Чудак, възможно е и в днешно време да  получиш за подарък гравиран часовник, примерно. 😄  И днес има едно място, на което все още предлагат тази услуга - "Гравиране". Намира се на партера в т.нар. "Малък ЦУМ", където сега, всъщност, е един голям базар. Даже ми се струва, че това е същата онази леличка, която работеше с тази интересна машинка и в Големия ЦУМ. Но сигурно бъркам....

Скоро минавах покрай полу разрушената сграда на "Арома" на бул. "Сливница" 211. 🤨 Хм, този крем против косопад "Сирена", го имахме по едно време вкъщи. Бяла тубичка от фолио с нарисувана върху нея руса опашка с панделка.🙂  Дето се вика - ей сега ми е пред очите. Незная кой и за какво го беше купувал, но си стоеше дълго време ей така - неизползваем. 
"Туш за ресници"....когато бях много малка, сигурно съм чула отнякъде, че някой го е кръстил "Лак за мигли" и често, отивайки в магазина с някого, казвах: "Ама кога ще ми купите и на мен лак за мигли?"🤣  По онова време мисля, не е имало спирала. Тушът се е продавал в едни продълговати кутийки с миниатюрни четчици отстрани. Черната субстанция е била суха - нещо като днешните сухи сенки. Трябвало е да се намокри с вода, след което с тази четчица се е нанасяла върху миглите.
Моята баба, светла и памет, беше ми направила такава застраховка, дето "Могат да се застраховат и деца на възраст от 6 месеца до 15г. чрез родителите им или други роднини, а сумите се получават от самите деца при навършване на 18 годишна възраст". 
Плучих си парите като сватбен подарък, няколко години след указаната възраст, като подарък от без време, починалата ми баба...
Много интересно, че телефонът на ДСО "Булгарплод" е бил двуцифрен...😉

Има и реклама на любимото за толкова деца, място - "Софийския Държавен Цирк". Представленията са били "всяка вечер", ееех....

Хубаво, де, "четирицифрен", грешка в писането.😄  Ами, струва ми се странно, защото тогава телефоните си бяха предимно шестцифрени или според мен - трицифрени.🤣