Главна » Училището » Голямото междучасие » С пипер да поръся филия...
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
С пипер да поръся филия...
29-05-2008, 13:11 | Автор: Надя | Категория: Голямото междучасие / Лакомства

Иска ми се да напиша поема!

Ама не мога...

Не съм поет.

Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....

Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки,  липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки. Баба ми, с недотам чисти ръце да вземе малко бял хляб, сиренце и червен пипер и да го мачка, мачка докато стане на една крива топка, казва се "мечка" – ужасно вкусно нещо, с него бягах на улицата и се прибирах чак когато мръкне, а може и с чушка натъпкана със сирене. Липсват ми стъклените бурканчета кисело мляко в които имаше истинско кисело мляко, шипковия мармалад, бурканите от мазата и зелевата чорба на баща ми със ситно нарязан праз и лют червен пипер..ммммм. Липсват ми дядовите суджуци, които мачкахме с едно лимонадено шише всяка вечер, липсва ми аромата на нашата тераса, хаха, да на терасата, където висеше свинския бут, китките с подправки, и всички видове сушени деликатеси приготвени по най-нехигиеничния начин и според нито един европейски стандарт. Фурната миришеща вечно на печени семки и фъстъци, хмм нямаше пакетчета или микровълнови фурни, та затова бабините пуканки се пукаха в една черна тенджера на бумтящата шечка. Липсват ми кравайчетата целите опушени от печката /кравайчета са като питки за дюнер но по големи и се мятат направо печката/, липсват ми мамините кюфтета с много лук, които се пържеха с не тройно рафинирано олио и не се появаваха в тарелка, мама ги бъркаше и аз лапах суровата кайма, можете ли да си представите как сега на вашето дете ще дадете сурова кайма, ужас! Липсват ми дините на двора, които в горещите летни дни почуквахме от тук от там /аз все не рабирах какъв точно звук трябва да издават обаче се преструвах умело/ и изстудявахме в една кофа навън. Липсват ми компотите от праскови с аромата на индрише. Липсва ми мириса на магданоз бе хора, сега магданоза не мирише на магданоз, иначе изглежда като такъв ама не мирише. Липсва ми пилешката супа от охранена кокошчица, гъстичка и мазничка. Липсват ми мамините торти, такива едни дебели с много яйчен крем и натрошени орехи. Абе изобщо липсват ми всички ония бързо развалящи се продукти без консерванти, които не издържаха седмици в хладилника, даже ми липсва коравото краве масло, което много, ама много трудно се размазваше на филията.

Ох сигурно ще се сетя за още много такива вкусотии но не мога да ги възпея за съжаление. Мога само да ви ги разкажа и да се дрогирам с аромата който навяват спомените. Ето, затварям очите и се потапям в морето от миризми..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№21 от: dani (19 юни 2008 16:26)
Бе вие забелязахте ли, че filpovaeli иска "да влезе в нашите редици"? Значи трябва да й направим тържествено посрещане в пионерски отряд "Щастливо детство". Айде активистите да се раздвижат по въпроса. Свикваме Пионерски сборpionerche



--------------------
 
 
№22 от: isi (19 юни 2008 21:16)

Браво на  filipovaeli!  👏 И аз за течния шоколад!   Ние вкъщи го правехме от:  пакетче сухо мляко, пакетче краве масло, какао (не знам колко), и сварена вода със захар. Разбиваш, разсипваш по чашите и в хладилника. Толкова лесно беше. Сервирахме го в малки ракиени чашки с кафяна лъжичка и с по една половинка орехова ядка - баба и казваше "ярчица". Голяма вкусотия. Скоро си правих, първо трудно намерих пакетче сухо мляко, кравето масло - каквото вземеш - такъв ще ти е шоколада. 😄
А друг простичък сладкиш от детството ни, който със сестра ми си правехме след инструкции на майка ни естествено, беше руло от бисквити "Руен", слепени с шипков мармалад, отстрани намазано със смес от пудра захар и краве масло и оваляно с орехи! Страшно! Ама опитайте сега да направите - аз пробвах: Няма бисквити "Руен", че и други чаени без дупка в средата няма, има само с по-малък диаметър. После  - шипковият мармалад  намерих 2 вида, особено едият - абсолютно нищо общо с едно време и напълно неподходящ - просто подсладено желе. Пък и маслото явно не улучих - така и не се стегна в хладилника. Ама стана рулото накрая. Споменът беше възстановен изцяло!
П.П. Реже се по диагонал след като е стояло примерно  1 нощ в хладилника. Пробвайте! 😏  Извинявайте, знам, че не е сайт за готварски рецепти, ама нещо още не съм яла и... 😄




--------------------
 
 
№23 от: мимка (19 юни 2008 23:58)
Хей, другари може ли да ме допуснете и мен във вашите редици? pionerche

Къде забравихте зеления локум с вкус на мента /в кутийка беше/? Ами едновремешната "република", ех с нетърпение чаках баба да се върне от работа/след "първа смяна" във Винпром-Русе/ и да ме награди за послушанието ни (с брат ми) с нея. Купуваше я от лафката на завода. Как искам да се върна само за час поне-20 г. назад. Ами  шоколада Кума Лиса, твърдите дъвки ИДЕАЛ, анжелките/пастички/със златното фолио, което си колекционирахме м/у страниците на МАНШОН ПОЛУОБУВКА И МЪХЕСТА БРАДА?
Благодаря ви, че ви има. И не пораствайте чувате ли?!

 
 
№24 от: filipovaeli (20 юни 2008 10:17)
А помните ли "какиното тане" - някакви твърди неща за хрупане. А белите квадратни банбонки "сен-сен"? Веднъж си сложих в шепата няколко и изплаших баба, че са ми паднали зъбите😁 . А бонбоните "ролка" от 5ст.? А в кулинарните магазини каква руска салата имаше само-разкошна. А ние с братовчедка ми най-много обичахме да си купим от "Захарно петле" принцеси с кайма и първото нещо което правихме беше да отлепим каймата от филията, да я метнем в кошчето и да изядем само филиите. Много ни бяха вкусни.tongue2



--------------------
 
 
№25 от: donaddt (21 юни 2008 16:23)
Дани и кога ще е сбора? Да взема да напиша отчетен доклад. Нали минавам от активистите, pionerche Трам-та-там, къде ми е емотикончето на пионер с фанфар?

Изи, 5 супени лъжици е какаото. Това е едно от нещата, които мога да приготвям. Сухото мляко го купувах от аптеката. Разбъркваш първо сухото и мляко и какаото. Водата и захарта ги вариш, докато захарта се стопи, слагаш и маслото. После изсипваш течността в сместа. Ние имахме миксер и аз бръмчах с него. Получаваше се много хубава хомогенна смес.

 
 
№26 от: dani (21 юни 2008 22:27)

Организацията за пионерския сбор се обсъжда в статията за "Пионерската организация". Ти вече си видяла де. А за тръбач и барабанчик ще изберем момчета, естествено. Дотогава админа ще е нарисувал някой и друг фанфар😄




--------------------
 
 
№27 от: pepino (21 септември 2008 23:19)
Ей, тия бонбони РОЛКА! Нямаше друго такова удоволствие! Едва ли някой е запазил снимка (бонбони са все пак - бързо свършват), но бих се радвал да ги видя и да актуализирам спомените си.

За лясковчани и за берковчани разбрахме, ами я да видим дали има сливналии тука? Кой ще ми каже какво е това нещо, наречено "Трахана" 😏 Аз съм роден в София, ама го знам, даже още си го ям. Чакам отговорите ви 😄

 
 
№28 от: Ekaterina Matveevna (30 септември 2008 20:04)
 Защо за "плезирите" никой нищо не казва?! Колко кила натрупах в последно време да опитвам разни новопоявили се така наречени "плезири" в търсене на оня мек и лек топящ се вкус! Ама няма-а-а!

 
 
№29 от: vladito (8 ноември 2008 02:22)
Здравейте мили приятели!

Много ми харесва този сайт, особено толкова далече от вкъщи (Плевен), нещата които чета тука ме радват и натъжават с еднаква сила. Евала на създателя на този гениален сайт и на всички вас, които споделяте спомените си и по този начин всички си припомняме за нашето детство в ярки разцветки.

По въпроса за храните, боже мой, колко ми липсват саламите и луканката, сърмите (веднъж правих със кисело зеле купено от един европейски (руски) магазин, но не бяха същите) и т.н...

Ох, отклонявам се от основната ми мисъл. Помните ли този простичък десерт, който се правеше от обикновени бисквити и нешесте?! Мнооооого го обичах това нещо. А руло "Стефани"? Някой още прави ли го? Кайма увита около твърдо сварени, нарязани яйца и кисели краставички?
А пурите от училищните лавки - те ми бяха любими! Както и триъгълните пасти "Вихрен".

Боже мой, дотук съм че направо ми потекоха лигите!


 
 
№30 от: freja (8 ноември 2008 02:40)
vladito,
и бисквитената торта, и пуричките, и "Стефани"-то си ги правим вкъщи, ако ти трябват рецептите - само кажиok2. И без това вече ми е време да напиша и аз няколко😏. Само не знам дали на континента, на който се намираш, ще можеш да си намериш необходимите продукти...neznam
И между другото - добре дошъл/-а!🙂

 
 
№31 от: donaddt (8 ноември 2008 11:08)
Vladito, бисквитена торта и аз мога да правя, много е лесно. И филийки с разбити яйца и сирене, мммм.

 
 
№32 от: vladito (9 ноември 2008 08:25)
Freja,

Много благодаря :)

Ами където живея има един руски магазин за хранителни продукти и там си пазарувам лютеница, шпек салам, семки (!) и т.н. любими неща. Даже една торта купих, ама с вкус баш като едно време! Но просто ми липсват нещата и миризмите от едно време. Носталгия, какво да се прави.

Donaddt,

Аз си правя бисквитена торта от време на време, а пък дъщеря ми обожава принцесите (демек филийки с яйце и сирене препечени на фурна). :)

Между другото, аз съм момиче (айде от мен да мине - жена) :D

 
 
№33 от: dflame (5 февруари 2009 15:16)
А спомняте ли си "Олимпиадки" - те? Бяха две кръгли бисквити, слепени с крем и обвити в шоколад, вълшебни!! Трябва да се бяха появили около 80-та , в чест на Олимпиадата. А по-късно, по време на перестройката се появиха едни десерти "Бриз" - бял крем, обвит в тънка шоколадова коричка. По 5 броя в жълти кутии. А със сетра ми изяждахме по една кутия сухи пасти "Балкан", докато ни прилошее...

 
 
№34 от: filipovaeli (5 февруари 2009 15:53)
 dflame, добре дошла в нашия свят bruuum! Би ли ми припомнила " олимпиадките" дали имаха някаква опаковка? Аз самото десертче го помня, не незнам как беше опаковано.

п.п. В момента си хапвам печени стръгали.



--------------------
 
 
№35 от: lubashka (13 април 2009 12:42)
Отговор за Пепино - Трахана е брашно и прясно мляко, замесва се тесто, което се претрива през сито на едри дупки. Но е лесно за ядене, но докато минеш през ситото оставаш без ръце. Има и за Владито: миналия месец правих ястието със кайма и вътре с яйца и моркови, на което казвахме-руло с кайма. А бисквитената торта я правя  редовно и досега. Защо никой не спомена за палачинките, в които слагахме тия вкусни сладка мармалади, които правеха бабите и майките.

Информация - Това при мен го пиша и е както трябва, а след изпращането, прилича като заекващо. Приемам съвети, за да не е така. И на мен не ми харесва. 

 
 
№36 от: markriv (1 август 2009 23:31)
😄 Чета спомените ви и се пренасям в следобедите на късното лято , когато във всеки двор се вареше лютеница или мармалад.
...Цяла тайфа дечурлига се изсипва в този дом, където, запретнала ръкави съседката бърка варивото с голяма дървена шпакла.Тези посещения се приемат от възрастните като вид уважение и чест...не след дълго бандата си тръгва въоражена с обилно намазани филии. После до късно играе по улиците , а мухите кацат по засъхналите им мустаци от лютеница или мармалад. На другия ден същото се повтаря , но при друга съседка...
...просто уханието ни насочваше къде ще се закусва. 

 
 
№37 от: mchukanov (24 септември 2009 18:16)

  Ооо, не, не може тука без така любимите панирани филиики 🙂 и домашните бухтички с пудра захар - това поне става и сега. Което ме подсеща за домашните юфки и дългите макарони с дупка, качамака на Дядо с миш-маша от домашния градински зарзават (лятоска) или пърженото в мас кисело зеле (без холестерол зимата).

  ЗАБРАНЕНО ДО 18 - Приобщавам се към групата деца - ракиджии - веселбата край казана и свещенодействието на Мъжете, по някое време се появи Баба или леля Пенка, донесе някакви бохчи - то баница, или мръвки, или квото има, малко Кооп-Кола или Лимонада, курабиики от ония - с бялото вино, маста и орехчетата с мармалада вътре... - как го пият това лютото тези... - някой глътне от първака, изжабури се и току се изплюе в огъня - Буф! - един огнен облак обхваща дъното на казана.

  А курбаните - в мега-хипер-гигатенджерата къкрят кокалите и месото на онуй животно, дето сутринта блееше - Ужас! Защо го гътнаха??? И пак - жените носят кой каквото има, мъжете носят трупите за огъня, и Човеци и хора (как ги слушат, чак пък и танцуват - даже се забавляват ), пееха бе хорааа - тогава се пееше. Че и поп се появи, вече леко почерпен, защото това е третия курбан в околията.  И после в познатата алпака - сърбай, топи - уффф, гадно, мазно, трябва ли да го ям това сега, не, не, няма да топя пръст в ракията, бе Дядоо, люти миии...

  А по Трифон Зарезан сланината, а чушка - пръжка, ееех...

  И Хлябове, и Погачи - що не месиш, бе Човек, за 15 минути се омазваш, чакаш около още час и половина да втаса, още 45 минути да повтаса и изпече - тииихо - време нямам, - ми като бързаш - направи си содени питки де, те поне не втасват, печката ти със сигурност пече по-добре от тая на Баба ти...

  Козунаците по Великден...думи нямам

  Отивам да варя кус-кус със сирене и червен пипер и масло - в този конгломерат запетайки няма 🤪




--------------------
 
 
№38 от: Надя (24 септември 2009 18:31)
Ех, каква епопея, какво нещо! 👏 👏 👏
Браво mchukanov!

 
 
№39 от: mchukanov (24 септември 2009 19:43)
Бравото е за Тия, дето направиха нещата така, че да ги помним. Хвала Вам, Баби и Дядовци, Родители на забързаните ни Родители!!!

КЪФ ЕКОТУРИЗЪМ, КЪФ ОРГАНИК ФУУт pirat



--------------------
 
 
№40 от: Милен Иванов (8 март 2010 15:29)
 Много забавно, дали това е статията с най много коментари?! Направо ми се приядоха повечето неща.



--------------------
 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: