Част Втора.

Когато много силно искаш нещо, то се случва.

1984 си отива. Всички чакат Новата 1985. В кварталната детска градина отново цари вълнение. Един-единствен въпрос гложди всяка момичешка главичка – коя ще бъде избрана за Снежанка. И понеже миналата година „разконспирирах" Дядо Мраз, сега и моето съзнание беше заето с девойчето.

Как мечтаех, как бленувах, как ... да бъда Снежанка, ама знаех, че това е напълно невъзможно, защото... нямах дълга коса. Всички Снежанки, които бях виждала и на живо, и на снимка, и по телевизията, и... всички бяха с дълги коси. Как ме е яд на нашите, че постоянно ме подстригват и косата ми не може да порасне. Току- виж, ако бях дългокоса - можеше да ме изберат, пък сега... нямам никакви шансове. Ще си остана само с мечтите.

И ето, че настъпи заветният миг – дойде време да раздават карнавалните костюми. Роклята на Снежанка, разбира се беше предложена първо на дългокосите момичета, но... на никоя от тях не стана! На една беше малка, на друга – голяма. И така всяко момиче пробва роклята, но тя беше по мярка единстено на мен!

Другарката отсече:

- Тя ще бъде Снежанка!

В първите няколко секунди не повярвах на ушите си и помислих, че сигурно сънувам.

Една от дългокоските чак се разплака, и аз потръпнах,смятайкии че другарката ще се смили над нея и ще й отстъпи бленуваната от мен роля, но учителката беше непреклонна:

- Виж, виж роклята, виж колко са ти дълги ръкавите, а я гледай на нея (визирайки мен) как са. Няма как да се появиш така!

Тогава си помислих, че може би момиченцето не е желаело толкова силно Снежанка, а просто е било сигурно, че ще бъде избрано, защото има дълга коса.

Щом се появих вкъщи първата ми реплика беше:

- Аз ще бъда Снежанка!

На което нашите безкрайно учудени, отговориха:

- Но ти нямаш дълга коса!

- Да, ама роклята само на мен стана!

Татко ми направи от най-красивата корона, която някога бях виждала, декорирана с натрошени елхови играчки, разбира се.

От самото тържество не помня почти нищо. Мина като един миг. А дали съм имала някакви „специални функции" като Снежанка – мисля, че не. Помня само подаръка – така мечтаната шевна машинка, произведена в ГДР. На миналогодишното тържество я видях за първи път – беше поръчана от предишната Снежанка. Тогава бях малка, и мислех че се казва „вълшебна машинка", ама вече съм голяма и знам. Цяла година копнях за тази машинка, и добре че майката на едно дете от групата на мама (детка учителка по онова време) работеше на щанда за играчки в детския магазин, че иначе... Май това е бил „прилегирован" подарък за Снежанки.

Но нещата не приключиха до тук. Родителите ми решиха, че щом тяхното момиче е Снежанка, това непременно трябва да се документира. Баща ми е любител фотограф, но сметна че за такъв специален случай се изисква професионалист. Покани вкъщи свой приятел – отличен професионален фотограф, който ми направи невероятни за времето си снимки, семейната гордост през следващите десетина години.

А ето я нея, в целия си блясък, гордо положила на късокосата си глава картонената корона, самата тя – ИСТИНСКАТА Снежанка:

Тази снимка е в голям формат и леко загубила цветовете си, защото дълги години стои зад стъкло, но въпреки това е с много добро качество за времето си.

А ето я и Снежанка в профил:

Сега като се гледам си мисля, че съм била доста модерна Снежанка за онези години с тази прическа...

Догодина ще видите елхата на порасналата Снежанка, а сега ви пожелавам вълшебна нощ, и не забравяйте, че истинските желания се сбъдват!

За най-хубавата Снежанка в НД, подарък от tivesto: