"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Поводът да напиша тая статия е толкова странен. Погледнете долната снимка.
Тези листчета бяха намерени преди няколко месеца в... олтара на един столичен храм. Някой е написал от обратната им страна имена "за здраве" и ги е оставил да се четат на литургия. По някакъв начин впоследствие листчетата попаднаха у мен и това съчетание на детския комплекс Ясребино и църковната молитва ме накара да се захвана с темата за децата-герои. Може би изчетох почти всичко, което е написано в бг-интернета за тях. Колкото повече четях, толкова повече се обезкуражавах да пиша по въпроса. Мненията за известните ни на всички деца, пострадали в последните дни на третото Българско Царство, са толкова разнородни, противоречащи си, че не виждах начин да напиша нещо и то да не породи същите страстни дебати на сайта ни.
"…едно дете пребито във война си е дете, пребито във война и при каквaто и да е смяна на каквото и да е - не може да бъде терорист» Мия Янева
Вчера седнах да сканирам малко детски и ученически снимки. Исках да кача в сайта тези с играчки, с пионерски реликви, и тези от лагерите. Не знам защо, най-много спомени разбудиха пионерските. Та се разходих из сайта да видя кои от тези теми вече сте обсъждали и какви артефакти сте качили. Статията на Дона "Героят е винаги в строя», допълненията на Фрея, Миа и Надя към нея, особено забиващото се като с като чук изречение на Миа, което взех за мото, разбърникаха толкова чувства и спомени в мен, че веднага стана ясно, че не мога да се вместя в коментар.
Не съм чела какво се пише из нета за жестоко и безсмислено загиналите деца, обявени за деца-герои. Прекалено много цинични безсмислици и поливане с всякаква помия имаше през 90-те в медиите, та оттогава престанах да чета каквото и да е на такива теми. Но явно времето на преосмислянето с усмивка и сълза, ако не навсякъде, то поне тук в Нашето детство, е дошло.
Някак незабелязан мина празника днес. А в ДЕТСТВОТО ни този ден, макар учебен, беше наистина ПРАЗНИК! Първолаците на тази дата ставаха ЧАВДАРЧЕТА. За тях е моят детски поздрав:
Помня с какъв интерес и нетърпение разглеждах тези три заветни плика, които ми беше забранено да отварям, понеже не бях дорасъл да заслужа да видя какво има в тях. Много пъти любопитството ме караше предсрочно да опитам да ги отлепя, но винаги бивах спиран отвътре пред респекта към тях. Но последователно през 1983, 1985 и 1989 г. това най-после се случи по заслуги :) Наистина имаше съкровен момент, написаното в тях ме докосваше така силно, чувствах такава гордост че съм българин, такова задоволство, че живея в мир и няма войни, че съм расъл в щастливо поколение. И сега се просълзих, докато ги четох. Имаше нещо много красиво в това, че целият квартал го е грижа за теб, че не си син само на родителите си, а и на родината си, всички тези напътствия към правене на добро, възпитаване във висши ценности.
Нашият пионерски отряд (на 4б клас и така до 6б клас) има за патрон
Никола Вапцаров. За пионерския сбор правим паметни листове (май така се
казваха). Представляват разказ за живота на патрона, снимки,
стихотворения, поместени на четвъртинка кадастрон.
Посвещавам тази статия в картинки на Дани. Някъде в къщи имам снимки от този сбор, но там съм по бански на плажа на с.Равда / бяхме настанени в Казанлъшкия лагер, от страната на бившия лагер "Олимпийски надежди" /ако някой си го спомня/, и не става ясно колко е тържествено.
Нали знаете, че Дани открай време ни се заканва! А напоследък нещата "загрубяха", особено по отношение на момичетата! (Ей, и аз се шегувам, разбира се )
Та затова реших да изпреваря Дани и да му дам аз на него не една , а три папки!
Само че аз пионерска папка нямам, така че пак явно той ще трябва да ни я стовари на главите 😁
Годината е 1984. Големият брат (на пук на Оруел) все още го няма. Има го обаче отрядният председател на пионерски отряд "Васил и Сава Кокарешкови" в берковското II ЕСПУ "Христо Смирненски". И той е не по-малко опасен. Нищо не е убягнало от погледа му. Никой не е останал немъмрен , никой в този пионерски доклад не е добър, освен разбира се... освен аз, отрядният. Защото все някой трябва да е "добрият" и "за пример"😄
В по-долу показаният "Отчет" ще прочетете доста куриозни неща. Например "калолифер"- неизвестен предмет от близкото минало. Неизвестен поне на правописния речник Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети . В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
А напоследък нещата "загрубяха", особено по отношение на момичетата! (Ей, и аз се шегувам, разбира се 
)
😁
Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети
. В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?