Напоследък се забавлявам да издирвам картинки на вещите, които по някакъв начин са белязали миналото ми. Струва ми се, че някогашните предмети имаха свое излъчване и дух, някак си тежаха, за разлика от днешната пластмасова китайска конфекция. Тогава примерно музикалните уредби бяха тежки, с метални кутии, направени за да служат с десетилетия, като че ли имаха физиономия и присъствие в дома… Днес са леки паянтови черупки, които имат едно предимство – ако се развалят ги засилваш без капка милост и жал в кофата за боклук и купуваш следващия рупор…

Ще разкажа за пеещите сандъци, покрай които съм израснал. По мое време, музиката беше нещо особено важно. Тя изразяваше идентичност, протест, характер, помагаше в любовни мъки, беше дефцитна стока, понякога и забранена. Аз израснах без собствена стая (не от сиромашия, а по архитектурни причини) и слушалките са били начин да се изолирам от „италианското семейство“: компанията приятелки на майка ми в съседната стая, телевизора на баба ми или телефонните разговори, които баща ми води с чичо ми така, че могат да се чуват и без телефон.

Telefunken (mod.076wk – 1939) – едно от първите неща, които дядо ми е купил като глава на семейство със собствен доход. Като всичко немско от „мрачната епоха на хитлеро-фашизма“ е безкомпромисно качествен. Работи и днес. Кадифеният звук на ламповия усилвател, лекото пукане, когато въртиш скалата, меката светлина на „окото“ … и високият силует на дядо, който отива към кухнята – един от първите ми съзнателни спомени. Този исполин стоеше на почетно място върху скрина в хола. По-късно радиото беше първия урок по география, с имената на градовете, изписани по скалата…

Грамофон „Респром“ с шаси Supraphon HC07. Един сравнително рядък грамофон. Класическото шаси на предвоенния Супрафон е монтирано на различни грамофони от соцлагера, вкл. тази серия на Респром, създадена преди българите да развият собствено производство на шасита. Любимата ми музикална техника, която работи и днес на скрина до брачното ложе (за прах и ужас на госпожата). Ето пълните данни:

Респром 1975/ шаси Tesla-Supraphon HC07/ доза VK4302/ усилвател ЕГСУ73 Корал АD161-AD162/ ОТ Алфа-еднолентови BE-1523 2х4w

До днес това е усилвателят ми с най-чист звуков фон. Има две дървени колони. В летните дни го слагаха на бюрото на баща ми, понеже е в северната стая и аз по цял ден пусках плочи с детски приказки. Имаше един момент от „Спящата красавица“, когато злата вещица се изкикотваше зловещо – него го прескачах, като премествах с ръка рамото . Пусках често и песента на Мими Иванова и Старт за вълка и седемте козлета. Вадех от чекмеджето на татко разни дреболии – част от химикалка, гума кох-и-нор, кламер… и ги редях по плочата. Беше забавно как при сблъсък с иглата се чува скръъъъц… После строявах върху плочата пластмасовите си индианци… Плочите естествено приличаха на карта на луната.

Веднъж бях сложил „Патиланско царство“ да се записва на касета. Разбира се на микрофон. Пускам и заминавам да играя на двора. Когато след часове превъртях касетата и прослушах записа, онова което се чу беше:

- Бабо, излизам…туп-туп-туп (стъпки). След това около половин минута говори Стоянка Мутафова (Баба Цоцолана) После говори диктора и стига до момента:

… той врабци е гонил…скръц….той врабци е гонил…скръц…той врабци е гонил….скръц…

и така цяла страна на касетата с „той врабци е гонил…скръц“.

Когато днес реша да се пробвам да въвеждам накакви рационализации с цел мързел, жена ми се смее: „Той врабци е гонил…скръц“

UNITRA МК 122 Малък полски касетофон по лиценз на Томсън. Вероятно на него е записвана касетката на която на 2 – 3 години рецитирам „синигер се женеше за врабчова дъщеря“ и разказвам за Винету и индианците.

„Новото“ радио на дядо. Grundig exportboy 206. Купен от Кореком с някакви случайно попаднали долари. Стоеше до леглото му, а лятото го носеше на море. С това радио най-добре се ловяха смущенията от минаващите под нас тролейбуси…фиу-у-у-у–ъ-ъ-ъм-у-пиу—..

Selena „Кухненското радио“. Стоеше в кухнята, близо до печката и по тази причина беше покрито с дебел слой мазнина, превърната в лак. Никой не го пипаше, защото си беше настроено на „Хоризонт“ и само се включваше и изключваше с едно ключе на кабела. С това радио е свързан травмиращият спомен за студените черни сутрини, когато навън е още нощ, на мен ми се затварят очите за сън, майка ми опява да ям филия с „Крема“, а от радиото дудне „Песен за цар Иван Шишман“ и „България – дела и документи“. Както и онова ужасно петле на детския блок…

По-късно на същото радио слушах нощния блок, докато учех през сесиите. Имах навика да уча нощем между 23:00 и 3:00.

А най-ведрия спомен е за неделя по обяд: Асен Сираков и „12 плюс пляс“, който дъни здраво от кухнята, като фон цвърчат пържоли, които баба ми пържи на тиган, майка ми рендосва зеле, а в хола баща ми дудне, че това радио се чува чак до НДК-то… Вкусно радио беше….

Последният музикален образ от ранното детство е радиото на баба ми в Плевен. Японски транзистор Koyo, модел от 1962г. в кожена калъфка. Стоеше върхо витринката. Баба не слушаше радио. Затова споменът ми е за ритмичното тракане на настолния часовник, който беше съсед на транзистора.

След музикалните кутии на ранното детство – няколко думи за времето, когато започнаха трепети, мустаци, пъпки и … преход.

Unitra Finezja-1 Полски hi-fi дек по лиценз на Grundig. Много качествена машина с отделна регулация на всеки канал (при запис и просвирване), филтри и какви ли още не чудеса. Аз обаче, с мизерният си тогава акъл не му се кефех, защото не може да се сложи грамофона върху него. Исках Хитачи с дръжка и антена… Е - нема Хитачи!

Спорт-2 Това радио някой го подари на баща ми безнадеждно строшено. Той го поправи и ми го подари (т.е. нарочихме, че ще бъде моето радио). Оказа се, че с вградената си антена и диапазона на скалата е идеално за слушане на „черни станции“. И така, всяка вечер (особено при режим на тока) всички седяхме на тъмно и през ужасните смущения и виене, които апаратурата на „патриотите“ създаваше, долавяхме реплики от „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“… питат-ли-ме дей-зората (инстр.) Аз не вдявах много за какво се говори, но нали бях посветен в страшната тайна – слушах и се чувствах важен…

На 10 ноември 1989 се върнах от рожден ден на съученичка (жълт швепс, торта с розички, ходене по чорапи върху мокет и музка на „Шортс“) към 21ч. Заварих майка ми, отворила широко прозореца към улицата, да слуша „Свободна Европа“. Само ми изшътка… През виенето на заглушителите Румяна Узунова обявяваше, че е паднал най-дълголетният комунистически диктатор… Навън прехвърчаше мокър сняг. По отсрещния тротоар мина подпийнал човек, който викаше „Тошо, Тошо, ти си ____!. По едно време погледна към нас и извика „Христос Воскресе!“

Както вече казах, декът нямаше усилвател (като всеки дек) и го пусках през грамофона, което ми се струваше унизително. Освен това нямах стерео радио, от което да мога да записвам музика на касетки.

Тогава на витрината на музикалния магазин отсреща се появи този Респром 201. Прекарах около 6 месеца всяка вечер на прозореца да го гледам с дядовия армейски бонокъл (разстоянието е около 20 метра, улично осветление нямаше, а витрината светеше като слънце). На Коледа баща ми се появи с два кашона. Душевното ми състояние може най-добре да се опише с цитат от Мечо Пух:

„… Йори не чуваше нищо. Той вадеше и пускаше балона в гърнето, по- щастлив от всякога…“

Това прекрасно творение на късния соц представлява усилвател + добър тунер, и две колони и вади чудесен звук. Още свири прекрасно, само че днес е в кухнята. Правено е от умни и способни хора. Като включих към него грамофона и дека, сложих колоните в два съседни ъгъла и … плочата на DIO „The Last in Line“ (BTA12408)

Unitra – Grundig MK 232 Груди – за него разказах в хипарските спомени и няма да се повтарям.

През 1990 баща ми за пръв път биде допуснат да пътува на Запад – едноседмична командировка в Западна Германия. Тогава децата се деляха на такива, които имат уокмен и всички останали балъци… Казах му, че нищо друго не ща освен уокмен. От това свое първо пътуване зад завесата баща ми донесе една кутия, в която имаше страхотен черен уокмен с УКВ-тунер, две колонки, които се включваха в гнездото за слушалки и два комплекта алкални батерии. Понеже бързо скапвах батериите от превъртане, скоро татко ми направи изправител и вече бижуто свиреше на ток. Нямам го на снимка.Най-хубавото беше, че като подредиш касетофона и двете колони острани, изглеждаше като уредба – бонзай. Тогава се появи благословеното пиратство, купих си стотина касетки с музика от 60-те до 80-те и ги слушах докато четях в. Ритъм…и Карл Май

Дойде демократизацията, после демокрацията, по магазините започнаха да се появяват „корекомски“ стоки. Под колоните на пл Гарибалди имаше един голям магазин, към който се слизаше по стълби. (Днес там има офис на Токуда Банк.) Там видях една страхотна уредба Самсунг. Изглеждаше досущ като у някой баровец, или от страница на Квеле…

Габровски скътаните ми пари от суровакане за послените 10-тина години почти докарваха астронимическата цена на нещото. След няколко седмици мрънкане, няколко шестици в училище и други подобни мерзости изнудих семейството да додаде до необходимата сума и в една зимна привечер с баща ми прекарахме колата до площада и пренесохме три големи кашона в багажника.

Samsung SCM7800 Вече имах всички екстри – двукасетъчен дек с опция за бързо записване, усилвател с еквалайзер, дигитален тунер, "лазарен грамофон" (демек СД), две талашитени трилентови колони, грамофон с автоматично рамо, дистанционно, часовник с будилник и таймер…

Всичко беше прекрасно и хармонично, докато една от фирмите за таксите не започна да използва за станциите си някаква честота, която активираше таймер-функцията на уредбата...както си спиш в 3 ч. през нощта изведнъж до главата ти гръмват 120 дб:

- Абе баце, виде ли ги Локото как осраха пейзажа, да …. ба…“ Намерих му цаката: жак за слушалки. Ха сега викайте!

След две години безупречна служба СД-то се повреди. В сервиза казаха, че не може да се поправи, трябва да се смени цялото чекмедже заедно с главата. Смениха го. И пак настана радост, Manowar , Europe и други работи.

След две – три години пак се развали… имаше вече какви ли не сапунерки из къщи, които вършеха работа…така че занемарих уредбата и я използвах рядко - за касети и радио.

Миналото лято обаче, ненадейно реших, да се запъна и да опитам да поправя тази уредба, и само ако няма начин, тогава да купувам нова. Занесох я в сервиз. Беше терсене да намерят глава и чекмедже (както обикновено) за нещо, модел 1991, но взеха че успяха. Стоплиха ми сърцето…. 100 лв.

… преди месец обаче, пущината пак започна да прескача. Уредбата е връстник нa прехода... тъст ми и направи специален шкаф и сега на нея слушам грамофон в хола.

Повечето от тези приятели от детството са живи и здрави и положиха основата на голямата ми колекция от стари радиопарати a.k.a ."радиотата", за която ще ви разкажа друг път.