chapov, за съжаление засега не мога да открия (зная че, имам изображенията му някъде) ИМКО- то, на което съм проходил . Разбира се, Правеца 82 беше класиката. Хм-хм - май ще трябва да откривам допълнителна категория за компютрите тогава... Е, ще ги дописваме тия ми ти компютърджиски истории

Ехоооооооооо, Ели, няма да ми нападаш "Каратеката", щото ще те укартнем! Що се отнася за хард-диска, той се появи мнооооооооооооооого по-късно (твоята версия с 88-ма не върви - освен, ако е бил някои хамерикански таен агент към свръх-ултра-засъкретена военна агенция - справка филма "Военни игри" - от същата година). Както и да е - Каратеката и Ацтеката са най-великите компютърни игри


Упс - пропуснах "лапни-хапката", "понга" и "тетриса"

А, какво й е на DOS? Още помня някои команди и даже си ги ползвам. Ей така, от инат. Каратеката и аз си я спомням. И като дойде Марико сама - бой, бой, бой! Спомням си и една друга игра - Пулсар. Едни точки се въртяха в кръг и трябваше да се преминава в следващото ниво без да те гръмнат. И една игра имаше дето се бутат кашони (сандъци). Аз съм ходила от училище в компютърен клуб да видим що е то компютър. Още си спомням едни команди с МК и Х. Май беше за триене на написаното. И придвижването с клавищи J, K, I, M вместо сегашните стрелки на клавиатурите. А пък в техникума съм учила най-великия компютърен език Бейсик. И там все висях в "компютърната зала", което си беше кабинета по компютри.

Не ща да се заяждам, доанаддт, ама чак пък велик да е бейсика!? . Просто тогава така учехме. Всъщност си е пълна посредственост. Ставаше за перфокартите, вече не. А по онова време си имаше доста свестни езици - ада, първите версии на паскала, алгола, фортрана, май и борланда тъкмо е начевал и т.н., да не ги изброявам. Всъщност повечето  езици са от тогавашното, т.е. нашето  време. 🙂

Да, ама аз много се гордея с ония стълбички, които мигаха. Съвсем сама си написах програмата. Що изчисления бяха, що вектори чертах. И накрая като напишеш RUN и стой та гледай. Появява се стълбището на екрана и даже мига (flash). Това с мигането аз си го бях научила самостоятелно.

Моето пък не бяха стълбички, а замък. И като като дойде ред за RUN, след двучасовото писане на няколкостотинте програмни реда... приказка!!!! 🙂 Утре ще допълня коментара си с малко нагледен материал 😏 . Е, разбира се, ако объркам някой символ някъде, се започваше едно преглеждане на всички тези редове, търсене на грешката... Ама пък беше страхотно! Даже бих казала, че беше по-прекрасно от сегашните прозорци. Сега какво? - клик тук, клик там... мързелешката 😄 . Не е ли да си напишеш всичко сам... 😏
А компютър за първи път докоснах и аз някъде през '86 - '87. И беше самоделен. Направи го братовчед ми (аз като ви казвам, че беше момче за чудо и приказ  😏). За монитор му служеше телевизор "Юность", за дискети - касетки (аудио), а за флопи - едно касетофонче, някакво такова. И на този компютър ми харесваше играта на сантасе. На братовчед ми сигурно му беше скучна, понеже все биеше машинката (а уж компютър, а 🤣).
После вече през 1988 и аз се заселих в кабинета по информатика.

  Аз пък зорлем ходих на някакъв курс по компютри, много трудно схващах, ама като схванех нещо - нЕма забравянката! По онова време ми беше по-интересно да гледам люспи от кромид лук под микроскоп, косми от косата, всичко, което можеше да се пъхне между стъклата на микроскопа и да се гледа...
Чудя се само защо ми е така позната картинката от Mario Bros?

Бяло, ами че то това бил Марио!!! Чак сега го разпознах! С тази игра се запознах в по-ново време, след като завърших училище, беше електронна и се включваше към телевизор. Сигурно и на теб в този вид ти е позната (~1994). Не, устройството не беше Рlay Station 😏 , а някакво много по-старо и обемно - поне такива спомени ми изплуват. А версията вече беше цветна... минимум шест цвята имаше, не само два .
Ето го сега и моят бейсикски замък, този връх в архитектурата 😉 . Първо си го начертах на милиметрова хартия - както искам да изглежда - и после по картинката си съставях програмата. Много, много, много редове... е, не били чак няколкостотин (макар че ми се струваха поне хиляда 🤣), а само 112... с RUN-a .

Mразя ги тея машинки 😠 🙄 😠 ... - и сега и тогава - щото са ми непонятни - и тогава - и...сега по- малко. Но това не ми пречи да си ги мразя. И ако не улесняваха толкова много в работата, общуването и удоволствията, въобще нямяше да ги поглеждам В часовете по информатика ми доставяше огромно удоволствие да тормоза ония ми ти Правеци и учителката по информатика(всъщност по математика с двумесечен курс по новата дисциплина)Далеч по лесно ми бе да изтрия неполучилата се програма като дръпна щепсела на компютъра от контакта , а после - наново , а веднаж май начертах дадената ни геометрична фигура вместо с програма с маркера...и ми я приеха за вярна Те такива ми ти работи... Ама после нещата се закучиха, т.е. - трябваше да се работи и с компютрите обявихме "въоръжен неутралитет"...

 През 88-ма ми се виждаше НЕНАУЧНА фантастика след десетина години в къщите да има компютри! Представях си го някъде след трийсетина, а аз с побелели от мъдрост коси, да си щракам по копчетата. Ма тя к,ва стана! А на Правец 8Д и аз съм му викала "Рън!" - нищо че ставаше само за пишеща машина и елка, пък и езика му трябваше да учиш... хи-хи  Айде - рън!, след десет години ще пиша репортажи от почивната станция на Луната 

аз маи за сефте играх на правец 8 м и си беше нещо невероятен кеф . баща ми беше военен а там в канцелариите имаше всичко и нямя да забравя как всички тайно или не слушаха лепа брена и ... но на модабеше цингарела и всичко от западната ни саседка.

Хайде сега малко инфо от първа ръка! 😉 😉 😉
ИМитация на КОмпютър 1 и 2 минаха първо през моя техникум (тогава под егидата на Юнеско), и ЛИЧНО през моите лапи, за да бъде избран кой от тях да влезе в производство... (Отново : viva КИРОВ!). Противно на повечето мнения (дори и в сайта на Правец (http://www.pravetz.info/imko-2.html), откъдето можете да почерпите много история, ИМКО 1 и 2 бяха РАЗЛИЧНИ машини... Чакам да се допренеса на новия адрес, за да пусна на тамошния админ снимка на ИМКО-1 - от едномилиметрова ламарина, с живачни рид-релета под клавишите (ох как се чупеха!) и т.н. Може би е редно да отворим нова тема, специално за Персоналните Компоти...... компютри, де! Мога да ви засипя с материали! Дори относно това, как ние - 5-6 кировци, заедно с персонала на нашия изчислителен център (велики хора - на тях си дължа професията), начело с инж. Сашо Омайски - двуметров гений с вечно развързани обувки, усвоявахме и след това ОБУЧАВАХМЕ призваните да УЧАТ учителите в Центъра за усъвършенстване на Учители...(Ама, че дълго изречение - направо словесен урод, ама вярно! 😉 ).
Колкото до първите игри - Lemonade stand (в текстов (!) режим) и Space invaders в псевдографика... Ами Olympic games, Neptune, Diamond mine... Какво блъскане беше, какво чудо!... Чакам мнението ви дали си заслужава темата!

Простете моето невежество, но ще ми обясните ли какво е Киров, понякога в кавички, понякога като кастова принадлежност?

Кис-кис! 😄 😄 😄
ОТЕА "С. М. Киров" - Образцов Техникум по Електротехника и Автоматика. Еднозначно едно от най-добрите и най-богатите (покрай Юнеско) учебни заведения по мое време. С всички възможни нововъведения, прекрасни учители (повечето от които преподаваха и във ВМЕИ) и всячески стимули да научиш още и още и още... Длъжен съм да отбележа, че след това във ВМЕИ по повечето специализирани предмети бяха много далеч и по обем и по качество, от преподаденото в "Киров". При това всяка специалност се изучаваше изцяло на различен чужд език - руски, немски, френски, английски. По програмите на съответните ез. гимназии за общата лексика и по специални учебници за техническите предмети.. Аз лично съм завършил "Автоматизация..." с английски. А! Относно кавичките... Работата е такава, че се свързвах от компютър с инсталирана Opera - изключително удобен браузър, само не и в този случай При всеки опит за преместване на курсора, въвеждане на кавички (най-накрая му намерих цаката - copy-paste) започваше селектиране на странни извадки или луди танци по екрана. Почти като под звуците на братя Аргирови... 😄
P.S. Eli, моля те прецени, дали да не изтриеш отговора ми, след като се запознаеш с кировщината... Че все пак темата е за ИМКО, Правец, Пълдин и ИЗОТ...😄

O, Furious_Kid, не се притеснявай, така е то с Opera-та. Не само с кавичките, има проблеми и със започването на писането в прозорчето по-долу, с нов абзац, с емотиконите (ако решиш да ги вмъкнеш помежду някакви вече написани думи), със стрелките, с форматирането и с някои други неща. Защо обаче - не знам. Аз затова гледам специално за този сайт да влизам през IE (макар че иначе Opera ми е фаворитът). (ГОЛЯМА ПОПРАВКА, една година по-късно: фаворит за всичко отдавна ми е Firefox; и не прави никакви проблеми с НД :))
Ако все пак държиш да сложиш кавички: кликваш веднъж на съответното място; въвеждаш кавичките; ако се появят - кликваш веднъж след тях и въвеждаш вторите (затварящите); ако не се появят - кликваш и натискаш клавиша, докато се появят (все някога). Така, като успееш с много мъки да натракаш две кавички една след друга ( ), кликни помежду тях и си напиши каквото там искаш, после с End отиваш в края на реда и си продължаваш писането след кавичките. Това е най-лесният начин; по-лесно е, отколкото да въведеш първата кавичка, после да пишеш, после - втората.

http://computer-history.hit.bg/computer.html ето тук има мн за бг-пц приятно прекарване в саита

Каратеката! - http://www.youtube.com/watch?v=y6laK0mQ5rU 😄 в две части...

...да са живи и здрави .. програмистите на ЕМУЛАТОРИ :І благодарение ..на които..сега преигравам от време на време древните заглавия ..над които съм загубил..месеци или години време :0 ..разбира се трошейки /неразрушимите клавиатури на Правец-82 :) 

...и от Марио започна всичко....

80та или 81, бащата на Ванко (момчето което живееше под нас) работеше в КТМ Русе..Ходехме при него и играехме на Правеца...голяма мания ми беше Мариото. Във втори клас се записах на компютърен кръжок единствено с цел да намеря някоя и друга минута да цъкна малко...уви - бях тотално разочарован от факта, че в компютърния кабинет имаше точно ЕДИН Правец и един РОБКО-1....и вместо да цъкаме по машинките - учехме разни алгоритми, Бейсици...простотии...Слава богу, че тогава детското ми съзнанийце беше все още необременено с всевъзможни глупости и това, което ни обесняваха тогава се запечати. Лека-полека понапреднах с компютрите и...кой да ти знае тогава, че след 20тина+ години (сиреч днес) точно с това ще си вадя хляба и ще си издържам семейството...