"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Искам лятна ваканция, истинска. От 1 Юни до 15 септември, лятна ваканция прекарана на село в обири на чужди градини и търчане по ливадите. Истинска лятна ваканция, каквито бяха ваканциите преди 17-18 и повече години.
Отпращаха ни мен и братовчед ми на село на 3-4 юни (после 16-17 ти) и си ни прибираха към 10ти септември. Къщата ни винаги беше пълна - ние двамата, баба, дядо, прабаба и прадядо - пълен комплект. През няколко къщи бяха вторите ни братовчеди, цялата махала беше пълна с дечурлига и прекарвахме целите дни в шматкане с колелета по земните пътища наоколо и нелегално ходене на реката.
Денят неминуемо започваше с мекици. Много мекици... наистина много. Нямаше ден без мекици, много мекици със сирене. После баба и дядо отиваха на работа, а ние оставахме на формалните грижи на по-възрастния комплект. Грижите им се състояха в това да ни подгонят с някоя тояга ако решим да ги тормозим докато дремят следобед. Цялото време беше наше и само наше.
Хващахме си балканчетата, събирахме тайфата и излитахме да се возим. Бяхме овършали всички черни пътища наоколо, понеже не ни даваха да слизаме на главното шосе. Редовно падаха жертви при тези експедиции - от човешкия и от велосипедния контингент. Гумите ни имаха повече лепенки, отколкото гума, а аз губих поне 3 пъти динамото си и се връщах да го търся. Веднъж отидохме с колелетата на реката, после щяха да ни спукат от бой заради своеволието да караме 4-5 километра по сравнително натовареното шосе. Както и заради неблагоразумието да се изсипем точно на най-дълбокия вир без надзор. Бяхме на към 9-10 години.
По обяд огладнявахме и се прибирахме да доядем сутрешните мекици, или каквото там ни се предложи - обикновено някой и друг домат и сирене. Следобеда освен експедиции с колелета се изпълваше с гледане на Синьо лято и планове как да тормозим някой. Копаехме дупки и ги покривахме за да падне братовчедката вътре, тъпчехме картофи в нечий ауспух, правехме землянки и скитахме из Свирковец и могилата. Тогава качването на Струпешката могила ми се струваше тежка задача, сега знам че не отнема повече от половин час и е разходка в парка. За времето си обаче беше внушително. Понякога налитахме на ловците и за малко да ни отстрелят. Друг път ходехме да се люлеем на карлика (едно нещо като огромна дървена люлка направена от греди - закачва се на две дървета и шанса да се пребиеш е много голям) или да търсим заровено имане. Легендата за девет катъра злато закопани в могилата не ни даваше да спим и търсехме къде ли не вход към пещера. Когато попаднахме на истинска пещера пак не можехме да спим докато чертаехме планове как да се спуснем вътре. Накрая от всички смели мъжаги наоколо - аз, единственото момиче се спуснах първа по въжето. В пещерата обаче намерихме само прилепи.
Когато беше в добро настроение и се чувстваше добре и прабаба ни ни водеше на разходки до разни странни места като Поповото легло, Клечи камик, Пещта и ни разказваше древни истории за турците и прадядо и, и по-нови за партизаните. Ние мигахме умно и си мечтаехме отново да настъпят партизански времена, после пак отивахме да копаем землянки.
Понякога бяхме обаче истински магарета - веднъж нарязахме чисто новото сако на прадядо ми, за да не може да ходи в кръчмата уж. Навряхме го в кутия за обувки и му го занесохме, казахме, че мишките го били изяли. Не си спомням скандала после, веднага се бяхме телепортирали из царевиците зад къщата и се прибрахме чак когато се побъркахме от страх в тъмното. Мисля, че не ни се размина големия бой. Друг път бяхме оставени само двамата вкъщи. Докопахме новата прежда и опънахме огромна "паяжина" на двора, като се прибраха баби и дядовци, от работа и от паша на овцете тоя път бая шамари отнесохме. На фона на това строежа на космически кораби и машини на времето по двора си беше сиво ежедневие.
Вечерите обикновено се отдаваха на безкрайни игри на жуменка. Играехме поне по 20 човека, включително и няколко възрастни. След жуменката отивахме да плашим някой съсед. Никой не сме били изплашили - това е ясно, но приготовленията си струваха - успявахме да гепим белите нощници на бабите, правехме тиквени фенери и факли, слагахме си противогази и се мислехме за страшни като тропаме по чуждите прозорци.
После обикновено си лягахме мръсни и кални, защото на никой не му се занимаваше да пуска бойлера посред нощ заради двете диванета. На следващия ден сутринта ни изпираха с хубаво дърпане на уши и ни пускаха пак да се мърляме.
Съботите и неделите бяха истински празник - появяваха се зеления москвич на вуйчо ми и жигулата на баща ми. Родителските тела идваха на свиждане, носеха храна различна от мекици и с повече късмет после дружно отивахме с колите на Малкия Искър, където имаше "истински плаж!"
В началото на лятото обирахме черешите в градините срещу нас, после водехме битки за джанки и сливи, а есента беше времето на лешниците - имахме късмета, че живеем близо до лешниковите дървета на Цанко Маринов... опосквахме ги почти до шушка. На човека му писна и едно лято просто ги отряза.
А най-хубаво беше на 9ти септември (в моето село 9ти септември все още се празнува, дори и след 1989 година) - рано сутринта се качвахме с дядо ми в тракторчето и разнасяхме венци по паметниците наоколо. После цялото село празнуваше под навеса зад кметството. То още си празнува де, даже веднъж мисля че Пирински беше минал да поздрави бойните струпчани. (Тук моля без политически пристрастия спрямо детските ми спомени за 9ти септември).
Накрая идваше време за училище, прибираха си ни във Враца и ни пращаха да се учим докато дойде ред на зимната ваканция.
Утре пак си отивам на село, но ще си седя под липата в нас и ще си разправяме щуротиите от преди време на масата. Преди две лета скитах с брат ми и други разни 14-15 годишни хлапетии. Тропахме в полунощ по хорските прозорци и ни гонеха с пушки. Децата бяха много шашнати, че някаква 25 годишна кака търчи с тях по трънаците. Ако го направя и това лято сигурно ще ме освидетелстват вече, макар че имам мерак.
|
- Последна редакция: 28-10-2008, 10:55
- Страницата е видяна: 5 077 пъти
- ID на статията: 851
- Брой коментари: 3 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
