Билетите ще да са за някой НОВ филм тъй като са 95ст. с добавката. (60+35)
Помня, че новите филми се пускаха първите две седмици на точно определени кина и след това обикаляха града в по малките.
Още за билетите: не зная от кой град и кино са, но трябва да са били точно по средата на осемнадесети ред, където се събират четни и нечетни по тогавашният стандарт на номериране.
Освен "Слона моя приятел" Имаше и още един филм който остави "дълбока следа от ранните ми детски години" 😁 Това беше "Обичта на майката" на една слоница как и взеха малкото .. много плач беше.
Сега ще ви издам една тайна, майка ми беше киномеханик (човека който пуска филма) дълги години в кино "Тракия" Варна. Та като дете и тинеджър, можете да си представите колко филми съм изгледал. Това беше киното с най много места, но за съжаление новите филми идваха втората седмица.
Направо се възхищавам на Цонка как без такова предимство като моето знае всички БГ филми наизуст. (пък може и другите)

А, не, Ники, само няколко са филмите. Моля ти се, чак толкоз... 😁 И то е, защото, докато си работя, задължително пускам да слушам български филм. Точно както беше едно време с приказките от грамофона, които се въртяха непрекъснато, докато играя или пиша домашно... И после се чудех, защо все не ми излизат отговорите на задачите :)
Между другото, онзи ден осъзнах нещо, на което никога досега не бях обръщала внимание. Баба ми, която утре става точно на 90 години, има един характерен за нея набор от лафчета, подходящи за всяка една ситуация. И докато си мислех за тези нейни реплики, ми просветна, че това са всъщност реплики от филми. Примерно: "...муцинко, пуцинко, искаш ли кафенце..." или "Н'ъл тъй, госпожа...". От дете помня, че винаги имаше крайно отношение към филма: или беше "Ма много хубав бе, баба!", или "Ъф, простотии" 😁 Няма средно положение. А най ме дразнеше, когато сме се задълбочили всички в сюжета на някой филм, тя да се изцепи баш на най-интересното: "Ми... като на филм!" Всичко се разваляше на секундата и емоцията отлиташе. 😄

Познайте от кои филми са двете примерни реплики горе.

Аз пък гледах "Слонът моя приятел" на цена на билета от 25 ст. Голяма мъка, голяма драма. Често казано не си падах по индийските филми (обаче съм много емоционален и много гипреживявах пустите му драми ). Обичах филми от типа на "Каскадьори", "Шофьорът" - с Райън О' Нийл, "Маквикар" - с Роджър Долтри и разбира се комедии.
Във връзка с комедиите да ви разкажа една история. Даваха "Има ли пилот в самолета?". Отива мама с приятелки на кино и се връща възмутена:
- Ау, голяма простотия, уж комедия, а то...и т.н.
На другия ден отивам аз на кино с моите приятели и вярвате ли или не паднах от смях под седалката. И досега обичам всички "глупости" с Лесли Нилсен, а за Роуан Аткинсън няма да говорим - забранено ми е да го гледам межд 14:00 и 16:00 и след 22:00 часа.