Поредна новелка, от книгата- сборник от 10 новели, която пиша. Този път разказът е за малката Дони, която е чувствително, различно дете и прави всичко възможно да спаси един живот, но чий...

Ето какво намерих днес, докато подреждах книжата си у дома. Всеки от нас, момчета, докато е бил в казарма или военно училище е бил щастлив да получи такива картички, честитки от любими хора. Ето моите от две девойки, от тайфата, които се събирахме на село, ваканциите при баба и дядо - Жаклин и Юлия. Бяхме в една компания, и двете си падаха по мен, но аз бях някак сдържан в чувствата.

Когато си на шест години, за теб щастието е това: ще порасна, ще си имам домашно куче (котенце, рибки в аквариум), ще си ям колкото искам шоколад, без да питам никого и ще ходя на училище с най-готината раница.
Когато си на десет години, си мечтаеш: ще порасна и ще си имам велосипед (кукла Барби), какъвто си има Митко (Петя).
Когато си на петнадесет, си правиш планове: ще порасна (още малко остава), ще уча престижна специалност в университета, за да имам после добре платена работа и тогава ще си купя най-якия комп и ще нося маркови дрехи.
Когато си на 22, ти вече работиш – за някаква мизерна заплата като „начинаещ специалист" и си мислиш: по-скоро трябва да си намеря нещо по-достойно за мен. Ако си момиче – трябва да се омъжиш за човек, който ще обезпечи светлото ти бъдеще и това на децата ти и родителите ти. А пък ти ще напредваш в „професионалната кариера". Ако си момче, трябва да работиш здраво, за да събереш пари за кола, но да има и за тенис-кортовете в неделя, за кино, за уикенд на планина... А после, като си стъпиш на крака, ще мислиш и за женитба.
Един ден ти и Митко, и Петя ще сте на 35. И може би някой от вас ще ходи два пъти в годината на курорт, ще си има кола, вила, частно училище за разглезените си деца (...)

Здравейте, приятели!
С тази почти скоропоговорка (кажете няколко пъти бързо "Пук пак с вид нов", за да видите, че хич не е лесно...) искам да ви съобщя, че проектът ПУК! (Пътеводител по удивителните ни книжки)! се сдоби с нов вид и доста допълнителни „екстри". Иначе казано е - "версия 3".

Първо, за промяната на дизайна. Той се наложи, заради преструктурирането на информацията на самите книжки (това първо), после защото съм от хората, които понякога обичат промените (това трябва да е второ), а след това – за да стане малко по-лесен за използване...

Здравейте мили другарчета. Бързам да споделя с вас малко снимки на българското лего - "Строител". На находките попаднах при пролетно/лятно почистване на нашето мъзе. Колко къщи, гаражи, замъци и какво ли още не съм строил на времето с тях.... Някои от снимкте не са с добро качество за което моля за извинение.

Напоследък отново мания за кецове тресе юношите /тийнейджъри по сегашному/. Бидейки родител на такъв и аз съм подложен на психологически атаки за закупуване на така жадуваните безценни и единствени "оригинални" гуменки на някаква световнонеизвестна марка срещу скромната сума от около $100! И нали съм обучен в казармата да не се поддавам на вражеска пропаганда - твърдо отстоявам отказа си. В разговор с моите родители темата случайно се измести върху споменатите по-горе цървули, при което те се спогледаха и майка ми извади ето тези

чисто новички, слънце не видели китайски галошки. Толкова спомени нахлуха изведнъж, спомних си и по-малкото братче - белите платненки със зелени подметки. :) Гледам номерацията - като на сина ми!

Донесох тези красавци в къщи и с победоносен поглед му ги връчих! Огледа ги критично, повдигна единия с два пръста и го остави. Еуфорията ми започна да се изпарява като водата на млековарка при максимална температура. Питам:

- Няма ли да ги премериш? - неохотно, за да се подчини на водача на глутницата обу единия.

- Е?

- Ами... добре са.

Лъч надежда! Но веднага въпрос:

- Ти какво сега? Искаш да ги нося ли?!

В памет на Джон Лорд ще покажа един интересен документален филм, посветен на легендарната банда. За голяма моя радост успях да се сдобия и с видеокасетата VHS в началото на 90те.

Миналата седмица излезе албум на известния италианец Умберто Тоци, заглавието му е "Yesterday, Today"

"Шареното човече" от Анастас Павлов

Докато се ровех из книжките от моето детство, попаднах на една много любима книга с чудесни илюстрации. Това е историята за Шареното човече, цветовете и опасността от това светът да стане сив. Дано Ви хареса.

След жабките и поповите лъжички на другарчето tivesto аз ще пусна в махалата тези щъркелчета. Нали трябва да се заформят Приключенията на Чоко и Боко.