Не вярвам да са целели такъв резултат, но той беше налице: аз безумно се страхувах от математиката!
Бяха ме наплашили още преди Таблицата. Казвам "наплашили", но всъщност намеренията им бяха добри: искаха да ме научат, че без математика даже една дъвка няма да мога да си купя. Веднъж ме изпратиха на магазина с 5 лева и задачата да купя не-знам-какво-си, но много да внимавам колко ще ми върнат; не-знам-какво-си нямаше, но на връщане си купих от бараката до блока един сок от 5 стотинки. Какъв скандал настана вкъщи - не мога да опиша... "Как с 5 лева ще купуваш сок за 5 стотинки?! Ами това са много пари, ами ако те излъжат?!!". Не ме бяха излъгали, обаче окончателно се убедих, че съм безнадежден случай по отношение на смятането. Всъщност това беше класическият пример за практическата полза от тази наука: "Утре като отидеш на магазина, един хляб да си купиш - пак трябва да можеш да смяташ!". Това поучаване си остана в главата ми чак докато завърших, въпреки че към края вече не се замислях за какво би ми послужило в живота да изчислявам примерно тангенси/котангенси или квадратен корен от -12,8.
Може би математиката е била враг на всяко второ дете, но странното при мен е, че се записах на математически кръжок! Пазех ясен спомен как с триста зора зубрех Таблицата във втори клас, а майка ми, както си говорехме весело по телефона (всеки ден й звънях на работа), изведнъж ме стряскаше: "Колко е осем по седем?"; 8 х 7 - моят кошмар, най-трудното за запомняне, което даже след като най-накрая го запомних, пак се замислях преди да отговоря. Помнех добре и как не можех да проумея откъде-накъде едно число ще е буква и как, дявол да го вземе, след като е неизвестно, ще смятаме с него; поне три пъти викаха какичката от другия вход да ми обяснява за проклетото число а и когато - хеле! - уж го разбрах, се появи числото b!... Разбира се, започнаха се наново същите обяснения - достатъчно на брой пъти повторени, щом с с вече нямах проблеми... И въпреки всичките ми мъки до трети клас, аз се записах на кръжок по математика в четвърти! "Въпреки" или "заради" - това е друг въпрос; вкъщи смятаха, че допълнителните часове ще ми помогнат по този предмет, който единствен ми куца. Да ви кажа, не ми помогна особено. Така и си останахме в дълбок конфликт с математиката чак до седми клас, когато вече наистина трябваше да се подготвя добре...
Та посещавах си кръжока два пъти седмично, но задачите със звездичките не се стряскаха от това и продължаваха да ми се опъват. Взимах си за вкъщи допълнително трудни задачи (нали и другите така правят), но никога не отидох на олимпиада по математика. Бях абонирана за едноименното списание, обаче започнах да го прелиствам чак, когато ми потрябва за кандидатстването. Но имаше едно нещо, което неудържимо ме привличаше: ЗАБАВНАТА МАТЕМАТИКА! Една от книжките в библиотеката, посветена на тази по-привлекателна наука, беше кажи-речи нон-стоп у мен. Даже си преписвах задачите, които са ми най-любими, а в един случай дори стигнах дотам, че посветих цяла чисто нова тетрадка на едно невероятно изчислително начинание - шахът и пшеничните зърна. Сигурно знаете тази история:
Когато някакъв селянин измислил шахмата, новата игра толкова се харесала на падишаха, че той извикал селянина и му предложил да го награди богато, с каквото пожелае. Селянинът поискал следното: на първото квадратче от дъската да сложат едно пшенично зрънце; на второто - две, на третото - четири, на четвъртото - осем, на петото - шестнайсет и т.н. до 64-тото, като във всяко следващо квадратче удвояват броя на зрънцата от предишното - ни повече, ни по-малко. Падишахът си помислил - лесна работа - и наредил да отброят на селянина колкото зрънца му се полагали. Да, обаче много скоро слугите, които се заели с това, сериозно се затруднили. Извикали на помощ съветници, математици и прочее учени глави, а накрая стигнали до извода, че падишахът не бил в състояние да даде такава голяма награда...
И си казах - хайде бе, не на мене тия, колко му е да се сметнат някакви зрънца - взех една тетрадка и започнах да умножавам. Без елка, то се знае. Имах най-подлото намерение да я използвам, но тя - уж професионална - от един момент нататък започна да ми изписва толкова странни числа, с разни означения пред тях, а последните две цифри отделяше от останалите, че се отказах от нея. Ами стигах до няколко листа изчисления, откривах си грешка, започвах всичко отначало и т.н. няколко пъти, докато се предадох. Явно не ми беше по силите...
Всъщност много се разпрострях с този кръжок, а исках да кажа, че посвещавам тази кратка поредица от статии (1, 2) на дядо си, който именно ме въведе в Зоната на забавната математика някога, отдавна, без дори да подозирам за това (а предполагам, че и той не е знаел). Моят дядо ми рисуваше разни забавни задачки-закачки и за мен беше удоволствие да пробвам да ги отгатна. Е, то не винаги се случваше, но той накрая винаги ми разкриваше решението - тихо, на ухо, да не чуят големите, да мога да им задам същата загадка... Може би и вашите дядовци са ви рисували загадки. Помните ли например тази за
тока, водата и парното:
Това са три къщи, до които трябва да се прекара ток, вода и парно, но така, че линиите (т.е. жиците и тръбите) да не се пресичат.
Или за семейството и лодката:
На брега на реката има едно семейство: баща, майка и две деца. Бащата и майката тежат по 100 кг, а децата - по 50 кг. Имат една лодка, която може да издържи само до 100 кг. Как ще преминат реката?
И още една за река - за вълка, агнето и тревата:
На единия бряг на реката има един човек (Ч), който трябва да превози до другия бряг един вълк (В), едно агне (А) и един чувал с трева (Т). Как ще стане това, при положение, че човекът може да вземе само едно нещо със себе си в лодката, а насаме не трябва да остават агнето и вълка, нито агнето и тревата (по разбираеми причини  )?
Да се чудиш за какво му е на този човек да превозва вълк, ама нейсе...
А смятали ли сте "риба и половина струва лев и половина, колко лева струват три риби?"?... Не си спомням дядо дали ми е рисувал риби (и половинки), но колко съм умувала над тази задача...
Сещам се за друга, която се изговаряше така:
Вървял един човек по пътя и насреща му - тримамъжестрижени. Колко човека срещнал?
А една от дядовите загадки - пак от по-различен тип като горната - буквално ме пренасяше в приказна гора - аз поне така си я представях. Това е загадката за ключа и бабата, която с математика не знам дали има общо, но може да мине за логическа:
Една баба живеела в една къщичка. Всяка сутрин тя хранела животните си, заключвала вратичката и излизала на разходка. Един ден бабата нахранила котката до печката (К), еленчето в горичката (Е), заека в клетката (З), враната на дървото (В), прасенцето в кочината (П) и магарето в обора (М) и тръгнала да излиза. Обаче не могла да си намери ключа! Търсила тук, търсила там - няма и няма! После се върнала пак при животните и изведнъж се сетила къде е ключът, взела го, заключила и излязла.
И? Къде бил?
Може би и вие сте решавали такива загадки, може би все още ги помните. Ако пък се окаже, че има безвъзвратно забравени отговори - ще ги разкрия след една седмица! 
***
А какво станало със селянина ли? Неблагодарен се оказал падишахът. Поисканото количество наистина щяло да го разори - то се равнявало на 18 446 744 073 709 551 615 пшенични зърна, т.е. 922 337 203 685 куб. м. (ако в 1 куб. см. влизат 20 зрънца, а в 1 куб. м. - 20 милиона). Изчислено било, че хамбарът, който ще побере всичкото огромно количество, трябвало да бъде с дължина 20 метра, ширина 4 метра и височина - разстоянието от Земята до Слънцето. След това заключение, заради подигравка с падишаха, селянинът бил обезглавен. Така че не е много хубаво да разбирате много-много от математика  . (Последният абзац не е по собствени спомени - леле, кой може да запомни такива числа... - а открих информацията, докато търсех дали някой някога си е направил труда да изчисли все пак размера на поисканата награда, до който аз така и не стигнах - тук)
________________________________________________________________________
Добавено на 10.02.2009:
Хайде на отговорите, но обещайте, че първо ще си помислите мъничко върху задачките, преди да ги погледнете (нали уж съм класна, трябва ред да има 😄 ):
1. Социалната задачка за тока, водата и парното няма решение. Ако се уповавам само на знанията си от детството, отговорът трябва да приключи дотук. Обаче аз се въоръжих и с малко любопитство, пообразовах се още малко и вече бих добавила: ...поне не в двуизмерно пространство. Възможно е едно-единствено решение и това е, ако къщичките и източниците на ток и т.н. се намират върху тор:
Това е т.нар. пространствен (неравнинен) граф на Куратовски от II тип (К3,3) - на който му е интересно - да се поразтършува и той за домашна работа 😏.
2. Първо се качват двете деца и отиват на отсрещния бряг. Едното се връща с лодката, в нея се качва бащата и отива при другото дете. То на свой ред се качва, преминава реката и после се връща с братчето си (все момченца си ги представях, не знам защо). Едното дете пак пресича обратно, остава там, а майката се качва в лодката сама. Второто дете отива при първото и двете се връщат с лодката.
3. Човекът първо превозва агнето. Връща се, взема вълка, оставя го на другия бряг и се връща обратно с агнето. Оставя го, взема тревата и я занася при вълка. Връща се сам, взема агнето и това е 🙂 .
4. Три лева.
5. Тук зависи и винаги вие имате право 😏 . Ако другарчето ви е чуло "трима мъже с три жени" и е отговорило "Шестима", казвате, че не са шестима, а трима, защото това били всъщност "трима мъже стрижени" (остригани). И съотвено казвате обратното при другия вариант. Шмекерии 😄 .
6. Следят се началните букви и се получава: "Ключът е зад вратата, под метлата".
Надявам се дори и тези, които мразят математиката, да са я харесали поне малко - колкото да им е забавно .
|
