Попаднах на “Нашето детство" по доста странен начин. В издирване на снимка на една от любимите ми детски играчки в “Чичко Гугъл", намерих изображения на други играчки, с които като дете съм запълвал пълноценно времето си. За въпросната играчка, която бях забравил от много години, се сетих преди няколко дни.

В интернет търсех подарък за сина на едни познати. Обикновено в такива случаи се купуват камиони, коли, топки и други момчешки играчки. Предположих, че малчуганът вече е заринат до тавана с подобни забавления и затова потърсих нещо по-различно. И О! Каква изненада. Попаднах на играчките на германската компания “Плеймобил", произвеждаща едни човечета, които в различни серии са полицаи, пирати, лекари и т.н.

Именно тези играчки обаче приковаха вниманието ми. Приличаха на едни човечета, с които си играех като малък и бях напълно забравил. Стоях пред монитора в офиса, вцепенен в екрана, а от очите ми текат сълзи. (Да, и аз като повечето българи уплътних работното си време с решаване на лични проблеми) Добре, че колегите в офиса ме разбутаха. Представям си как съм изглеждал отстрани. Един преполовил 30-те мъж, надхвърлил 100-те килограма, който седи пред монитора и плаче...

Мереджик

туркменска народна приказка

библиотека "Детска радост", издателство "Народна младеж"

В най-"младите" ми години това ми беше любимата играчка. Като я натиснеш - кляка и снася яйце. Бяха шест яйца, сега е едно - през годините сме загубили другите…

За премиерата на книгата на Румен Николов "Звън-звън"

Вече се бе стъмнило, когато пристигнах пред кукления театър на “Гурко". Кога за последно съм бил тук?

Съвсем скоро – за да гледам с едни хлапета забавния спектакъл “Плодчетата" и да се убедя, че изкуството на театъра за деца е много полезно и за възрастни, действа антистресово и подмладяващо.

Но тази вечер ще бъда на презентацията на книгата на Румен Николов “Звън-звън".

Долу, в предверието на театъра вече са се събрали гости. Първо се оглеждам за “нашедетковци". Тук са Цецо с малката си дъщеричка Маги и Донка. След малко се появява и Яна.

Не е трудно за разпознаем Румен – лицето му е с приятното изражение на хлапе, което е поканило другарчета на рожден ден. Едно голямо дете в костюм, и как няма да е – цял живот се е занимавал с деца. Т.е. с нас, когато бяхме деца. Или все още сме? ...

Това е вълшебно тефтерче, моя изработка (патентът не е мой), явно е правено през рокаджийските ми години (съдя по надписа). Слагаш вътре банкнота примерно под хикса, отваряш го от другата страна и банкнотата е под двете черти - голям шаш.

автор:Цветанка ХРИСТОВА, взето от онлайн издание "Посредник"

Маргарит Минков е интересен автор, новатор със свой собствен поглед върху драматургията и поезията. Някои дори го сравняват с Йонеску, а поетичното му творчество е от дълбоко философско до нежно-лирично. Живял едва 50 години, Маргарит Минков оставя осемнадесет пиеси, десетки приказки, стихосбирката „Пръстен в кладенец", филмови новели, мюзикъли. Но без да дочака издаване на своя книга. Роден е на 11 май 1947 г. в Плевен, биографията му е на автор, който е оценен приживе и чиито произведения са посрещнати с интерес от публиката и критиката. “Детството - бедно, никакви излишества, но и детство с двор с градина, в която падат залезите, мракът, в който очертанията и формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това, кое е по-реално. Градина, в която въображението ти е подмамено, свободен си. ...Нравствените ценности са безупречно предадени в семейството. Не е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по-късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години...

Това е старата ми бойна ламада, с която се играе на кибритки, цигарени кутии и други. Естествено, че съм се сдобил с нея от Машиностроителен завод „ПЕРЛА" – Нова Загора преди 20-25 години. Та значи... Чертае се една черта на улицата - от тророар до тротоар и на 20-30 метра от нея 30-40 сантиметров кръг, в който всеки „ЗАЛАГА" равен брой кибритки, кутии или на каквото там се играе. Всички играчи застават около кръга и хвърлят ламадите към чертата и играчът...

В 7 и 15 тръгвах на училище след този сигнал...

dela-i-dokumenti.mp3 [338.51 Kb] (сваляния: 1107)

В този монтаж се опитах да възстановя радиосигнала "България - дела и документи". Това е много кратък откъс и го събрах от два източника - началото е от филма, а другата част - от наскоро излъчен репортаж по bTV по повод рождения ден на радиото.

Каня всички другарчета от махалата на моята фоторазходка. Този път поканих да ни "гостуват" 😉 моята сестричка Ели и нейните приятелки Биляна, Албена и Лора, моят верен другар в пакостите Руси, и по малкия Ванко, когото взехме с нас. И така напред към морето и други интересни места.