|
~ ЧАСТ 2, ГЛАВА5 ~
След бавното затваряне на телефонната слушалка в кабинета на другаря Гидиков се възцари тишина. Край. Край на престижа, край на първото място, край на наградите, изобщо ... край. Току-що Верчето, секретарката от Районния комитет и много негов човек, му беше съобщила, че при шефа й са дошли журналисти от София. Довел ги цивилен милиционер (от "ония") и всички потеглили към лагера. Но не към неговия, а към Мичурин. Край!
Гидиков гледаше втренчено бръмчащия руски вентилатор и не можеше да приеме, че той е низвергнат. Височайшето посещение и съпътстващата го награда "За изключителни служебни и лични заслуги в областта на политпросветата и дружбата между народите" сега пътуваше към чужд лагер. Не стига това, ами и кой знае какви неща там щеше да наговори за него онази Катина, с която се дра по телефона... Край.
И ако за него това беше край, за нашите герои беше поредното начало на приключение - кое ли поред в това незабравимо лято. Нищо неподозиращите момчета и момичета от 4-ти отряд бяха принудени от свирката на спасителя бързо да излезат от водата и да се строят край отрядната си за изтегляне от плажа. Не по-малко изненадана беше и Катина, когато дневалният й каза, че на портала я чака милиция. След няколко разменени бързи погледа с доктор Янева тя разбра, че никой нищо не знае. Строи децата и ги предупреди да се държат стегнато и заедно поеха към портала.
От жълтата лада бяха излезли мъж и жена със съвсем не курортен вид, придружаваше ги и човек с костюм.
- Добър ден, аз съм Катина Колева отряден ръководител
- Здравейте Катина, здравейте и вие деца, ще ни поканите ли в лагера?
- даа - разнесе се нестроен но дружен отговор от целия отряд.
Гостите се запътиха към беседката покрита с виещо се цвете Грамофонче, където сянката беше най-гъста.
- Дълъг път са изминали журналистите от вестника - започна Костюма - Идват при Вас другарко Колева и при пионерите Юлия, Венцислав, Станислав и Камен ...
Камен и Венци не чуха добре края на фразата, защото през двамата едновременно премина тръпка на негодувание, защо тоя човек ги раздели и сложи Невидимата стъпка помежду им. Бяха се запознали преди по-малко от седмица, а вече им беше привично да чуват имената си полуслети Камен-и-Венци, нещо като Кирил-и-Методи. А да сте чували между Солунските братя да се споменава и друго име, а?
Костюма продължаваше с общите приказки, а журналистът беше извадил огромен фотоапарат и си нагласяше обектива за снимка.
- ... затова, хората от вестника днес са тук, за да се запознаят с вас, да им разкажете историята как сте намерили открадната археологическа ценност и да направят снимка на смелите пионери, предотвратили изнасянето й от нашата Родина ...
Щрак! Изненаданата Катина прегърнала с две ръце децата от отряда си облени от юлското слънце. Щрак! Юлия и Станислав зад приклекналите Камен и Венци. Щрак! Усмивката на Венци в близък план, момчешките му очи, детската рошава грива, изрусяла от слънцето и с дъх на водорасли. Щрак, щрак, щрак!!!
До сигнала за обед новината, че във вестника ще пише за тях беше обиколила целия лагер и настроението беше приповдигнато. А когато Началник -лагера тържествено я обяви пред всички, столовата естествено избухна под формата на викове и аплодисменти.
- Кретенче - изсъска тихо Юлия
Габи я погледна с недоумение, но без да пита се сети, че става дума за Станислав, който на фона на общия шум възторжено цопаше с лъжица в таратора си.
- Кремъл, сега какво, ще ви водят ли някъде да ви показват? - замислено попита Габи.
- Дори ако ни водят, ти си с нас - мъжки отговори Камен, разтопен от вероятността да й липсва, ако се разделят.
По рано бяха говорили кой на кого е кръстен и Габи шеговито предположи, че Камен е от камък, значи може и кремък, а оттам - Кремъл. Ей, така им лепват на хората прякори. Ама нищо, нали бездруго се интересува от скали и минерали, пък и от нея (едва призна пред себе си момчето). Габи беше кръстена на някаква песен, която някакви шведи харесали и пооткраднали на някакъв фестивал от руснаците. Беше я чувал по радиото "Пусть всегда будет солнце", а при шведите била "Габриел". Западняшки му работи.
Катина и Доктор Янева разбраха, че спасената находка е твърде важна. Във вестника, разбира се щеше да пише, че децата са я маркирали с червено флагче и пазили, докато дойдат възрастните. За губене, ями, бягства, лъжи и приключения не можеше да става и дума. Все пак, материалът щеше да е на първо място в новините от страната, дори преди тези за събирането на реколтата.
В чест на събитието на деня беше обявен извънреден лагерен огън и сега всички се бяха спотаили по отряди да се приготвят за вечерта. Камен и Венци, както и повечето момчета събираха сухи дърва за огъня с физкултурника и спасителя и постепенно се заслушаха в техния разговор.
- Да бе, да знаеш , тук някъде е потънала, разбила се в скалите.
- И досега никой не я е намерил?
- Никой, ами. Ама и от музея не смеят да кажат, че иманярите ей ги на ще се втурнат по дъното
- А,да, кой ще ги спасява после. На мен работното ми време е до пет и половина. Ако стоя тук да вадя от морето някакви пишман-водолази кака ти Ленче у дома ще ме опърли. Какво й е щукнало сега, по цял ден бели и реже, а вечер затваряме компоти от круши. Кой да ги яде?
- Така де - компот! То боза, ама от круши. Разбирам, да си сварите крушова ракийка, ммммм ...
- Ка-ме-не - нервно натърти Венци - къде ти е главата, колко пъти те викам!
- А! Да! Какво? - стресна се Камен, улисан със съчките.
- Чу ли за фрегатата???
- Аз ли? Каква фрегата, не, не съм
- Уф, албански реотан си ми ти! - Венци се сети за една от фразите на майка си - говорят, че тук до лагера има потънала фрегата. Сигурно е пълна и със съкровища, иначе защо ще е потънала?
- С теб съм, но знаеш, не мога да плувам. Да кажем ли на фръцлите?
- Засега мълчим. Спасителя си отива към шест. Значи утре, след вечеря плажът е наш. Дотогава ще съставим план и ... ще уточним участниците.
- Прав си вожде - усмихна се Камен. Като им извадим съкровището и на! Пак ще ни пишат във вестника.
Настъпи лятната вечер с безбройните звезди. Лагерният огън вече гореше, наоколо се чуваше смесена реч - българчета, германчета, унгарчета, всички се надпреварваха да се представят най-интересно. И новият приключенски пламък вече гореше в героите на деня, дори Катина беше нащрек какво още ще й докарат до главата. Вече беше наясно, че двете й момчета са непокорни, волни и смели. Същи морски индианци, засмя се сама на мисълта си.
***
В Созопол, Мимето и Светко се разминаха деликатно сред смесения аромат на шопска, цаца и мастика, който осигуряваха Полезови на общата тераса пред къщичката им. Светослав тръгна към кея пак да рисува, а Мария пое ядно към чешмите, да пере. Там поне щеше да й мирише на сапун Камбана или прах Биопон. От толкова нерви забрави какво е взела. Руми заяви, че ще помага за рибката на леля Ана, само и само да е по-далеч от полезчетата й, които хукнаха на стрелбище.
- Вальооо! - разнесе се недвусмислено властният глас на Лила Таскова.
- Вземи да подложиш под газовия котлон понеделнишкия вестник, не днешния! И по-бързо, че чувам как пръска олиото вече!
Тасков се помъкна вяло и подаде вестника на Ана Полезова, която беше вече грабнала тигана и чакаше той да повдигне котлона.
- Румченце, постели тук вестничето, моето момиченце - лигаво помоли тя
Бам! Тигана с олиото излетя от ръцете й и заля безпощадно шарената риза на Тасков.
- Батко!!! - с две ръце Руми грабна блажния вестник и хукна след майка си, като успя да събори втрещената Ана право в купата с брашно и риба.
Мимето не вярваше на очите си. Във вестника (при това не Стършел, както подметна по-късно) имаше огромен материал за някакви пионерчета, които намерили и предали важна археологическа находка.
Отначало нищо не разбираше и помисли, че на Руми й е домъчняло за Венци и така й се струва. Но обидените думи на момиченцето
- Ама виж мами! И леля Кати е във вестника! - напълно я свалиха на земята. Най-сетне. След десетгодишните й усилия, поне един член на семейството е на цяла страница в най-важният за страната вестник, при това със снимка! От снимката я гледаше нейният наказан син, с чист, безкористен детски поглед. Той не знаеше, че възрастните опасно шегувайки се наричаха този вестник Разбойническо дело.
~~~
|
