😄
Камен, докато Пантата го подстригва, към Маляка:
- Как е, казвай де!
Маляка:
- Добре е, ама ще трябва да носиш шапка.
_________

Много ми хареса това:

А мен веднъж бръснарят (така им казваха на фризьорите в мъжкия фризьорски салон) ми рязна с ножицата ухото и после ме перна по врата, че "много съм се въртял на стола и затова ме порязал"

Интересна история. 😄

И аз имам една снимка на която косата ми е около 6-7 см.

За щастие, моето първо подстригване 0 номер беше един ден преди да влезна в казармата.

В СЕЛСКАТА БРЪСНАРНИЦА ВСИЧКИ БРЪСНАРИ БЯХА МАЙСТОРИ...СЛУЧВАЛО СЕ КАТО СИ ОТИДА ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ДА МЕ ПИТАТ КЪДЕ И ПРИ КОГО СЕ ПОДСТРИГВАМ... БАЙ РАДКО МЕ ПОДСТРИГВАШЕ ОТ ТРИГОДИШЕН, ТА ДОКАТО СТАНАХ НА ДВАНАЙСЕ ПО ТРИ... БЕШЕ ВЕЧЕ ПЕНСИОНЕР И НЕДОВИЖДАШЕ, ТА ЗАТОВА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ПЪТИ ВИНАГИ НА ДНЕВНА СВЕТЛИНА НА ТРОТОАРА ПРЕД ТЯХНАТА КЪЩА... ДА, И ОНАЗИ РИТУАЛНА ПОДСТРИЖКА ЗА КАЗАРМАТА ПАК БАЙ РАДКО МИ Я НАПРАВИ... ВПРОЧЕМ ОТТАМ СЕ ЗАВЪРНАХ ОСТРИГАН И ВЛЯЗОХ В СЕЛСКАТА ХРОНИКА КАТО ЕДИН ОТ ТРИМАТА КОНСТАНТИНЧАНИ УВОЛНИЛИ СЕ С ГОЛА ГЛАВА...

Много хубава история! Благодаря, че я сподели с нас!

То има и дамско такова, помня, че след опашките и корделите, някъде към 7-ми клас ме заведе мама в лясковския фризьорски салон, където миришеше на изгоряла коса и някакъв химикал. Всички бяха облечени в бели престилки, като доктори и правеха някакви алхимични операции.

Верчето, нашата фризьорката, каквато всички имаха и беще трудно да се уредиш, обикновено на някаква възраст неопределена и много изрусена и гримирана, реши да ме направи Сиси Кеч, ама с моите къдрици, трудна работа, та отрязяхме корделите (паметен миг между впрочем) и на тяхно място се появи едно голо ухо и някакъв перчем, който ми пречеше да виждам, ала бях модерна! Хич не съжалявах за опашките, но ми беше много трудно занапред, щото коса е дала природата бол, ама да стане на модерна прическа, хич не можеше.

И аз се сетих за Камен и нескопосаната подстрижка на Маляка, обаче докато момчетата имаха в резерва вариант нула номер, ние момичетата нямахме такъв.

Да, и аз си спомних любимото филмче "Войната на таралежите", което, също като Цонка, знам почти наизуст. И след като Пантата беше издокарал Камен по този начин, трябваше, горкият (Камен, де), да изтърпи коментарите на съучениците си като "топче с уши" 😄

Аз си спомням, че ако отидеш на фризьор и кажеш: "Ученическо подстригване за 43 стотинки!" гаранцията беше пълна, че ще те офъкат като овца. Майка ми ми даваше точни инструкции какво точно да кажа на фризьорката/фризьора, но един път една фризьорка така се вбеси, щото инструкцията беше "бретонът да се подстиже само 3 сантиметра", а тя ми се развика "Какви сантиментри? Аз да не съм шивачка?!" 😁

Също така, никой в у-ще не искаше да го подстригват през месец март. После всички щяха да му се подиграват и викат "остригано магаре", тъй като магаретата ги били стрижели този месец, което малко ме съмнява да е така, но пък кой знае!

А, пък аз, искам да ви разкажа една случка от детството на моя син :"Неговото първо постригване" 😉

Синът ми беше първи клас през далечната 1985 година. Връщам се веднъж от работа и в какъв вид го заварвам - косата му орязана хаотично, като на места даже до кожата. Ужас! На въпроса ми какво е станало и защо косата му е в това състояние, той най-спокойно ми отговори: "- Другарката Николова ми каза да се подстрига!" ... Е, те това е, де , той приел буквално думите й да се подстриже сам. Естествено, че после и останалата част от косата му отиде под машинката.