Не е лесно » Нашето детство

Главна » Специални проекти » Къде остана детството? » Не е лесно

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

Не е лесно

19-04-2010, 21:31 | Автор: катя милушева | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

Днес случайно открих едно стихче,което бях написала на едно мое детенце/от тези чуждите/ и ми се иска да го подаря и на всички Вас!

                        ..................

Не е лесно да си ГОЛЯМ-
        интересно е само понякога,
        трябва с всичко да се справяш сам,
        да внимаваш да не сбъркаш някъде!

        Затова скрий детството в себе си,
        като в скрита картинка,
        то ще ти е потребно в трудности
        и ще ти бъде дружинка...

                    feel

Последна редакция: 19-04-2010, 21:31
Страницата е видяна: 3 341 пъти
ID на статията: 2732
Брой коментари: 31 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: tivesto (19 април 2010 21:38)

Браво Катя! Страхотно стихче!

--------------------

Най-грубата грешка!? Да прескочиш пропаст на два скока!

Твърд Източник на Водородни Естествени Съчетания и Тенденции в Океанологията

№2 от: regina (19 април 2010 21:39)

аВТОР: кАТЯ мИЛУШЕВА:)

№3 от: mchukanov (19 април 2010 21:41)

ЩЕ НИ БЪДЕ ПРУЖИНКАААААА!!!
👏

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№4 от: катя милушева (19 април 2010 21:46)

ПРУЖИНКАТА :hiphip: hiphip

№5 от: ваняя (19 април 2010 21:50)

И дори да минават годините,няма да мислиш за тях
пак ще се цапаш с кьпините и ще ти бьде до смях.
Тайничко шляпай си в локвите,просто така на шега
,а пьк обувките мокрите,кой го е грижа сега?

№6 от: катя милушева (19 април 2010 21:53)

Давайте нататък....! 👏 👏 Ваня!

№7 от: ваняя (19 април 2010 22:05)

Щом самотата почука на вратата широка
да се разкара от тука,аз ще играя пред блока.
Ако ли друго се случи,няма да мрьнкам да плача
от това ще науча гордо напреде да крача.

№8 от: mchukanov (19 април 2010 22:15)

ако случи се бързо аз да порастна
с чембер по носа му нагло ще фрасна
нахалник с пружинка - тик-так ще ми вика
Я бягай от тука -
яж ми чепика
😁

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№9 от: Цонка (19 април 2010 22:16)

Ей, че хубаво! Браво, момичета!
Тъкмо днес четох из НД разни неща и попаднах на тази статия http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=101
Това е конкурс, който е безсрочен или поне важи за 10-20 години напред, казва админ Влади. Вашите творби подхождат идеално на темата.
Много ми харесват!!!
А, сега видях, че темата е обявена под ВИЖ СЪЩО.

№10 от: катя милушева (19 април 2010 22:46)

Mладене,а може ли!
Ако се случи,че бързо ПОРАСНА,
с чембер по носа Си бързака ще фрасна....

П.П И на бързо в ред ще се туря, я се виж,каква си карикатура!

№11 от: Зико (19 април 2010 23:36)

Малко, тихо съм човече
гледам леко отдалече.
Всичко в мен е най-прекрасно
и небето ми е ясно.
Що ли те големите
все се вайкат от проблемите?
Я да си остана тука,
да не ме налегне скука.

🙂

№12 от: рошав заек (20 април 2010 00:56)

Нещо май животът те млати.
Не те свърта в свъртения дом.
Ами хайде да станем пирати.
Йо-хо-хо и бъчвичка ром.

Чакат бури и дебнат опасности…
Свободата това е, нали?
Но това - когато пораснем.
Засега - да си правим бели.

Знам къде са ми детските книжки -
не събират в сандъците прах.
Не е лошо да си безгрижен.
Но е лошо да те е страх.

А солта не понася плесен.
Горе, долу - синевина…
Роджър неслучайно е весел.
Хленчат другите знамена.

Слънце кожите ни ще пали.
Бриз по бузите ще ни щипе.
Хайде бе, Томи, скачай на сала!
Подпис: ПОСДРАВИ ОД ПИПИ.

2006, о-в Корекоредут

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№13 от: isi (20 април 2010 01:07)

Ехееее! Чудесни сте!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№14 от: anni (20 април 2010 08:35)

Стига, стига с тези проблеми,
хайде за малко да не сме големи,
хайде да хванем с ръце хвърчилата
и да тичаме с тях по полята.

Да събираме теменужки в гората
и да цапаме боси във водата!

--------------------

"Я люблю это время, безнадеждно люблю..."

№15 от: ваняя (20 април 2010 10:11)

После да идеме на морето,
вятьра морски да гали косите

за да потича на воля детето
скачайте хайде да хванем вьлните

Нека напьлним сандалите с пяськ
миди рапани да сьберем
чайките гледат,посрещат ни с кряськ
нашето детство ще доведем.

№16 от: pasha (20 април 2010 10:28)

Било е във мен

Спомен за детство отвори врата.

Плахо надничам: " Какво е това?"

Грабва ме вихър от детски ята,

Палаво – шарен ли да го назова?

Радват се, смеят се, лудо крещят,

Шляпат, подскачат и в кръг се въртят,

Разни дечица със боси крака,

Нослета ожулени, щастливи лица.

И въртелжки там се въртят

-Хайде, качи се! - отвред ме зоват.

Плахо пристъпям, докосвам едва.

Та, аз съм вече зряла жена.

Цветна магия ме преобрази.

Върна се детството с много сълзи.

Хукнах на воля по росна трева,

- Върнах се! Ето ме! Аз съм това!

Взрив от емоции, сълзи и смях,

Хитрости, пакости, геройство и страх,

Изгрев и залез събрани във ден.

Всичко било е, било е във мен!

Боже!!! И аз прописах!!! На прима виста! Пази се поезия, че ида!!!

№17 от: Krista (20 април 2010 12:42)

Уаууу, браво, колко мнооого поети! 😄

№18 от: mia.yaneva (20 април 2010 12:44)

Браво на вас, поети!!!!!!!!!!!! nomer1

№19 от: ваняя (20 април 2010 15:08)

В детството свое оглеждам се аз
в мене детето се смее на глас.
Кьлца изрязва лепи и размазва
колко е срьчно пак ще доказва

Щури идеи напират в главата
тази фантазия толкоз богата
Сеща се нещо,започва оставя
мьничка пакост дали да направя?

Или да бьда послушна добричка
мама остави ме днеска самичка
Ала не мога не искам не смея
да сьм разумна хич не умея

№20 от: Зико (20 април 2010 15:24)

Дете хвърковато
скача върху леглото.
Каква веселба!

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?