Сега ми се изясни откъде иде този мит за шведките, шведската маса и прочее... Всичко тръгва от детската градина. Явно не порЕстват достатъчно уважаемите шведи. Дано поне за сметка на ума да са добродушни, не като нас (умните), които ходим по улицата като закусвали с лимони. Те хората са го казали: "Който събира знания, събира печал". Затова сме и толкова печални българите - защото знаем почти всичко за всички... дори и за шведите знаем, че и за масите им и за детските им градини. Пък те надали ни знаят къде сме на картата.

О, добродушни са! 😉 Но вярно, че ги бием по обща култура.
И все пак аз продължавам да си обичам и Пипи, и Астрид, и Швеция. Дали ще ги обичам и на 40?

Искам в тази връзка да цитирам едно изказване на admin, част от коментарите по една друга тема "Училище-мъчилище" :
Не искам тук да коментирам ОНЯ тест (който НЕ одобрявам, дори най-малкото защото е ТЕСТ и то за 2-ри клас), но ми се струва, че сега е моментът да споделя, че не съм съгласна и с Влади. За мен СЛОЖНОСТТА на въпросите, която ние  като възрастни откриваме (имаме такова свойство - да усложняваме нещата) , въобще не е проблемът на децата. Дозата трудност е едно предизвикателство за детските мозъчета и то поддържа интереса към ученето, поне според мен и при мен. На децата им е нужно едно "надникване" в "по-сложния" 😏  свят на възрастните. Естествено умерено и естествено с добър водач! Друг въпрос е, че според мен трябва да се поощрява САМОТО МИСЛЕНЕ и да се оценява ПЪТЯ за достигане до отговора (па макар и до грешния отговор)! За ТВОРЧЕСТВОТО и за неговото "оценяване", особено в ОНЯ тест, изобщо не ми се говори.

П.П. Статията май ми послужи за повод.