Много, ама много ми хареса! Страхотен албум. Да си го пазиш и да не го даваш на никого! Досега не бях виждал нещо подобно! Да поздравиш леля си! Много се е постарала и албума е наистина чудесен! А ти явно много си се гордял! Имаш ли спомен как са се представили твоите съученици с поставената задача?

Не, Тивесто, не помня албумите на другарчетата, дори не помня дали е трябвало да ги носиме и показваме в клас. Това, което ме учуди е, че от тогава до сега през годините съм го показвал на приятели, които са идвали вкъщи и никой не е трябвало да има подобен албум или книжка. Накрая реших, че това просто е била някаква инициатива или само в нашето у-ще или само на нашата класна, другарката Ганчева.

Наистина много се гордях с албумчето, тези правила са много хубави и наистина заслужават да са написани и представени по този нагледен начин.

Помня ги тези правила наизуст. Мисля, че най-любимото ми беше:

Малките чавдарчета са добри другарчета.

Благодаря за албумчето, Бебо.

Супер! 👏 Страхотни илюстрации, страхотен албум! 😄

Много dark вид има албумчето с тези черни страници. А чавдарчето, което отива с маниакална усмивка и чук в ръката към момиченцето (женското чавдарче), направо кефи.

Велико албумче! Личи как всичко е направено с изключително внимание. Картинките са подбрани точно, изрязани прецизно, надписите - красота! Винаги са ме възхищавали нещата, направени с особено отношение! Бебо, ако това е била любимата ти леля, от видяното става ясно, че ти пък си бил любимият й племенник 🙂
Благодаря, че сподели с нас!

Бебо, сега се сещам, че липсва едно от 6-те правила:

Чавдарчето родината свободна

обича като своя майка родна.

Наистина много хубаво. 👏

Техническият шрифт на моите етикети беше от един колега на баща ми, но по-късно почти всички се научихме в часовете по трудово и аз сама започнах да си ги надписвам.

А  подобни илюстрации залепях под етикета на всичките си тетрадки след като ги обличах и надписвах. По музика - някой копозитор, по математика - нещо с числа, по български - разтворена книга. Изобщо това с изрязването и лепенето си беше голяма страст. И накрая с линийка и фулмастер се очертават контурите на залепената картинка, като се оставят няколко сантима за разкош.

Тук някъде имаше статия за оригинала на самата книжка с правила, трябва да потърся.

Аз, Наде, така и не се научих да пиша красиво. Може би защото бях и все още съм левичар (не левак, а левичар!). Даже в университета взимах и преснемах лекции от колежките, защото моите не можех да ги разчета! 😁

Да, Дени, права си! Пропуснал съм явно една страница, като правих снимките!

Ето я тук.

Е, твоето асо пика цака моето каро(от един админ към друг)

Уникално е, не съм виждала друго такова 👏