Здравейте!Аз съм Свилена и съм от щастливците като вас!Да,имахме най-прекрасното детство!Рисувахме слънца,които ни топлят и до днес. Бяхме истински и свободни!Нямаше агресия и лицемерие.Не ни вълнуваха модерните дрешки и екстри като айфон,айпад и още ай...безсмислени неща.Радвахме се на птичките,цветята,животинките,слънцето...От сутринта тръгвахме да се търсим по вратите,за да сме отново заедно и се чувствахме наистина чудесно,реално,ръка за ръка,а не само в статус в социалните мрежи. Вечер мама,татко,баба и дядо стояха с нас по пейките,не ни се прибираше...Игрите продължаваха под светлината на уличните лампи.Играехме на федербал,криеница,ловяхме светулки и си ги лепяхме по челата,гледахме звездите,разказвахме си вицове и страшни истории...:) Имаше само по един вид хляб,мляко/прясно и кисело/,масло...,но истински,а сега има цяла дузина,но фалшиви.На училище ходехме с униформи и си личеше,че сме ученици. А днес в този парад на суетата къде са учениците?Имахме респект от учителите,нямаше ученици с пистолети и ножове,нямаше такава агресия и демонстрация на парите на мама и тате.Сега от малки растат с мисълта,че щом има парички всичко е позволено и наказание няма...И ценностите по малко умират... Жал ми е за днешните деца.Те се превръщат в зомбита,завладяни от материалните неща...Още много неща мога да кажа за нашето детство и днешните деца,но нека не ставаме досадни...:)Приятно ми е ,че съм тук!С интерес разглеждам статиите и ви благодаря от сърце!В следващите статии ще ви покажа моите скромни колекции от детството,които успях да открия към момента.От малка пиша стихове и ще завърша с един,чието заглавие носи статията. Бъдете здрави и пазете зорко детското в душите си!Благодаря за вниманието! :)

АКО НЯКОЙ ПРОДАВА ТАКЪВ ПЪЗЕЛ ДА ПИШЕ!!!

Ще си позволя да пусна снимки от личния архив на един шуменски журналист, който е едно от децата от снимките, правени в Шумен и околностите му през лятото на 1982 г. Толкова слънчеви, светли и топли, като спомените в сърцата на всички нас - децата от онези години. Рукокосото момче е поляче, било е на гости в Шумен, а той е открил тези снимки, когато му е ходил на гости преди 1-2 години в Полша, тогава момчето е извадило албума с тези снимки и той ги е видял  едва сега след повече от 35 години за пръв път.

Всички тези красиви старинни сгради на заден план вече ги няма. В жълтата имаше Филателия, от там редовно си купувах марки за колекцията.

Ето го букварчето което търся...

Докато търсих нещо друго, попаднах на ето тези неща. Това са ми вторите или третите топчета, не помня. Обаче първите бяха светло сини, и от блъскане бяха станали на люспи. Трябва да имам още един, по-малък шах - в пластмасова бяла кутийка.

От две години опитвам да се регистрирам. Сайта не отговаряше. Много благодаря, че ме допуснахте. Много забравени изпълнители и музика намерих тук. Искам да добавя, всички помним студио 'Х' и музиката преди филмите дело на Stelvio Capriani. Създателите на диското SUPERMAX. Харесвам латино музика италианско, испанско, мексиканско и др. Ще съм благодарен ако се пише за тази музика.

Приятели,

Руснаците най-накрая са превели целия сериал и са качили всичките DVD-та с общ размер 32 GB в рутракер.

Налазвайте!

https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4257610

Другарчета, търся следното нещо: Навремето, както много от вас помнят, на гърба на списание "Паралели" публикуваха я хумористичен или друг разказ, я някоя серия от картини (днес им викаме комикс). Онази, която издирвам, е следната: 1) Едно човече с поднос със сладки в едната ръка минава покрай голямата си домашна библиотека и си избира книга за четене; 2) Човечето седи на фотьойл и чете книгата, докато похапва от сладките; 3) Човечето напредва с четенето, но и сладките в подноса намаляват; 4) Човечето е станало и връща книгата на мястото ѝ, а подносът му е празен.

Ще се радвам, ако някой я има и може да ми услужи с електронен вариант. Благодаря ви!

Привет, приятели! Сайтът „Нашето детство” стана на 11-ет години (или дори малко повече, ако речем да бъдем „цифрояди” - идеята за „страничката” е поне с половин година по-ранна). Честно, мен ме изумява, че той устоя и устоява толкова много време - само си помислете: толкова година са цяло едно детство, от раждането до най-хубавото време на юношеството :). От 2007-ма година до днес в БГ-нета са се запазили доста малко сайтове - те са предимно комерсиални - разни т.н. „новинарски” и 2-3 предоставящи услуги на потребителите (например abv.bg и blog.bg, vbox). Относно последния - знаете ли, че, всъщност част от първите публикувани клипове в НД (тогава публикуването на клипове беше цяло „приключение”) веднага бяха взети от разни потребители и станаха „топ”. Което нас с Дани, всъщност ни разваше - разпространнието на това, което харесваме е достатъчен стимул - колкото повече, толкова повече. По онова време се появи и „Моята библиотека” (с която, разбира се, сме на „ти”) - това е единствената „институция” с която имаме тесни „вързки”, значи.

Но, какво искам да ви кажа - радвам се, доволствам, че дори и чат-пат сте тук; харесва ми, това че хора като вас любят това място. Това ми дава силата да продължавам напред! Иначе казано - точно ТИ си отговорен за НД и неговото бъдеще. Благодаря!

Здравейте.

Днес видях, че един от най-емблематичните за детството ни човек има юбилей - влезна в Клуб 100!

Името му е - Хаим Оливер. Човека написал десетки сценарии за тв филми, сериали, игрални филми, научно-популярни, както и готини анимационни.

В статията ще се опитам постепенно да вкарам и някои любопитни факти, но засега само достъпното от нета.

Поклон, г-н Оливер, и голямо благодаря за прекрасните Ви разкази и сценарии за детски сериали. (снимка из уикипедия)