Знам за тази история. Най-хубавото беше не само, че учениците бяха възмездени, но и че след удара Бояджията загуби равновесие и падна във фикуса, който се намираше зад него.

Моля още веднаж - ПИШЕТЕ С КИРИЛИЦА😠. Горният коментар беше написан с латиска азбука и се наложи да го трансформирам на кирилица. Иначе благодаря за допълнението към статията.

Аах, щях да падна от стола от смях. Отдавна не се бях смяла така. Но това е от годините. Ако аз го бях преживяла това и още бях на училище, едва ли щеше да ми е смешно и щях да кажа "Получил си е заслуженото". Но така е... Годините ни се отразяват различно... 😄

Хмм! Между смешното и трагичното има само една граница - нашият нос 🙂. Но за прословутия уууучител всички ние, гдето ни е "обучавал", си имаме само кофти спомени. Даже се чудя, дали да не открия една рубрика - "Плюф и Бравос по учители". Това е в кръга на шегата. Само да се стегна и ще разкажа и своите "мили" спомени за Бояджията. Защото е съществена част - лоша, а не са били толкова много - от детството ми. А и той си беше истински "образ".

Преди няколко години между другото и аз бях учител по трудово... Навярно и аз съм измъчвал дечицата, като ги карах да чертаят невъзможни фигури. Практически занятия не провеждахме, защото инструментите в иначе просторната работилница бяха разграбени. Друго беше по време на моето детство, когато всеки си знаеше работния тезгях и инструментите в шкафчето над него - кой би посмял да мушне някоя джунджурия в торбичката си?... Пионерската организация не си поплюваше - ще ти лепне клеймото на лошо момче, пък след това да си най-добрия в събирането на мухи и да измъкнеш библиотеката на баща си по повод акцията за повече хартия, белегът ти остава... Къде са ми скъсаните гуменки и обелените колена?

Историята за учителя по трудово е действителна, но от уважение или от това, че си забравил, го наричаш "Бояджията". Наричахме го и "Тенекето".
Истории от този калибър могат да бъдат разказани и за неговата колега. Другарката... Слава Богу, че учениците след 1990 не са се срещали с този екземпляр.

Хмм, да и така го наричахме. Имаше си куп прякори - все лоши.  Виж, на учителите, към които изпитвахме обич и уважение, рядко се е случвало да им "прикачаме" определения. И е хубаво, че новите хлапета не са го срещали. Но ние май ще трябва да се замислим да похвалим 😉 истинските си учители. Защото зад всеки нормален човек стоят родителите му и истинските му учители.

Хахахаха, а нашият учител по трудово си нямаше име, защото не беше Личност. За сметка на това сам беше кръстител и редовно подвикваше по някой ученик: "Абе, Ташунко, я донеси да видим, каква заварка си направил" или "Оооо, барбароне, каква е тая баничка под чина". Което поне показваше, че се интересува от телевизионните копнежи на подрастващите.
Такива ми ти работи.

То не че нашият Бояджия беше личност. Но все пак забележителен учител по трудово сте имали, щом е гледал детското по телевизията🙂  

Хм, тези разкази ми напомнят за Феро Плюнката - преподаваше ни по металообработване (имахме различни учители по различните направления на трудовото обучение). "Феро" - "желязо", "Плюнка" - без превод 🤣. Беше виден гадняр и когато искаше да накаже някой, го стискаше за мекото на ухото, после се пренасяше на носа, точно където е хрущяла. Направо потичаха сълзи.
Сега се замислям - Бояджията, Ташунко, оня с щеката за ски и Феро Плюнката да не са били близнаци или поне някаква рода 🤣 Или са били опитен модел робот "учител по трудово". Хахаха (Макар че май нещо не са спазвали 1-ви закон на роботиката!)

Аз пък, от многобройните ми учители по трудово съм запомнил само един и то с добро - казваше се Куков и ми преподаваше по електротехника. Всъщност нашето училище не разполагаше със собствена работилница за часовете по трудово и за тях ходехме до Техникума по дървообработване, който беше през няколко улици (става дума за Пловдив). Та именно там ни преподаваше въпросният Куков, който беше много забавен образ - умееше да преподава материала и същевременно да забавлява учениците с готини лафове (за съжаление вече не помня нито един от тях, но пък винаги като се хвана да ремонтирам тоци из вкъщи съм благодарен на уроците му, и най-вече на натъртването на правилата за безопасност). Той съзнаваше колко маловажен е предметът му за нас и проявяваше изключителна толерантност към момичетата, които не можеха да вдянат нищо от обясненията му за разлика между нула и маса (например), но същевременно с желание даваше допълнителни съвети на малкото като мен, които искрено се интересуваха от това, което става в часовете (винаги съм си бил техничар).
Години по-късно разбрах и една по-пикантна история за него - оказа се, че той е преподавал електротехника и на майка ми и леля ми. Тогава, като съвсем млад учител Куков хлътнал по леля ми (тя била в последните класове на гимназията). Обяснил й се в любов на един мост, навел се да я целуне... И получил втори том на "Война и мир" по главата ;)
А наистина има нужда от една темичка за добрите и лоши учители, които всеки от нас е имал. Там мога да опиша някои, които много съм обичал (някои незаслужено), както и някои, които много съм мразил (отново има такива, за които по-късно разбрах, че е било незаслужено).

Девил, до сега си мислех, че учителите по трудово са тайно общество на гадняри, които мъчат горките ученици. Слава Богу, не съм била права.

Добре че бях седнала! Направо за вестник ,,Стършел,, - имаше го едно време!
По мое време шиехме каренца, плетяхме шалове, даже и готвехме. Всички вършехме това включително и момчетата. Спомням си, че един баща идва да
протестира, че учели момчетата на женска работа. Но учителката каза, че в
казармата няма мъжка и женска работа. 
А незабравим учител имах по математика. Написваше задачата на черната дъска, изкарваше някой ученик да я реши, ученикът не успяваше, започваше той, часът свършваше и я оставяше за домашно. На следващия час никой не я е решил и изкарваше мен да я реша. А аз със математиката бях на ВИЕ, но веднъж ме беше открил да чета книга в неговия час и след това все се гавреше така - да решавам задачите, които не можеше той самият да реши.  

Е, значи и на мен се пада честта да се изкажа в подкрепа на даскалите по трудово. Аз имах такива до 7-и клас вкл., че в гимназията нямаше. Двама даскали, които много ми допадаха, а и трудовото беше близо до вкъщи. Даскалиците обаче не бяха стока. После разбрах, след много години, че едната накарала учениците да напишат оплакване от даскала и го уволнили 1 година преди пенсия. Но тя си беше зла, пък и некадърна. Допадаха ми часовете, но няколко тъпи съученици разваляха всичко.