Тръгна ли си от забавачката за у дома, първата ми работа по пътя е да се шмугна в хлебарницата, където работи кака Лиляна от нашата махала. Защото знам, че там ме чакат гевреците!

Ех, какво нещо е геврекът!

Голям, кръгъл, румен, лъскав геврек - зейнал насреща ми като черните дупки, с които са пълни фантастичните разкази, твърдо настанили се вече на мястото на приказките в книжевните ми предпочитания. Ей, че е зинал срещу мен тоя геврек, наоколо - същинска мъглявина от хлебно ухание, и като нищо очаквам от дупката му насреща ми да изскочи носа на звездолет, най-малкото! Или пък езикът на някой космически звяр, който ще примляска, ще ме олигави и ще ме запрати в бездънното му гърло? Ей, ама аз вярно съм много огладняла!

А геврекът, това е сериозна работа, другари. Това не ви е някоя напудрена кифла, наплескана с крем поничка или мазнееща се мекица. Това си е първият братовчед на насъщния. Направо разказва играта на глада, а пък струва само някакви си мижави пет стотинки. Като бях малка и глупава - защото съм на цели седем години и вече съм чела "Главата на професор Доуел", да знаете - съвсем сериозно се чудех защо бедните от сърцераздирателните приказки, като нямат хляб, не ядат гевреци. Дремела е в мен една малка балканска Мария Антоанета. Която така и не се събуди. Но коя е Мария Антоанета аз ще науча много по-късно, а засега знам само, че е някаква кралица от онези, дето в главата приличат на сметанени пасти. Като от приказките. Но приказките вече съм ги зарязала и сега се катеря по библиотеката вкъщи, за се добера до рафтовете с фантастика. А пък на масата ме чака и новият брой на едно много интересно списание, за което ме абонира татко - списание "Космос", защото за "Мурзилка" вече съм много голяма, а пък в "Космос" има фантастика и за инспектор Стрезов. Вчера го получихме и баба като ме подгони да си легна, четох три часа с фенерчето под одеялото. И прочетох нещо много интересно - че нашата вселена имала тор... ох, как беше точно... торо... тороидална форма. А "тороидална форма" означава като формата на... ами точно като формата на геврек! Даже беше нарисувана. Вселената, това е един грамаден, кръгъл геврек с мноооого голяма дупка, топъл, объл, румен, вкусен... Опааа, ама че съм огладняла, цялата Вселена ще изям. Хайде бързо към ъгъла, където са хлебарницата, кака Лиляна и гевреците.

Ето, стигам най-после. Кака Лиляна е с черни коси, гримирани очи и трапчинки на бузите, като се усмихне. Облечена е с престилка и прилича много на оная кака Тинче от филма за една боза от шест. Пита ме дали много съм ядосвала другарката днес и докато аз увлечено се хваля ама колко много съм я ядосала тоя път, тя пак се усмихва, трапчинките разцъфват на бузите й и ми подава геврека:

- Заповядай! Избрах ти го с нааааай-голямата дупка!

А дупката на геврека, другари, това не е една нищо и никаква дупка. Дупката на геврека е много важна! Защото колкото по-голяма е, толкова повече има за ядене! А ако я няма тая дупка, то това изобщо няма да е геврек, ами антигеврек някакъв. Като антивселената от фантастиката. Защото не може да има геврек без дупка, и дупка без геврек! Като почна да приказвам такива работи, големият ми братовчед се смее и ми разправя, че като порасна, ще стана философ. Аз не искам да ставам философ, защото философите са брадати и само приказват на вятъра. Като порасна, искам да летя из вселената. Която, според както сочи науката, е един голям геврек.

- Како Лили - казвам. - Ти знаеш ли, че вселената има тиро... торе... тороидална форма?

Кака Лили не знае какво е тороидална форма и аз й обяснявам, че е същото като гевреците. Ама вече съм толкова огладняла, че звезди ми святкат пред очите и още малко, ще се почувствам като ония прасета в космоса, дето ги дават по Всяка неделя. Но още не смея да захапя геврека - така ли се захапва тороидална форма. Свивам юмрук, пъхам го в дупката и го нанизвам на ръката си. Като скъпоценна гривна. Явно все пак вътре в мен все още дреме принцеса... Не, не, това е гривна за телепортация като на Блейк. Няма да чакам никакви принцове да ме целуват като порасна, ще стана междузвезден пират и ще си карам сама космическия кораб, и ще нанизвам на него тороидалните форми на вселена след вселена...

В хлебарницата влиза батко Джони и целува кака Лиляна по трапчинката. Батко Джони е много хубав, има дълга коса и прилича на при... на междугалактически пират. Обаче къркоренето на стомаха ми ме смъква на земята. Да, хубаво нещо са звездните простори, ама трябва и да се яде.

И захапвам топлия, кръгъл безкрай.

Безкрай с дупка!