|
Като ученици имахме навика да си оставяме косите да растат през цялата ваканция и към края на лятото градът се напълваше с дългокоси момченца. Затова беше важно в началото на септември, преди всички да са хукнали към бръснарници и фризьорски салони, да се подстрижеш "прилично" за първия учебен ден.
И така един хубав септемврийски ден, баща ми се върна от работа и ми каза:
- Хайде да те водя да те подстрижем за новата учебна година.
при което майка ми се намеси:
- Дай му стотинки и да ходи сам да се подстриже. Голям е вече. Тази година ще е в 4-ти клас.
Речено-сторено. Стотинките в джоба и към най-близката бръснарница.
Влизам вътре, на два стола двама чичковци подстригват други двама чичковци. Отстрани гледа и "взема занаят" стажант.
Като ме видяха да влизам (малък и сам), се спогледаха и веднага ме настаниха на 3-тия стол и стажантът се зае с мен.
-Каква подстрижка искаш, момченце?
-Ами като за училище.
Стрига, стрига, подравнява отляво, подравнява отдясно, после пак отляво, пак отдясно и по едно време се обърна към другите:
-Майсторе, ела да видиш, че май оплесках работата.
Дойде "майстора". Гледа, гледа, почеса се зад врата и отсече:
-Машинката и нула номер. Друг вариант няма.
Увесил нос се прибрах в къщи. На двора баща ми като ме видя само се подсмихна и ми вика:
-Иди да се покажеш на майка си.
Като влязох в стаята, майка ми само дето не припадна:
-Какъв срам. Сега всички ще мислят, че у нас е имало въшки.
Да и имам грижите. Аз като знам какви подигравки ме чакат в училище поне 2-3 седмици, направо ми се плаче.
Та така мина моето първо самостоятелно подстригване 😄
|