Кой не е

летял с БАЛКАН, кой не е чувал за него! Полетите бяха за мен преживяване на извънредна ситуация, чувствах се направо като космонавт. Самата аерогара с нейните отделения за вътрешни и външни линии, а те съответно разделени на излитащи и кацащи, беше свещено място. Никой не минава току-така покрай аерогарата - дали ще посрещаш някого от чужбина и ще надничаш в багажа му за подаръци, или пък ще летиш - посещението на летището е празник. Дотам отиваме винаги с такси, а не като на гарата - с градския транспорт. Леко съм разочарована, че макар полетът до Варна да трае по-малко от час, отиването до морето отнема доста повече време: нали трябва да сме ПОНЕ час преди полета на аерогарата. Е, тъкмо имам време да разгледам гигантските мозаечни карти на България и Европа и да помоля да ми купят кока кола и суха паста Балкан. До самолета отиваме с автобусчето и преди да се качим по стълбичката, махаме на изпращачите, застанали на терасата. Вътре си закопчавам и разкопчавам колана около сто пъти, също толкова пъти пробвам дали подвижната масичка е в изправност. Оглеждам се, за да видя дали перящите салфетки по облегалките са еднакви навсякъде - планът е на слизане да се вземат колкото може повече и по възможност различни за колекцията ми. Непоследствено преди излитането получаваме от стюардесата бонбон против заглъхване на ушите, а на децата се полагат даже два! Жалко, че полетът е кратък и сервират само чай и кафе - напълно безинтересно. Друго си е на международен полет - дават топено сирене и други вакуумирани чудеса! Кацането е чудесно, особено ако успеем да видим отгоре морето!
Първият ми полет е на две годишна възраст, а най-странният - до Горна Оряховица. Изглеждаше ми някак невероятно да отидем на село със самолет!
Дори календарчетата на БГА Балкан бяха по-луксозни от обикновените. Те са поздрав за Надя!