Аз пък забелязвам, че ягодите за немско са с оцветители?!? Аз помня само червени и страхотни ягоди, как може да са ги разваляли с оцветители (пък за Лондон са без)?? Абе туй немците са странна работа, дай им да изглежда като от пластмаса, пък вкуса - последен показател... За доматите са ми разказвали как първо с линийката, пък накрая може и да ги опитат - един цял лист списък с показатели, и вкусовите наистина на опашката, луда работа... А сега търсят "био"

Някога, когато бях много малка, мама работеше в консервната фабрика в Поморие (вече няма такава) и ни носеше разни етикети за компоти. Обичах да ги мокря и да ги лепя на стъклото на холната врата Любими ми бяха сини сливи и ягоди.

Ехааа, каква богата колекция!

Аз пък съм била на бригада в консервната фабрика "Петричка праскова" в Петрич. Точно етикети лепяхме, подреждахме в кашони и изобщо - всичко за опаковката. Помня, че имаше едно сладко от зелени смокини, което беше за износ.....в специални бурканчета, със самозалепващ се етикет, абе, с други думи, нямаше нищо общо с опаковката на останалата продукция. Не съм си събрала етикети, защото по време на нашата бригада, се произвеждаше само компот от череши и нямаше други етикети. А, само ако знаете какви големи, черни и невероятно вкусни череши, ставаха на компот! Един път! 🙂

А за се размечтах за един купешки конфитюр от кълцани зелени доматчета... 

Етикетите... Чудя се как да започна този коментар, без да ревна, защото преди малко повече от година ги загубих моите завинаги... 🙄 🙄 🙄 Бяха в огромния кашон, заедно с всичките ми други несметни колекции от шоколади, дъвки, бонбони, картички, салфетки, марки и т.н., и т.н., а кашонът стоеше в гаража на татко. И татко решил след Нова година (2009) да поподреди малко, изнесъл пред вратата няколко кашона (вкл. и "моя"), но докато подреждал вътре, кашоните изчезнали. Имайки предвид, че не са съдържали нищо ценно (освен за мен), никой никаква полза не би имал от тях, освен да ги предаде на вторични суровини... Още не мога да преглътна тази нелепа загуба, тъкмо ги бях намерила няколко месеца по-рано и така да ги загубя безвъзвратно... 🙄

Край на отклонението, сега ще ви разкажа за бригадата в Консервния завод - с. Гавраилово, на която бяхме през септември'89. Ох, какво да ви разказвам, ако го направя, ще ви се отще да ядете купени консервирани домати... То не беше замеряне с доматите, то не бяха войни на конвейра... После нашия клас ни назначиха в един подземен, тъмен и студен склад, пълен с кули от палети. Ама палетите - миналогодишни, ако не и по-раншни. Консервите по тях - от кисели краставички. Задачата беше да слагаме нови етикети на бурканите, защото старите бяха с изтекъл срок... Имаше обаче някои буркани, които не се поддаваха на корекция, защото бяха очеваден бомбаж с надути капачки, както и други, още по-лоши случаи - с вече изтичащо съдържание. А как миришеше това нещо, ужасссс, още го помня, целия склад миришеше така 🤪. Най-приятната част, разбира се, беше на края на месеца - заплащането (символично някакво, не помня колко), но наравно с него и прекрасните етикети за износ, които си бяхме взели. Всъщност завързахме връзки с някакви лелки (или чичковци?) от някакъв специален етикетен отдел, които ни разведоха из територията си и най-добросърдечно ни раздадоха по колкото си искаме, от който си искаме вид. Много добри хора 😉. Освен с тези хубавите, се бяхме запасили и с най-обикновени етикети (за кисели краставички и домати, естествено 😄) - по цели пачки имахме, а аз специално после няколко години си ги ползвах като block-notes - слагах си по няколко във всяка тетрадка и учебник и така винаги си имах под ръка листчета за драскане 😏. От обикновените правехме и кубчето и звездата на ХриС, с тази разлика, че звездата не беше май чак толкова много многовърха. Забравила съм как точно, но мисля, че в началото се правеха ромбове и после те се сглбяваха. Всъщност има и такова оригами ;)


Забравих да питам:
някой може ли да ми обясни защо на първата снимка долният ляв етикет е за "компот из мирабели", т.е. сливи, а същевременно има и лилав печат, на който на чист български си пише "компот от праскови"? Аз мислих, мислих, и освен да са залепили грешни етикети, а после с печата да са ги "поправили", друго не можах да измисля.

Боже! Като се замисля какви огромни... не, гигантски партиди с такива компоти и конфитюри проивеждахме и изнасяхме! Камиони, влакови композиции, дори кораби бяха натоварени с тези продукти и се изнасяха почти по целия свят. Това беше един от факторите, които бяха издигнали България до силно развита страна с мощна икономика! А сега..? Не ми се и мисли.

Просто думата mirabelle според мен идва от френски, а на френски значи джанка и то много често от жълтите джанки!

Дааа,навсякъде са плъзнали био продуктите в Западна Европа 😄 та дори и при нас в Бг излизат на мода,защото станахме като тях-външен вид 6, вкус 2


Фрея, според мен, този етикет е правен за износ на компот от мирабели в рускоговорящи и немскоговорящи държави, но междувременно се е използвал и за бурканите с компот от праскови, които са се продавали на българския пазар. Та,за да не принтират други етикети,най-вероятно са използвали тези етикети с мирабели за износ за компотите с праскови продавани на българския пазар 😏

Аз искам да питам,дали някой има етикети от консервната фабрика "Витамина" в Стамболийски? Аз,доколкото си спомням съм пила сокове произведени там.

Колекцията е страхотна!
Даже ми се прииска и аз да имам такава.