Не знам дали помните попроменената басня за Щуреца и Мравката... Ама поуката и пасва и за горната песен:

Щурец и Мравка

"Върви си Баба Мравка отрудена и сбръчкана от непосилния всекидневен труд - един и същ - под палещо слънце или бурен дъжд...
Върви си, бутайки по Сизифовски поредното зърно към мравуняка, когато чува изведнаж весела песен да се носи в трънака...
Насреща и - Щурчо! Загладил косъма, пардон хитина, доволен, сит и весел, репетира нова песен!

-------------------------------------------------------------

Когато я забеляза, Щурчо весело и махна, но устата му, за негово собствено учудване, изрече изтърканата фраза:
- Бабо Мравке! Где така?
- Бягам, Щурчо, за храна... - по същия клиширан начин отговори Баба Мравка, после се сепна:
- Каква Баба съм аз, бе?!? Ча аз съм два сезона по-млада от тебе!
- Ама я се погледни...
- Да-а-а - отвърна Мравката. - И ти да се трепеш денонощно и ти такъв ще станеш! Всъщност, нещо не ти разбрах какво пееш - хубаво беше, ама сигурно от много работа съм пооглушала...
- Не бе, Ба..., хм, Мравке! Просто на едно турненце сме тръгнали към Франция, та не е на нашенски парчето...

В този миг Мравката се изправи, очичките и дяволито блеснаха с всичките си фасети! От снагата и сякаш бремето на непосилния труд изчезна на мига и с коварна усмивчица тя попита Щуреца:

- Абе, Щурчо, можеш ли да ми направиш една услуга? Там - във Френско?
- Разбира се, само кажи каква...

- МОЛЯ ТЕ, НАМЕРИ ОНАЗИ ГАДИНА ЛАФОНТЕН И МУ ПРЕДАЙ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ПИШЕ ЗА НЕЩА, ОТ КОИТО СИ НЯМА ПОНЯТИЕ!!!"

Та така, мили деца... Колко сълзи сме проляли за бедното щурче... Само, защото някому е било кеф да обвини жабата в лакомия!

Песничката е върха направо!

Ама как ужасна, толкова си я обичам тази песничка, обаче в едно съвсем друго изпълнение, което го имам някъде на харда (и което си звучи съвсем весело)... А пък това май трябва да е оригинала: http://www.youtube.com/watch?v=EaRu3IKuu7M
🙂
"Баснята" пък въобще не я бях чувала...

Хе, весела е , върхът е, наистна! Все пак си е на Шаински :) Ама само  да не се замисля човек върху текста :)) Или да не го разбира, както аз като малка :))

Песничката си беше много хубава, макар че винаги ми ставаше тъжно като я слушах на онези странните прозрачно-сини грамофонни плочи. И все пак в живота е така - правото е на по-силния.