всяка неделя" с времетраене от 17:30 до 19:50 ч. Нейни водещи са Янчо Таков и Кеворк Кеворкян, накрая като единствен водещ на предаването се утвърждава легендарният журналист Кеворкян. На 10 април 1979 г. от космодрума "Байконур" БТ отразява извеждането в орбита на космическия кораб "Союз 33" с екипаж съветския космонавт Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов, а "Бързи, смели, сръчни" се превръща в копродукция между Българската, Чешката и Унгарската телевизии. Великите филми през 1979 г. са "Адаптация" и "Пътят към София", както и култовите детски продукции "Войната на таралежите" и "Фильо и Макензен". През 1979 г. като насоки за развитието на Втора програма са посочени "укрепване на морално-политическото единство на народа"J Първа програма постига около 90% покритие на страната, а Втора програма - около 65%.
От 1980 г. Втора програма започва да излъчва всеки ден, с програма от 18:30 до 22:00 часа. На 20 февруари 1980 г. се появява новото забавно предаване - телевизионното състезание "Минута е много". През 1980 г. е ефир излиза и съботната филмова рубрика "Студио Хикс".
От януари1981 г. новините по Втора програма се наричат "Днес" и са всеки ден в 21:30 ч. През 1981 г. започват три хитови български сериала "Записки по българските въстания", култовият "Капитан Петко войвода" и детският "Неочаквана ваканция",
а 1983 г. започва излъчването на образователната програма "Кръгозор".

Втори сме след БиБиСи през 1984 г. когато БТ въвежда показването на "точно време" чрез телевизионен цифрово синтезиран електронен часовник, 1984 г. се раждат детските предавания "Измислици-премислици", и "С Роби на път".
Януари 1985 г. Българската телевизия излъчва първото издание на магазинното предаване за мода "Стил", водено от журналистката Бригита Чолакова, която създава още авторските си предавания "ТВ Неделник", "Телевизионен обектив", "Модева ТВ" и се превръща в един от символите на Българската телевизия от 80-те. Българска телевизия излъчва през 1985г. "Телевариете", "Балкантон" представя …", международното състезание "3 х 3" - между българската, чешката и унгарска телевизии, през 1985 г. се появява публицистичното предаване "Актуална антена" с репортерите Иван Константинов, Диляна Грозданова, Екатерина Генова и други.

 
"Васко да Гама от село Рупча" и "Дом за нашите деца" са сериали, които имат голям зрителски успех през 1986 г.
Култовата 1987 г. БТ започва излъчването на тридесет серийния бразилски филм "Робинята Изаура", както и на италианския сериал "Октопод", февруари 1987 г. се излъчва рубриката за запознанства на пловдивския ТВ център "Адрес 4000". През 1988 г. Българската телевизия се включва и в световния информационен обмен като изпраща и получава репортажи на амерканската телевизия CNN.
1988 г. започва сутрешното съботно предаване "Добро утро". Промените започват в края на 1988 и началото на 1989 г., когато предаването "Всяка неделя" излъчва интервюта, в които се изказват десидентски мнения, противоречащи на тогавашната диктатура и затова предаването е спряно на 25 юни 1989 г., завръща се в ефир на 19 ноември, 1989г. В края на 1989 г., когато Кеворкян е програмен директор на БНТ, възлага на Нери Терзиева изграждането на нова концепция за новините – тя въвежда обръщението "дами и господа", вместо традиционното "другарки и другари", сменя лексиката и пуска откритите телефони. На 14 ноември 1989 г. ппряко е излъчен митингът на новосформиращата се демократична опозиция в България пред "Александър Невски". Януари 1990 г. се ражда студентското предаване "Ку-ку". За първи в своята история Българската телевизия излъчва предизборната кампания за сформирането на нов законодателен орган - Великото народно събрание. През 1990 г. се появяват първият сутрешен информационен блок в телевизията - "Добър Ви ден" с Величко Скорчев, както и детските рубрики "Лексикон" и "Музикална чуднотека".

 
На 21 април 1991 г. след като е излъчен знаменития коментар на Петко Бочаров в стил "Да, ама не!", предаването "Всяка Неделя" отново е спряно. 1991г. в програмата на Българската телевизия са включени предаването за селото "Бразди", новото икономическо предаване "Плюс-минус", а след централната информационна емисия-коментарната рубрика "Отзвук", "Телевизионен справочник" е нова 10-минутна рубрика за информация и реклама.
Щок и ужас - на 22 декември 1991 година - редовното издание на студентското предаване предаване "Ку-ку" е симулативно прекъснато от съобщение за това "… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно", свикналата да "чете между редовете" аудитория изпада в паника, 90% от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Пролетта на 1992 г., Асен Агов става генерален директор и Първа програма е преименувана на Канал 1, а Втора програма е наречена Ефир 2. Между двата телевизионни канала се заражда вътрешна професионална конкуренция на новинарските предавания и програмната дейност. В началото на май 1992г. от програмата отпадат рубриките "Телевизионен театър", "Телевизионни меридиани", "Светът в действие" и "ЛИК". Програмата на Канал 1 се излъчва в делничните дни от 7:00 до 13:30 и от 17:30 - 24:00 часа, 1992 г. стартира магазинното предаване "Събота късен следобед" с водещи Стефан Димитров, Емил Розов и Алис Крайчева, както и детските програми "Часът на Дисни", "Улица Сезам". 1992 г. по Ефир 2 за първи път се излъчва телевизионното предаване "Ах, тези муцуни" с Екатерина Генова.
През март 1993 г. директор на БНТ става проф. Хачо Бояджиев. Следват съкращения, а Нери Терзиева е уволнена от телевизията.
1993 г. е въвведена нова, оригинална графична опаковка на Ефир 2 под девиза "Две е повече от едно". На 29 октомври 1993 г. за първи път се излъчва рубриката "Частен случай". Декември 1993 г. "Всяка неделя" се завръща на екран, на честотите на Ефир 2. Кеворкян е глас зад кадър, а като водещи в следващите години се изявяват Веселин Дремджиев, Игор Марковски, Мартин Захариев и Стойчо Керев. Други нови предавания от 1993 г. са "Супершоу Невада" и "Репортер" с Елена Йончева. Някои от заглавията сред филмовата програма са "Тиун Пийкс" и "Алф".