"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
В последните две години имам удоволствието да работя с деца на различна възраст - от предучилищна до "юношеска". 😄
Един ден се случи нещо незначително, но то ме накара да се замисля доколко сме запазили детското си мислене, представи и въображение. Разговаряхме за животните. Децата трябваше да изредят всички животни, които знаят.
Едно момиченце ме попита (цитат): "Кое (животно) беше обратното на лъва?" Аз отговорих на въпроса й без да се замислям, без да налучквам, като че ли знаех отговора, който тя очакваше. И наистина познах. Това ме накара да изпитвам сладкото удоволствие, че съм "на един акъл" с нея - детето. 😉
След това зададох този въпрос на приятели и колеги, но само още един човек позна "правилния" отговор.
Сега реших да провокирам и вас. И така, можете ли да отговорите на въпроса: "Кое (животно) e обратното на лъва?"
Поводът за тази статия е трагедията с децата от детския дом в гр. Трън, която стана известна на всички ни. Екипът на "Нашето детство" вече се ангажира да защити каузата на децата, лишени от родителска грижа в дома "Люба Тенева" в гр. Берковица( http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=151). Предполагаме, че всички вие, пишещите и четящите в нашата интернет-страница, бихте искали днешните деца да имат също такова щастливо детство, като нашето. И това без съмнение щеше да бъде така. Щеше да бъде, ако мама и татко се връщаха вечер, макар и уморени от работа (но не от безрезултатните опити да намерят такава), и отправяха към детето си поглед, изпълнен с надежда и любов. А когато в очите им има само смразяващо детското сърце отчаяние?...
Сядам зад монитора, щраквам с мишката, за да отворя електронната си поща. Виждам получен нов имейл и развълнувана бързам да проверя от кого е. Зарадвах се, че някой се е сетил за мен и е решил да види как съм. Уви, грешах!
Криеница, дама, игра с топка, гоненка, "Не се сърди човече"... за съжалениe все по-рядко (да не кажа почти никога) виждам днешните деца да играят на тях. Къде отиде детската глъч, къде отиде детския смях, къде отиде детството?
Когато бях малка с моите приятели почти не се прибирахме вкъщи. Висяхме по улицата до късни часове, правехме си пикници сред природата, играехме на какво ли не, разказвахме си тези страшни истории за духове... Голяма трудност беше за родителите ни да ни приберат да обядваме. Носехме си храна на вън и пак продължавахме да играем. Бяхме приятели и прекарвахме почти целия си ден заедно, споделяхме. Пораснахме, всеки пое по различни пътища. Липсва ми това време. Годините си минават и остават само спомените. Но още по-тъжно ми става като ставам свидетел на сегашния детски живот. Няма никаква тръпка, няма и следа от щастието, което сме изпитали ние, родителите ни, дедите ни....
Ако щракнете на линка по-долу , ще видите как едно дете се боричка с огромен див леопард, забавлява се с пустинна змия, надбягва се с маймунки... Това е всъщност малката Типи Дегре от Франция, която е живяла първите си десет години в Африка. http://www.youtube.com/watch?v=zLoN6pD_JeA
Това, което ще чуете, ако щракнете върху линка по-долу, не e свързано с нашето детство. Нещата, които говори на записа детето обаче са толкова свежи, че няма начин да не ви накарат да завиждате , че вече не сте дете. А това е така наречената "благородна завист" и ние просто ви предоставяме удоволствието да я изпитате. Така че приятно завиждане: http://www.zazz.bg/play:ab7d03dc
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
