ПРИЯТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ДЕКОРИТЕ:))))

На днешната дата преди 45 години умира известният ни художник Борис Ангелушев. Затова реших днешната книжка да е именно с негови илюстрации. Стиховете са на поета Младен Исаев. Повечето го познават отпреди двадесетина години с партизанските му песни, но всъщност преди 9 септември той е познат повече като детски поет. От това време е и изключително популярното по времето на соца стихотворение "Родина". През 1947 г. композиторът Георги Спасов пише музика по него и така се създава песента "Високи сини планини". Изданието е от 60-те години, като илюстрациите са на Борис Ангелушев. Следващия път, когато подарите пастелни боички на детето си и то се чуди какво може да нарисува с тях, покажете му тази книжка.

Приятно четене!

Отдавна обещаните субтитри за детското филмче от ГДР

Вълшебното човече

- историята на един лъжлив мелничар, неговата хубава дъщеря, която ще стане кралица, и лошото човече Стори-пакост, което тук обаче е добро.

Време е за приказка преди лягане :em_2:

Здравейте! Моделистката изложба във Варна започна, вчера премина и награждаването на призьорите в конкурсната част. Тази година имахме и международно участие - г-н Мартин Фостър/англичанин живеещ в Тополовград,много готин човек!/ и няколко моделиста от Румъния. Благодарение на спонсорите ни - г-н Д.Панов, магазин "Хобиленд" и ф."Еърфикс", бяха осигурени съответно заплащането на залата и предметни награди за наградените в конкурса.От утре, мероприятието продължава само като изложбена експозиция . Снимките на моделите ще ги допълвам постепенно тук,тъй като ми е нужно време за обработка на някои от тях, а и да извадя имената на авторите им.

Започвам с един много красив модел на руския изтребител-прехващач "Су-27 УБ"/учебно-бойния вариант/, изработен от Димитър Никитов от Варна :

Приятели, този път много се старах.:em_19:Наистина, ако не запазим тук останалото от нашето детство - то няма шанс. При толкова компютри и 3D игри днешните деца не знаят за нашите забавления. С огромно удоволствие ви представям Косето Босето на възхитителния ни български език.

Преплетоха се дните ми в гора. Заплете ги щастието като пъстър конец, разлюля ги.

Пак съм с моето лято. Аз помня как целувах раменете му, солено от море и вятър, и го изпращах тъжна и няма. Помня как го изпиха облаци и го отнесоха. Но сега е тук.

Ръцете му ме парят като сол. Косата му пляска върху гърба ми като уплашен гларус и всеки неин косъм е сякаш златна струна от китара.

То ме дръпна нанякъде. Къде? И изведнъж разтварям широко зеници. Та това е детството, моето детство. Моето мило момиче, което доскоро притежавах изцяло...